Решение № 140 от 09.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Монтана, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Олег Софрониев

Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500010 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260036 от 21.01.2021 г., постановено по гр. дело № 636 по описа за 2019 г. Районен съд-Лом е признал за установено, на основание чл.124 ГПК, в отношенията между „К.“ ЕООД с ЕИК *и К. Т. с ЕГН **********, че сключеният между тях на 09.04.2015 г. АНЕКС към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр.*– вх.рег.

№ */05. .2011 г., Акт № *, т.*, с нотариално заверен подпис, който анекс е с нотариално заверени подписи с рег. № */09.04.2015 г. и е вписан в Служба по вписванията – гр.*– вх. рег. № */17.04.2015 г., Акт №*, т.*, няма правно действие, считано от стопанската 2018/2019 г. и следващите, до стопанската 2027/2028 г., само по отношение на НИВА от 56,528 дка, трета категория, имот № *в землището на с. *, обл. *, а по КККР, одобрени със Заповед № РД18-174/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК - ПИ с идентификатор *, находящ се в с. *, с площ от 56528 кв.м. На основание чл.88 ЗКИР съдът отменил вписването на АНЕКСА от 09.04.2015 г., само по отношение на НИВА от 56,528 дка, трета категория, имот № *в землището на с. *, а по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-174/23.01.2018 г. на изп. директор на 1

АГКК - ПИ с идентификатор *, находящ се в с. *, с площ от 56528 кв.м., поради несъществуване на вписаното обстоятелство. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по 250,00 лева.

Така постановеното решение е обжалвано от „К.“ ЕООД, който го обжалва, чрез процесуален представител адв. Д. Ц., с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се поддържа, че изводът на съда досежно наличието на нов договор не отговаря на закона. Твърди се, че в случая е налице продължаване на вече съществуващ договор, който безспорно е вписан по-рано от договора между ищеца и Д. Т., поради което и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата, като излага подробни доводи в тази насока. Въззиваемата страна твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като моли да й се присъдят направените по делото разноски.

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че процесния анекс съставлява по своята същност нов аренден договор и с оглед обстоятелството, че е вписан след вписването на арендния договор между ищеца и Д.Т. (Аренден договор от 21.02.2013 г., вписан в Сл.вп.-гр.*на 22.02.2013 г.) и на основание чл.3, ал.5 ЗАЗ (ред. ДВ, бр.13/2007 г.), действаща към момента, същият не може да бъде противопоставен на ищеца, в качеството му на арендатор по договора за аренда.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

2

С Решение № 376А/12.09.1995 г. по пр. №7600/20.03.1992 г. на ПК *, обл.*, на наследниците на Т.Ш., е възстановено правото на собственост по отношение на два земеделски имота в землището на селото – нива от 56,520 дка, трета категория, имот № *, а сега - ПИ с идентификатор *и нива от 3,045 дка, трета категория, имот № *.

От Удостоверение за наследници с изх.№ АО-14-252/20.03.2018 г. се установява, че Т.Ш. е починал на 27.02.1953 г. и е наследен от десетте си деца – синове и дъщери.

С Аренден договор от 19.04.2011 г. , вписан в Сл.вп. – гр.*– дв.вх.рег.

№ 4392/05.05.2011 г., Акт № *, т.*, К. Т., като арендодател отдал под аренда на „К.“ ЕООД три земеделски имота, два от които – възстановените на наследниците на Т.Ш. с горепосоченото решение на ПК *, за срок от 7 години, считано от 01.10.2011 г., за цена от 30 лв./дка, платими след края на стопанската година, за която се дължи, в периода 01.10-31.12 на съответната година.

С Аренден договор от 21.02.2013 г. , вписан в Сл.вп.- гр. *на 22.02.2013 г., третото лице Д.Т. като арендодател отдала под аренда на „Е.-*“ ЕООД, пет земеделски имота в землището на с. *, два от които - възстановените на наследниците на Т.Ш.с горепосоченото решение на ПК *, за срок от десет стопански години, считано от стопанската 2018/2019 г., за цена 40 лв./дка, платими в срок до 30.12 на текущата календарна година.

С Анекс № 723 от 09.04.2015 г. , вписан в Сл.вп. – гр.*– дв.вх.рег. № */17.04.2015 г., Акт № *, т.*, към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Сл.вп. – гр.*– дв.вх.рег. № */ 05.05.2011 г., Акт № *, т.*К. Т. и „К.“ ЕООД изменили сключения между тях договор, като увеличили цената от 30 на 40 лв./дка, считано от стопанската 2014/2015 г. и срока – до 2028 г.

От удостоверението за наследниците е видно, че К. Т. е наследник на Т.Ш. от коляното на дъщеря му Н. С. (под № 4.1 в удостоверението) и правата му са 1/20 ид.ч. от наследството. Правата на третото лице Д.Т.(под №1.1), с която е сключил договор „Е.-*“ ЕООД, са 1/10 ид.ч. от това наследство, тъй като тя е единствен наследник на А. Г., дъщеря на общия наследодател.

Единият от имотите, предмет на арендните договори и анекс, сключени от К. Т. и „К.“ ЕООД – имот № *– нива от 0,200 дка, трета категория, не е предмет на договора на „Е.-*“ ЕООД.

3

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Всяко лице, при наличието на правен интерес, може да предяви отрицателен установителен иск. Характерно за него е, че ищецът следва да установи твърденията си, с които обосновава правния си интерес. В случая в исковата молба са наведени твърдения от ищеца за качеството му на арендатор по съществуващо арендно правоотношение, което по негово твърдение е противопоставимо на арендния договор, сключен от ответниците, като и двата арендни договора се отнасят за един и същ имот и са за един и същ период от време. Също така са наведени твърдения, че арендодателят, отдал имота на ищеца притежава по-голям обем права от другия арендодател – ответник. Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че в случая е налице правен интерес за ищеца, респ. предявеният иск е допустим.

По своята същност сключването на договор за аренда от съсобственик представлява действие по обикновено управление, което може да се извърши от всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите съсобственици. За да се прецени дали този договор е противопоставим на останалите съсобственици, следва да се съобрази дали съсобственикът, който го е сключил, притежава повече от половината от вещта или пък дали действа в изпълнение на решение, взето от мнозинството съсобственици. В случая е безспорно, че нито една от страните в производството не притежава повече от половината права върху общия имот. Също така няма данни някоя от страните да е действала в изпълнение на решение, което е взето от мнозинството съсобственици. Следователно, в настоящата ситуация следва да се съобрази кой договор е вписан по-рано, като на него следва да се даде приоритет.

Установено е, че са сключени договори за аренда от отделни съсобственици в полза на различни арендатори, като същите са за съвпадащи периоди от време. В тази връзка между страните в производството е спорен въпросът дали сключеният Анекс от 2015 г., вписан на 17.04.2015 г. в Служба по вписванията – гр.*, представлява нов договор или по същността си е изменение на договора за аренда, сключен през 2011 г., вписан на 05.05.2011 г. в Служба по вписванията – гр.*. За да се даде отговор на спорния въпрос, следва да се анализират разпоредбите на чл.16 и чл.18 от ЗАЗ. В чл.16 е предвидена възможността да се измени договора, като в изр.2 изрично законодателят е упоменал, че изменението не може да засяга уговорения срок.

Не без значение е, че такова изменение е допустимо, когато има трайна промяна в обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, която промяна да е довела до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. От друга страна, при продължаването на договора в хипотезата на чл.18 от ЗАЗ предмет на предоговаряне могат да бъдат едновременно както срока, така и други съществени елементи на договора. Разпоредбата единствено предвижда продължаването да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да се впише в 4 службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. Тук е съществената разлика между двете разпоредби, доколкото в чл.16 от ЗАЗ е предвидено, че изменението се извършва чрез писмени волеизявления на страните, без да е нужно вписване. На практика въведените от законодателя в чл.18 от ЗАЗ изисквания за форма и вписване водят до извода, че по своята правна същност продължаването на арендния договор е приравнено на сключването на нов договор между същите страни.

Изхождайки от горните съображения, настоящия състав намира, че сключеният между К. Т. и „К.“ ЕООД Анекс от 09.04.2015 г. представлява нов договор, като същият е вписан в Служба по вписванията на 17.04.2015 г.

Към момента на сключването на анекса е действала разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗАЗ (ред. ДВ, бр.13/2007 г.), която предвижда, че договор за аренда не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията. Следователно вписаният на 17.04.2015 г. Анекс не може да се противопостави на „Е.-*“ ЕООД, доколкото сключеният Аренден договор от 21.02.2013 г. между последния и Д. Т. е вписан на 22.02.2013 г. В тази връзка МОС намира, че първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в частта по предявения отрицателен установителен иск.

По отношение на предявеният иск по чл.90 ЗКИР настоящия състав намира същият за неоснователен, тъй като трите хипотези в цитираната законова разпоредба (недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство) касаят само вписването, а не валидност или унищожаемост на сделката, съществуването на спорно право или правоотношение. В случая от доказателствената съвкупност се установи наличието на валиден договор за аренда, който е непротивипоставим на сключеният от въззиваемата страна и третото лице Д.

Т. договор за аренда, с оглед реда на вписванията. Предвид това решението на районният съд в тази част следва да бъде отменено, а искът отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал. 2 ГПК, на жалбоподателя следва да се заплатят разноски в общ размер на 1012лева, съразмерно с отхвърлената част от иска на въззиваемата страна „Е.-*“ЕООД, а в качеството на ответник да заплати на ищеца сумата от 1115лева от разноски за всички инстанции досежно потвърдената част на решението.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260036 от 21.01.2021 г. на Районен съд-Лом, постановено по гр. дело № 636/2019 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА , с която на основание чл.88 ЗКИР във вр. чл.537, ал.2, изр.последно ГПК поради несъществуване на вписаното обстоятелство е отменено вписването на Анекса от 09.04.2015 г., сключен между К. Т., ЕГН ********** и „К.“ ЕООД, ЕИК *към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Сл.вп. – гр.*– дв.вх.рег.

№ */05.05.2011 г., Акт № *, т.*, който анекс е вписан в Сл.вп. – гр.*– дв.вх.рег. № */17.04.2015 г., Акт №*, т.* само по отношение на Нива от 56,528 5 дка, трета категория, имот № *в землището на с. *, обл.*, а по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-174/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК ПИ с идентификатор *, находящ се в с. *, обл.*, с площ от 56528 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседни ПИ с идентификатори: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: