Решение № 1332 от 19.02.2020, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

19.02.20г.

Софийски градски съд

І-12 състав с:

Председател:

Георги И.

Разгледа в съдебно заседание на 23.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13761/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от М. Н. против „Р. /България/“ ЕАД с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК – за установяване, че: ищцата не дължи на ответника сумите, визирани в изпълнителен лист от 12.07.10г., издаден от РС - град Перник по г.д. № 6688/10г. /поради погасяването им по давност/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Искът е неоснователен:

От една страна:

Предвид изричното правило на чл. 226 от ГПК: възраженията /касаещи легитимацията на страните в процеса/ на ответника и на „Е.М.“ ЕООД се явяват - неоснователни /процесната цесия, с която спорното вземане е било прехвърлено от банката на посоченото дружество е сключена след образуване на настоящото дело/.

От друга страна /по същество/:

Събраният по делото писмен доказателствен материал /част от изпълнителната преписка/ удостоверява, че:

Последното реално изпълнително действие по делото е било извършено на 07.02.12г. /когато е била наложена възбрана върху недвижим имот/. От този момент /дата/ до 07.02.14г. – по делото не са извършвани други изпълнителни действия /съответно взискателят не е и искал предприемането на такива/. В такава хипотеза /с оглед това/ в случая следва да се приеме, че – към 07.02.14г. процесното изпълнително производство е било прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /по силата на закона, ex lege, независимо от липсата на изричен акт на ЧСИ в тази връзка/. Предвид съдържанието на Постановление № 3/80г. на ПВС /действало към този момент и до постановяване на ТР № 2 от 15г. на ВКС/ следва да се приеме /по съображенията, изложени в Решение № 170 от 17.09.18г. на ВКС по г.д. № 2382 от 17г./, че: за периода до 07.02.14г. давност не е текла. Такава давност не е текла и до 15г.

/с оглед принципното съдържание на посоченото решение на ВКС от 17.09.18г., което председателят на състава споделя/. В тази връзка:

Възприемането на противната /обратната/ логика /застъпена от ищцата/ би довело до погасяване на вече придобити права с обратна сила - дата /действие/ без никаква възможност за защита на засегнатата страна. Такъв правен ефект не може да бъде защитен – принципно /именно заради това е създадено правилото на чл. 50, ал. 2, изр. 1-во от ЗНА/. Косвен аргумент в същата насока е и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗНА /която председателят на състава съобразява по аналогия доколкото: погасяването на права със задна дата на практика наподобява - въвеждане на санкция с обратна сила/.

Считано и от двете посочени дати /14г., съответно 15г./ давностният срок по чл. 110 от ЗЗД във връзка с чл. 120 от ЗЗД /преценен към момента на депозиране на настоящата искова молба/ не се явява изтекъл.

С оглед изложеното – искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на М.Н.Н. ЕГН ********** против „Р. /България/“ ЕАД – за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумите, визирани в изпълнителен лист от 12.07.10г., издаден от РС - град Перник по г.д. № 6688/10г. /поради погасяването им по давност/.

ОСЪЖДА М.Н.Н. да плати на „Р. /България/“ ЕАД 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

Решението е постановено при участие на „Е.М.“ ЕООД – трето лице /помагач на ответника по смисъла на чл.

226 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: