Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13192 от 04.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28533/2023
Вид
Решение № 13192
Подписан
04.07.2024
В сила
04.07.2024
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13192 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110128533 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. Д. срещу „***“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.357, ал.1 КТ, вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 138а КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща разликата между дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение при нормална продължителност на работното време и реално изплатеното месечно трудово възнаграждение за периода от 18.05.2020 г. до 04.10.2020 г. включително, след въведено от работодателя непълно работно време, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 100 лв., обезщетение за забава, представляваща общ сбор на законната лихва върху неплатените главници за периода от 01.06.2020 г. до 26.05.2023 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника служебно правоотношение, заемал длъжността „***“, като изпълнявал служебните си задължения при 5- дневна работна седмица с 8 часов работен ден от 09:00 до 18:00 часа, считано от 02.01.2020 г., с брутно месечно възнаграждение от 2500 лева. Твърди, че в посоченото работно време е изпълнявал служебните си задължения до 18.05.2020 г., когато със Заповед № ***/***г. било въведено непълно работно време за служителите на отдел „***", на основание чл.138а, ал.1 от КТ, поради намален обем на работа. С цитираната заповед била въведена продължителност на работния ден от 5 часа и 30 минути за периода 18.05.2020 г. - 18.08.2020 г. С последваща Заповед № ***/*** г. било въведено непълно работно време за служителите на отдел „***“, на основание чл.138а, ал.2 от КТ, поради обявена извънредна епидемична обстановка.

Посочената заповед влязла в сила на 01.06.2020 г. и била валидна за периода на обявената извънредната епидемична обстановка до нейната отмяна. Със заповедта била въведена продължителност на работния ден от 5 часа и 36 минути за периода на действието на заповедта. С последваща Заповед № ***/*** г. било въведено отново непълно работно време за същите служители на отдел „***“, но на друго основание - чл.138а, ал.1 от КТ, поради намален обем на работа. С въпросната заповед продължителността на работния ден оставала 5 часа и 36 минути за периода на действието й, а именно 15.06.2020 г. - 18.08.2020 г. Със 1

Заповед ***/***г. било прекратено действието на Заповед № ***/***г. и въведено непълно работно време за служителите на отдел „***“, но на основание - чл.138а, ал.2 от КТ, поради обявена извънредна епидемична обстановка. Заповедта влязла в сила на 28.07.2020 г. и била валидна за периода на обявената извънредната епидемична обстановка до 18.08.2020 г., като продължителността на работния ден била 5 часа и 36 минути за периода на действието на заповедта. С последваща Заповед № ***/***г. на основание чл.138а, ал.2 от КТ се удължило прилагането на непълното работно време, въведено със Заповед № ***/***г. за служителите на отдел „***“. Заповедта влязла в сила на 19.08.2020 г. и била валидна за периода на обявената извънредна епидемична обстановка до нейната отмяна с изричен нормативен акт, като продължителността на работния ден оставала 5 часа и 36 минути за периода на действието на заповедта. С последна Заповед № ***/***г. на основание чл.138а, ал.2 от КТ се уточнило, че прилагането на непълното работно време, въведено със Заповед № ***/***г. за служителите на отдел „***“ ще се прилага до 16.11.2020 г. включително, след което действието й се прекратява и всички служители се връщат на редовното работно време.

Посочва, че заповедта влязла в сила незабавно и била валидна до 16.11.2020 г., като била определена норма от 62 работни часа за периода на валидността й – 01.11.2020 г. до 16.11.2020 г. Ищецът твърди, че за периода на действие на заповедите от 18.05.2020 г. до 04.10.2020 г. е изпълнявал служебните си задължения от вкъщи. За същия период и вследствие незаконосъобразните заповеди на работодателя, ищецът сочи, че е ощетен, поради невъзможността да работи на пълен работен ден. Посочва, че Заповед № ***/*** г., с която е отменено действието на Заповед № ***/***г., е издадена на 29.05.2020 г., а влиза в сила на следващия работен ден – 01.06.2020 г. Твърди, че по време на действието на посочените заповеди обема на работа на предприятието не само не е намалял, но и работата се е увеличила, заявените обеми услуги са нараснали и тъй като служителите не можели да ги обработят се е налагало през процесния период работодателя да обявява свободни позиции и да назначава нови хора във отдела, в който е работил ищеца и за обслужване на същия клиент. Излага, че горепосочените заповеди са незаконосъобразни, поради това, че: работодателят не е съгласувал въвеждането на непълно работно време с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ; не е спазено правилото на чл. 9 НРВПО, изискващо установяването на непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ да се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време; поради липса на данни за намален обем на работа; поради наличие на дискриминационен елемент, тъй като непълно работно време е въведено за определени служители от различни звена, а не за цялото предприятие или отделни цели звена, каквото е изискването на чл. 138а, ал. 2 КТ; поради това, че за периода от 15.06.2020 г. до 27.07.2020 г. е въведено непълно работно време едновременно със Заповед № ***/*** г. и със Заповед № ***/*** г., двете заповеди са действали едновременно в един и същ период от време, като едната е издадена на основание чл. 138а, ал.1 КТ, а другата – на основание чл. 138а, ал.2 КТ.

С оглед незаконосъобразните заповеди и въведеното с тях непълно работно време, ищецът претендира заплащане на разликата между дължимото при нормалната продължителност на работното време възнаграждение и реално изплатеното, като претендира и лихва за забава върху всяка една от неплатените главници за периода от 01.06.2020 г. до 26.05.2023 г. Прави искане за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.1 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***“ ЕООД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че ищецът е назначен по трудов договор на длъжността „***“ на 02.01.2020 г. на пълно работно време – 5 дневна работна седмица с 8-часов работен ден и при повременна система на заплащане на извършваната работа. Посочва, че при намаляване на работно време ищецът е отработил само част от работното време, поради което му е изплащано и намалено трудово 2 възнаграждение, начислявал му се е намален трудов и осигурителен стаж и намален размер на платения годишен отпуск. Твърди, че при уважаване на иска ищецът ще получава възнаграждение за работа, която реално не е извършвал. Твърди, че на основание чл.138а, ал.1 КТ работодателят е издал две заповеди: Заповед № ***/*** г. за въвеждане на непълно работно време за целия отдел „***“ към работодателя за периода от 18.05.2020 г. до 01.06.2020 г. и Заповед № ***/***г. за въвеждане на непълно работно време за отделни екипи от отдел „***“ за периода от 15.06.2020 г. до 27.07.2020 г., като посочва, че за периода е имало реално намаляване на обема на работата, заповедите са издадени 10 дни преди ефективното въвеждане на намалено работно време. Твърди, че ответното дружество извършва аутсорсинг услуги като подизпълнител на „*** Лтд., което дружество от своя страна обслужва „***“. Посочва, че за процесния период „***“ е поискало намаляване на обема на услугите до 70% от работното време, поради което е намалено работното време на служителите, ангажирани с предоставяне на услуги за посочения клиент и не е засегнало останалите служители на ответника. Посочва, че намаляване на обема на работа като предпоставка за въвеждане на непълно работно време следва да е налице към момента на въвеждане на непълното работно време, поради което публикуването на обяви за работа от страна на ответника е без правно значение. Посочва, че преди издаване на двете заповеди ответникът е отправил покана до НФТИНИ към КТ „***“, но единствено на 28 и на 30 април 2020 г. са се явили представители на синдикалните организации за съгласуване въвеждането на непълно работно време, в останалите случаи не са се явили представители на синдикалната организация за съгласуване въвеждането на непълно работно време.

Посочва, че при ответника е нямало представители на работниците и служителите. Излага съображения, че въвеждането на непълно работно време е преобразуващо право на работодателя и поради това несъгласуването на въвеждането на непълно работно време със синдикални представители не води до незаконосъобразност на издадените заповеди. Твърди, че със Заповед № ***/*** г. не се въвежда ефективно намаляване на работното време, а само се удължава срока на вече въведено намаляване на работното време, поради което 10-дневен срок между издаване на заповедта и влизането й в сила не е бил необходим. Посочва, че в рамките на процесния период е действало извънредно положение в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и извънредна епидемиологична обстановка за периода от 13.05.2020 г. до 01.04.2022 г. На основание чл. 138а, ал.2 КТ работодателят е издал следните заповеди за въвеждане на непълно работно време: Заповед № ***/*** г., в сила от 01.06.2020 г. до 14.06.2020 г., действаща за отделни структурни звена или екипи в отдел „***“, Заповед № ***/*** г. за периода от 28.07.2020 г. до 18.04.2020 г., действаща за цели отделни екипи или звена за отдел „***“, Заповед № ***/*** г., с която се удължава действието на Заповед № ***/*** г. за периода от 19.08.2020 г. до отмяна на извънредната епидемиологична ситуация в България и Заповед № ***/*** г., влязла в сила на 30.10.2020 г., определяща, че Заповед № ***/*** г. ще се прилага до 16.11.2020 г., след която дата всички служители ще се върнат на работа при нормално работно време. Ответникът посочва, че за издаване на заповед за непълно работно време на основание чл.138а, ал.2 КТ не се изисква намаляване на обема на работа, единствена предпоставка за въвеждане на непълно работно време на това основание е да действа извънредно положение или извънредна епидемиологична обстановка, а целта на посоченото намаляване на обема на работа е да се ограничи събирането на голям брой хора на едно място (позовава се на мотивите на закона за изменение на КТ). Оспорва да е налице дискриминационен елемент, тъй като въвеждането на непълно работно време не се основава на персонални защитени белези на лицето като пол, възраст, сексуална ориентация и др., а на база принадлежност на лицето към даден екип. Оспорва твърденията, че е налице припокриване по време на заповедите за въвеждане на намалено работно време. Посочва, че целта на намаляването на работното време е била работодателят да запази работни места и да не съкращава служители. Оспорва претендираните суми за заплащане на трудово възнаграждение и лихва за забава като погасени по давност. Моли съдът да отхвърли 3 предявените искове. Претендира разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 138а КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че страните в настоящото производство се намират в трудово правоотношение, че за периода на действие на трудовото правоотношение работодателят е издал Заповед № ***/***г.; Заповед № ***/***г.; Заповед № ***/***г.; Заповед № ***/***г.; Заповед № ***/***г. и Заповед № ***/***г., с които е въведено непълно работно време, поради което е заплащал на ищеца трудово възнаграждение в намален размер.