Решение № 1368 от 22.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 22.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330111859 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 против Д. П. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ***** г., между ответника и трето лице – кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД, е сключен договор за потребителски кредит № *****, въз основа на който дружеството е предоставило заем в размер на 1000 лева. Ответникът се задължил да върне заема заедно с уговорени лихви и такси, на 60 седмични вноски, с падеж – 22.09.2016 г..

Твърди се, че на ***** г. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД придобило вземанията по договора спрямо Д.М.. Длъжникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към исковата молба в хода на процеса.

Заявява се, че ответникът дължи сумата от 1000 лева – главница по договора за паричен заем, която не е погасена, като предвид липсата на плащане било начислено и обезщетение за забава в размер на 215.80 лева, за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2819/19.03.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 4881/2021 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с. за следните суми: 1000 лева – главница; 197.24 лева – договорна лихва за периода 15.08.2015 г. – 22.09.2016 г.; 359.90 лева – обезщетение за забава за периода 23.09.2016 г. – 12.03.2021 г., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли се за уважаването на претенциите за главница в размер на 1000 лева и за 215.80 лева – обезщетение за забава за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г. , ведно със законната 1 лихва върху главницата от 18.03.2021 г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2022 г. ответникът Д. П. М., оспорва исковата молба. Заявява, че не е уведомен, че задълженията му са прехвърлени към „Фронтекс Интернешънъл“. Заявява, че през 2015 г. е сключил договор с „Провидент Файненшъл България“, чрез негов представител – ***** С.А.. Ответникът твърди, че се срещнал случайно с ***** А. на ***** и тя му предложила да й дава вноските, за да не се разхожда до бул. „*****“. Тогава той й дал 100 лева, но не получил бележка. Тя му казала, че всеки петък пазарува и да се срещат там, което предложение ответникът М. приел. Твърди, че редовно й давал вноските, но тя не му давала разписки, а се и оказало, че тя не ги е внасяла.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 4881/2021 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК № 2819/19.03.2021 г. за следните суми: 1 000 лева – главница; 197.24 лева – възнаградителна лихва за периода 15.08.2015 г. - 22.09.2016 г.; 359.90 лева – обезщетение за забава за периода 23.09.2016 г. – 12.03.2021 г., произтичащи от Договор за кредит № ***** от 30.07.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от ***** г. на кредитора; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 18.03.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 31.14 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си в месечния срок от връчване на съобщението. Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са предявени в преклузивния едномесечен срок, имащи за предмет от същите вземания, поради което съдът приема, че са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно основателността на предявените искове:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № ***** от ***** г. между ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесната сума от ответника за исковия период, както и правомерността на начисляването й; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи съществуването на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му.

Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза по силата на сключен договор за цесия от ***** г., както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

2

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. П. М., последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. /В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о./. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.

Страните по делото не спорят, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д. П. М. е сключен Договор за кредит № ***** от ****** г., за сумата от 1000 лева. /виж протокол от о.с.з. от 14.01.2022 г./.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за кредит № ***** от ******г. /л.5-7/, се установява, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника е подписан договор за потребителски кредит от ***** г. Предоставена е сумата от 1000 лева, при уговорена договорна лихва с фиксиран лихвен процент 31.82 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е 48 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски в размер на 33.84 лева, като общият размер на всички плащания е записан на 2030.21 лева, с включена такса за оценка на досие и услуга „Кредит у дома“ в размер на 782.97 лева.

Договорът е реален /чл.240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на получаването й.

Последното се установява от отразеното в чл. 27 от договора /имащ характер на разписка/.

Документът носи подпис за ответника, като не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

Вземанията по договора са прехвърлени от „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, съгласно договор за цесия от ***** г. Цесията не е била съобщена на ответника преди подаване на заявлението, но няма пречка това да стане и в хода на настоящото производство, предвид упълномощаването на ищеца. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК. Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

3

Исковата молба и приложените към нея документи - вкл. пълномощни и уведомления, са редовно връчени на ответника, чрез връчването на препис от исковата молба.

Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземанията по договора за потребителски кредит.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о;

Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявените искове, следи служебно.