Решение № 24 от 19.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Плевен, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430202235 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 562397-F583109 / 22.02.2021 на *** на офис Плевен, при ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на КС.

ИВ. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, ***,е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.178 от ЗДДС за нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, съставено при несъобразяване с обективните обстоятелства и неизяснена в подробности фактическа обстановка. В жалбата са изложени подробни аргументи за искането.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, като се представлява от адв.В.-САК-гр.София поддържа жалбата си.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление се представлява от юрк.Ж., пледира за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

1

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка в ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен за наличие на основание за регистрация по ЗДДС на КС. ИВ. Ц., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Плевен, ***, от страна на проверяващия било установено, че не е изпълнила задължението си по чл. 96 ал.1 от ЗДДС, а именно да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП В.Търново, офис Плевен в установения от закона 7-дневен срок, от изтичане на данъчния период през който е достигнат облагаемият оборот от 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните дванадесет месеца преди текущия. При проверката се установило, че за период месец април 2020г,- месец септември 2020г., облагаемият оборот на задълженото лице, определен по реда на чл.96, ал.2 е в размер на 56382.35лв. Заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде в 7 - дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат облагаем оборот над 50 000 лв. или в срок до 07.10.2020г. (сряда).

Същото е подадено по електронен път на 23.11.2020г., заведено в електронният регистър на НАП с вх.№ ДДС.0000-0079972. Нарушението е установено с Акт за регистрация по ЗДДС N° 150422003572731 / 07.12.2020год., връчен на 07.12.2020г.

На

15.12.2020г. актосъставителя съставил АУАН № F583109 от същата дата като счел, че с това е нарушен чл. 96 ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя чл40ал2 от ЗАНН,като е изпратена покана за неговото връчване и на 21.12.20г АУАН е връчен лично на жалбоподателката К.Ц..

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната препис било издадено наказателно постановление № № 562397-F583109 / 22.02.2021г на *** на офис Плевен, при ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на КС. ИВ. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, ***,е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.178 от ЗДДС за нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС.

Така описаната фактическа обстановка в АУАН и НП се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителката М.Ш. и св.В.В. и В.Ц.., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства представени с административно наказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В настоящият случай нарушението по чл.96 ал.1 от ЗДДС – неподаване в срок на Заявление за регистрация по ЗДДС е установено по безспорен 2 начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такава на практика не е била подадена в законоустановения срок, т.е. до до 07.10.2020г. включително, а е била подадена по-късно – на 23.11.2020 г.

Съдът счита че , нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление са посочени достатъчно конкретно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и описанието на нарушението, като счита това за съществен порок.

Акта за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията, свързани с необходимите му реквизити - чл. 42, т.4 от ЗАНН, както и наказателното постановление не отговаря на изискванията, заложени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва и индивидуализация в необходимата степен на мястото на извършване на нарушението. Нарушението е установено с Акт за регистрация по ЗДДС № 150422003572731/07.12.2020г. Според чл.178 от ЗДДС, данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба.

Според чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7- дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съдът счита, че актът за регистрация по ЗДДС не е елемент от фактическия състав на нарушението, нито пък датата на регистрация или самия акт на регистрация има отношение към фактическия състав на визираните в АУАН и НП нарушени разпоредби.

Чл.178 от ЗДДС визира хипотеза на неподаване на заявление за регистрация и хипотеза на неподаване на заявление за прекратяване на регистрация.

Административно наказващия орган не е посочил при излаганена правното основание изрично за коя хипотеза става въпрос. Този пропуск е съществено нарушение на процесуалните правила.

Според АУАН и НП, К.Ц. е имала облагаем оборот, определен по реда на чл.96, ал.2 ЗДДС, в размер на 56 382,35 лева за периода месец април 2020г. месец септември 2020г., поради което, същата следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1, изр.1 в срок до 07.10.2020г.

(изчислен съгласно 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който бил достигнат облагаем оборот над 50 000 лева).

Съдът намира че, не е налице достигнат оборот от К.Ц. по смисъла на чл.96, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, от който да произтича задължение за подаване на заявление за регистрация по ДДС на същата. Нещо повече, в НП липсват каквито и да е факти, които да навеждат на мисъл, че е достигнат такъв.Не става ясно на база на какво административния орган е определил, че е налице облагаем оборот, още повече достигната някаква граница на облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Единствено се посочва, че били налице 56 382,35 лева, които представлявали облагаем оборот по смисъла на 3 чл.96, ал.2 ЗДДС.

Доставката на услуги от лице, действащо от територията на Република България в страна членка на ЕС е освободена от облагане.

През визирания в АУАН и НП период К.Ц. е извършвала консултантски услуги за данъчно задължено лице със седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, дружеството е *** (***) с номер *** и ДДС № *** на адрес: *** Като доказателство за това е приложен Договор от 09.04.2020г., сключен между *** и К.Ц., с Приложение № 1 Протокол за работа.

Съгласно чл.168а, ал.1 от ЗДДС, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна от 1 януари 2021 г. Преди тази дата, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, за целите на ЗДДС, е със статут на страна членка на ЕС. Т.е. К.Ц. е извършвала доставка на услуги за дружество, регистрирано в страна членка на ЕС.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС процесиите доставки са с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Адресът на дружеството *** (***) е в град Лондон, Англия. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС: „Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.".

Съгласно чл.86, ал.З от ЗДДС /намираща се в Глава Осма на същия закон/ не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Чл.86, ал.З от ЗДДС не прави разлика между страна членка на ЕС и други трети страни.

Съгласно чл.12, ал.2 от ЗДДС, доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

В настоящия случай платец на данъка е дружеството *** [***).

Т.е. извършената доставка на услуга от К.Ц. в полза на дружеството *** [***) е необлагаема такава.

Съдът счита,че за да се приложи определен режим на облагане ДДС на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място за изпълнение на територията на страната - ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната - данъчният закон по местоизпълнение на доставката.

Само че в АУАН и НП не се посочва кое в процесния случай е мястото за изпълнение.

4

С оглед на законодателството е следвало при подаване на заявлението за регистрация по чл.96 от ЗДДС е следвало да бъде постановен отказ.

Според чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Чл.96, ал.1 от ЗДДС изисква оборотът да бъде облагаем. В случая с процесиите доставки на услуги оборотът е необлагаем предвид чл.12, ал.2 и чл.86, ал.З от ЗДДС. Т.е. същият не следва да се взема предвид, когато се преценява дали дадено лице следва задължително да се регистрира по чл.96 от ЗДДС.

В подкрепа на това, че не е следвало К.Ц. да начислява ДДС е и чл.79, ал.6 от ППЗДДС, съгласно който за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя.

От горното съдът счита , че длъжностното лице е следвало да постанови отказ по входираното от К.Ц. заявление за регистрация по чл.96 от ЗДДС с вх.№ ДДС.0000-0079972/23.11.2020г.

Съгласно чл.101, ал.6 от ЗДДС, органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване на информацията за вписването и за упражнено право по чл. 100, ал. 5 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от Агенцията по вписванията. В случая административно наказващият орган е допуснал незаконосъобразна регистрация по чл.96 от ЗДДС на К.Ц..

Т.е. дори да беше регистрирана по някаква причина по чл.96 или чл.100 ЗДДС, процесиите доставки са необлагаеми и К.Ц. не е имала задължение да внася ДДС. Още по-малко такива необлагаеми доставки биха били основание за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 ЗДДС.