Решение № 749 от 30.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330204022 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0444000289/28.06.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ 05 Пловдив, с което на Д. Д. Д., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 09.07.2024г. видно от копието на л. 19 от съдебното производство, а жалбата е подадена на 15.07.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери от фактическа страна следното:

На 07.06.2024г., в 00,30ч., в гр. Пловдив, жалб. Д. управлявал личния си лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****, като с него пътувал и св. М..

Управлявайки автомобила по ул. Съединение, до бл. 93, в посока от юг на север, жалб. Д. решил да извърши рязка маневра „обратен завой“, за да влезе в намиращата се от другата страна на пътя бензиностанция „Газпром“. На същото място хоризонталната пътна маркировка била М2 – двойна непрекъсната линия. Пресичайки линията, жалб. Д. завъртял МПС-то на 180 градуса на място, при което гумите му изгубили сцепление и след като овладял автомобила, влязъл в бензиностанцията. Действията му станали непосредствено достояние на полицейските служители св. Б. и св. П., които се намирали през това време в близост, на кръстовището на ул. Съединение и ул.

Шипка. Същите влезли в бензиностанцията „Газпром“ през входа от ул.

Шипка. Автомобилът на жалбоподателя излязъл в посока юг, при което бил последван от полицейските служители, които спрели до него на светофара и му дали указания да спре колата, за да му бъде извършена проверка. При извършената проверка било установено и че жалб. Д. не носел СУМПС. За така констатираните нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на жалб. Д. бил съставен АУАН, който бил подписан от него на място без възражения. Впоследствие жалбоподателят подал на 11.06.2024г. възражение срещу съставения АУАН, което било прието за неоснователно и било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна по 2 отношение извършените от жалбоподателя действия съдът намери да не се опровергават в хода на съдебното следствие, а дори напротив – напълно се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

В случая от показанията на свидетелите Б. – актосъставител и на св. П. – свидетел по акта, които съдът кредитира като логични, убедителни и дадени от незаинтересовани лица, категорично се установява, че забелязаните действия от страна на жалбоподателя са довели до напълно преднамерено изваждане на МПС от контрол. Противно на соченото от защитата, в показанията на двамата свидетели не се констатират съществени противоречия. И двамата заявяват къде е бил патрулният автомобил, когато са възприели нарушението – в близост до кръстовището на ул. Съединение и ул.

Шипка, като св. П. заявява, че колата на жалбоподателя е била пред „Гиро Ленд“, а не автомобила, управляван от полицейските служители, като посоченото място се потвърждава и от св. Б., също сочеща, че е възприела неправомерното поведение на водача при „Гиро Ленд“. Съдът не констатира и противоречие в заявеното от свидетелите за наличие или липса на други автомобили с оглед заявеното от св. Б., че поведението на жалбоподателя е застрашило другите коли, които са минавали, а св. П. сочи от една страна, че не е имало други автомобили, но и че не е имало голямо движение, т.е. че все пак е имало някакво движение, но че то не е попречило на полицейските служители да констатира извършеното от жалбоподателя. И двамата свидетели сочат за извършването на маневрата със свистене на гуми, предпоставяща наличие на рисково поведение.

В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел и св. М., който бил заедно с жалбоподателя в МПС-то при възникването на случая.

Показанията на същия обаче настоящият състав намира да се явяват заинтересовани, доколкото самият свидетел заявява, че е в приятелски отношения на жалбоподателя, при което житейски логично е да се опитва да оневини своя приятел за поведението му. Отделно от това, показанията му не се подкрепят от никакви други доказателства, а напротив – противоречат както на показанията на полицейските служители, така и на съставения АУАН, който както вече се посочи бил подписан от жалбоподателя на място без възражения. Показанията на свидетеля се явяват и нелогични и неубедителни с оглед на посочваното от него с колко километра в час се е движил жалбоподателят във всеки един момент от процесната случка, което се явява 3 крайно недостоверно. Самият свидетел сочи, че е гледал километража на автомобила при извършването на обратния завой, като видял лично как същият се движил с точно 20 км/ч, но дори жалбоподателят в подаденото в 7дневен срок възражение сочи, че маневрата е била извършена с между 5 и 10 километра в час. При така посоченото, съдът намери, че показанията на св. М. не се явяват достоверни и не следва да бъдат кредитирани.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича от т. 2.1. вр. т.

1.3.3. от заповедта (същата е и изрично и поименно оправомощена съгласно Заповед № 317з-5294-18.05.2023г.), а компетентността на издателя на НП произтича от т. 3.5. от заповедта, като длъжността на същата се установява от Заповед № 8121к-6564/28.05.2024г.. Във връзка с възражението за липса на компетентност на издателя на НП, съдът следва изрично да посочи, че дори при смяна на ръководните органи на ОДМВР, старите заповеди, оправомощаващи служители, заемащи определени длъжности (но не поименно служители, а тези, които изпълняват съответната длъжност към съответния момент), запазват действието си и при ново ръководство, освен ако не бъдат изрично отменени от новия ръководител.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 07.06.2024г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП – на 28.06.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна.

4

За нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:

Правилото на чл. 104б, т. 2 ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930/2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и др.

"Дрифт"-ът, като проявление на гореизложените техники и действия, е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП. При преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно 5 деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване, да достигне до мястото, където е решил да извърши дрифт маневра и да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, включително да се върне към мястото, от което е дошъл. В тези случаи деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, доколкото е налице момент, независимо от неговата продължителност, в който пътят е използван не по предназначение, като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.

В случая, с оглед на поведението на жалбоподателя – преднамереното привеждане на МПС в състояние, в което гумите му да загубят сцепление с пътната настилка, установяващо се и от възприетото от полицейските служители свистене на гумите, и завъртането на МПС-то на 180 градуса на място за завиването му в обратна посока, безспорно води съда до извод, че се касае за умишлено поведение от страна на жалбоподателя, довело до загубата на сцепление на задните гуми на автомобила, а оттам и до осъществяването на състава на процесното административно нарушение.

Приложена е коректната санкционна норма – чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, като наложената санкция – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма.

За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: