Решение № 8900 от 14.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8900 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110154026 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ф. Б. Р., ЕГН ********** срещу ЮЛ, ЕИК ***, в която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9а-12, т. 20-24 и ал. 2 ЗПК, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № L314998 от 02.02.2023 г., а в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № L314998 от 09.06.2023 г., уреждаща такса за разглеждане на кредита и клаузите, определящи размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите.

Ищцата твърди, че на 09.06.2023 г. е сключен Договор за кредит № L314998, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата 1500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 11%, годишен процент на разходите (ГПР) 56,33 %, със срок на погасяване 10 месеца и обща сума за връщане по договора за кредит – 1 831,24 лева. Твърди, че съгласно договора следвало да заплати еднократна такса за разглеждане в размер на 254,38 лева, разсрочена за изплащане с погасителните вноски по кредита. Ищцата счита, че договорът е нищожен поради нарушение на редица изисквания на ЗПК неспазване на изискването за минимален шрифт № 12 по отношение на общите условия, липса на посочване в договора на методика за изчисляване на ГПР и невключване в последния на таксата за разглеждане, при което ГПР би 1 надвишил законово предвидения максимум, неясен и непълен погасителен план, не се предвижда право на отказ от договора и др.

Евентуално навежда твърдения, че клаузата, предвиждаща такса за разглеждане, както и клаузите за определяне размера на възнаградителната лихва и за годишния процент на разходите са нищожни като противоречащи на закона, тъй като с тях се цели да се надвиши значително допустимия размер на ГПР и така се нарушава забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа още, че клаузите противоречат и на добрите нрави, тъй като е налице скрито оскъпяване на кредита, с което се постига неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че клаузите са неравноправни по смисъла ЗЗП, тъй като се налагала допълнителна финансова тежест за потребителя, което не отговаря на изискванията за добросъвестност и се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. При тези твърдения иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор за кредит или при условията на евентуалност – на клаузата, с която е уговорена такса за разглеждане на кредита и клаузите, определящи размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска като недопустим и неснователен. По същество ответникът твърди, че договорът за кредит изцяло отговаря на изискванията на ЗПК, като в него надлежно са посочени всички изискуеми реквизити – ГЛП, ГПР, право на отказ от кредита и др. Посочва, че таксата за разглеждане е включена в ГПР и той не превишава законовия максимум, нито има скрито оскъпяване. Тази такса е за реално поискана от потребителя и предоставена му услуга и не е свързана с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Счита, че дори таксата за разглеждане на кредита да е недействителна, то това не влече нищожност на целия договор. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит № L314998 от 02.02.2023 г., сключен между ЮЛ – кредитор, и Ф. Б. Р. – клиент, по силата на който дружеството отпуска на ищцата сумата 1 500,00 лева за период от 20 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 11,00 %, и обща сума на лихвите за периода 76,86 лева, при ГПР от 56,33 % и такса за разглеждане в размер на 254,38 лева. Общият размер на всички плащания за покриване на пълната стойност на кредита е 1831,24 лева. В договора е уредено, че сумата 853,69 лева следва да бъде изплатена на клиента, а сумата 646,31 лева да бъде използвана за изплащане на паричните задължения, които същият има към кредитора по договор за кредит № L312209. Уредено е, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписването на индивидуалния договор за 2 кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, като същата се дължи в пълен размер дори при предсрочно погасяване на кредита, както и в случай на предсрочно прекратяване по каквато и да е причина. В края на договора е посочено, че същият е подписан на 02.02.2023 г. в 10:51:55, с 8572, въведен от телефонния номер на ищцата- ***.

Представено е Приложение № 1 – погасителен план по договора, съгласно който заемателят дължи 9 месечни вноски в размер на 183,11 лева и една последна – десета вноска в размер на 183,25 лева, включващи главница, лихва и такса.

Приложено е рамково споразумение по потребителски кредит № 880720979 от 21.12.2022 г., сключено между ЮЛ като кредитор и Ф. Б. Р. – клиент, неразделна част от процесния договор за кредит, в което да уредени общите условия по договори за кредит. В т. 5 от споразумението е уговорено, че сметката на клиента може да бъде достъпена от него на електронната страница ***, както и в приложението ***, която сметка може да се използва за кандидатстване за кредити, изплащане на кредита чрез избрания метод, извършване на справки за текущите салда по отпуснатите кредити и техните погасителни вноски. Съгласно т. 7.13, когато договора се сключва през уебсайта или приложението, съгласно и въз основа на чл. 5 ЗЕДЕУУ, страните се съгласяват да бъдат обвързани от електронните изявления, адресирани между тях. Уредено е, че съгласно чл. 13 ЗЕДЕУУ страните приемат и се съгласяват, че всички изявления относно прилагането, сключването, изпълнението и прекратяването на сключения между тях договор(и) за кредит, подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис, ще имат значение на ръчно подписани изявления. Съгласно т. 8.4 се установява, че таксата за разглеждане представлява такса, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договора за кредит и изменение на Споразумението по т. 6.10 от Процедурата. В т. 8.10 от общите условия е уредено, че ГПР се изчислява съгласно изискванията на ДПК, при отчитане на следните допускания – договорът за кредит ще има действие за посочения в него срок, за който е сключен; всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора за кредит и рамковото споразумение; няма да бъдат начислени разходи за събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от страна на клиента.

Изведено е, че в случай на отклонение от допусканията, общият разход по кредита се променя. В т. 8.9 е дефинирано понятието обща стойност на кредита, която представлява всички разходи, включително лихви, такси, да разглеждане, договорно възнаграждение и всички видове такси, които клиентът е длъжен да заплати във връзка с договора. В същата точка е изведено, че първоначалния годишен процент на разходите включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи (включително лихва, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид), произтичащи от усвояването на кредита и представлява годишен процент на кредита (ГПР). В т. 12 от общите условия е 3 изведено, че клиентът има право, без да плаща обезщетение или неустойки и без да посочва причина, да се откаже от Договора за кредит за срок от 14 дни от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която клиентът е получил информация да своето право на отказ.

Приет е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), в който по отношение на ГПР е посочено, че същият е в размер на 56,50 % при следните допускания – договорът ще е валиден за посочения срок, всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи. В част IV „Други важни условия по договора за кредит“ е отразена възможностите за право на отказ от договора, предсрочно погасяване на кредита, както и обезщетението при предсрочно погасяване. Изведено е, че потребителят има право да получи предварително и безплатно при поискване екземпляр от проекта на договора. От т.2 на част V се установява, че същият е сключен на основание Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9а-12, т. 20-24 и ал. 2 ЗПК:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно твърдените основания за нищожност на договор за потребителски кредит L324624 от 09.06.2023 г., като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК съобразно изложеното в исковата молба.

С доклада по делото, обективиран в определение от 20.02.2026г., утвърден за окончателен в проведено на 27.04.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № L314998 от 02.02.2023 г. между Ф. Б.

Р., ЕГН ********** като кредитополучател и ЮЛ, ЕИК ***, като кредитор, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя 1500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 11 %, годишен процент на разходите (ГПР) 56,33 %, със срок на погасяване 10 месеца и обща сума за връщане – 1831,24 лева, в договора е предвидена еднократна такса за разглеждане в размер на 254,38 лева, разсрочена за изплащане с погасителните вноски по кредита, както и че ищцата е усвоила заемната сума в размер на 1500 лв.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава 4 да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.