Решение № 413 от 10.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502653 по описа за 2022 година

Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 262088 от 24.06.2022 г., по гр. д. № 6465/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на ищeца Я. И. З. с ЕГН: **********, сумата от 6 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на СРС, НО, 122-ри с-в по НОХД № 21885/2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Исковите претенции са отхвърлени като неоснователни за горницата до 40 000лв. за причинените неимуществени вреди и за причинените имуществени вреди в размер на 40 000 лв. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски, като е определил ПРБ да заплати 123,25 лв. на ищеца.

Решението е атакувано от ищеца Я. И. З. с доводи за неправилност. Изразява оплакване от размера на обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че същото е следвало да се уважи в размер от 40 000 лв. Намира, че изцяло следвало да се уважи и претенцията за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, като изразява несъгласие със съда, че тази вреда не била доказана. Предлага решението да се отмени в отхвърлителните части и да се присъдят обезщетенията в пълните поискани размери.

От страна на Прокуратурата е подаден отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който жалбата се 1 оспорва като неоснователна. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

САС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима. Решението на СГС е влязло в сила в необжалваната му част.

По същество:

Страните в производството не спорят помежду си, а и събраните по делото доказателства удостоверяват, че спрямо ищцовата страна е налице фактическият състав на отговорността на ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е така, тъй като Я. И. З. с постановления от 28.01.2014 г. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 130/2013 г. по описа на ГД „КП“, гр. София по чл. 172а, ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Ищеца е разпитан и постановлението му е предявено на 15.04.2014 г. С постановление за привличане на обвиняем от 15.10.2014 г. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. чл. 26,, ал. 1 НК, за това че в периода от 21.10.2011 г. до 23.10.2011 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, посредством интернет страница „www.bulgarsoft.com“ и електронна пощенска кутия „[email protected]“, разпространил /продал/ чужди обекти на авторско право без необходимото по закон – Закон за авторското право и сродните му права, съгласие на носителя на авторските права „Майкрософт Корпорейшън – Компания, САЩ“. На 24.11.2014 г. на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, СРП внася обвинителен акт по ДП № 130/2013 г. по описа на ГД „КП“, пр. пр. № 54066/2011 г. по описа на СРП, по обвинението на Я. З. в СРС – НО за образуване на съдебно производство за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Видно от справката към обвинителния акт на Я. З. взетата мярка за неотклонение „Подписка“, е отменена с постановление на СРП от 13.10.2014 г.

Образувано е НОХД № 21885/2014 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 с-в, по което с присъда от 15.03.2017 г. ищеца по делото е признат за невинен и е оправдан по предявеното обвинение. Срещу оправдателната присъда е подаден протест от прокуратурата, въз основа на което е образувано ВНОХД № 217/2020 г. на СГС, НО. С Решение на съда № 293 от 04.05.2020 г., СГС, НО, XIV въззивен състав, потвърждава присъда от 15.03.2017 г. по НОХД № 21885/2014 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 състав, като решението е окончателно.

Съгласно т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

За да е налице отговорността на държавата следва да бъде доказана вредата, причинната 2 връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане - аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в закона.

Решението на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и следва да се произнесе само по тях /чл. 269 ГПК/.

Първото оплакване в жалбата е свързано с размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Според ищеца, страданията следвало да се обезщетят с поголяма сума, а именно с 40 000 лв.

Въззивният съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, СГС е определил обезвреда, която отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.

При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното деяние се квалифицира като "тежко" предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение, евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.

В този смисъл, следва да се посочи, че в процеса са доказани пълно и главно фактите, че деянието, в което бил обвинен /а впоследствие и подсъдим/ Я. З. не е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и това, че случаят е бил медийно разгласен-вж. вестникарски материали, приложени на л. 35 до 37 от първоинстанционното дело. За шщеца е посочено "Майкрософт проверява за измама Я. З., шеф на скандалната фондация от зората на демокрацията „Сапио“ в материал от вестник "Труд".

От представените доказателства се установява, че относимият за исковата претенция на ищеца период е в размер на 6 години, 3 месеца и 6 дни, като започва на 28.01.2014 г., когато е привлечен като обвиняем и завършва на 04.05.2020 г., когато е влязло в сила решението на Софийски градски съд по делото.

От приетото и неоспорено по делото заключение на КСМЕ, извършена от вещите лица д-р С. М.-Н. – специалист нервни болести, физиотерапия, курортология и рехабилитация и д-р И. П. – специалист дентален лекар, се установява, че за периода от 2011 г. – 2019 г. и към момента на 2021 г., всички оплаквания за които ищеца споделя при извършения преглед са симптоми по време на посочения период и без съответни медицински изследвания /медицински документи от съответни специалисти от времето на процесния период/, не може да се приеме развитие на соматични заболявания. Хроничният стрес се е отразил като мобилизация и мотивация във физиологията на ищеца по време на решаване на делото. От заключението на денталния лекар д-р И. П., се установява, че в делото няма медицински 3 документи, доказващи наличието на стрес и негативни изживявания, които да са довели до увреждания на зъбите водещи до тяхното разклащане и падане или тяхното изваждане.

Представената панорамна ренгенография на горна и долна челюст водят до заключението, че има занемарени зъби, нелекувани или недобре лекувани.

В рамките на процесното наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда, като са проведени общо в съдебната фаза 11 заседания и за двете инстанции. При определяне на справедливо обезщетение съдът следва да вземе предвид и отражението на воденото наказателното производство срещу ищеца върху психическото му здраве съгласно данните от обсъдената Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза изготвена от д-р Е. М. – специалист по психиатрия и Б. К. - магистър по психология. Съгласно, заключението на експертизата, по делото не е представена медицинска документация и ищеца потвърждава, че не е търсил специализирана помощ, а експертите стигат до извода, че при ищеца не се установява наличието на психично заболяване, вследствие на воденото срещу него наказателно производство. Към момента на амбулаторния преглед Я. З. не се нуждае от психиатрично медикаментозно или психологично лечение.

При повдигнатия и от въззивника спорен пред настоящата инстанция въпрос за преценката на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД, то следва да се посочи, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. р. № 3/22.04.2005 г. по тьлк. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти; отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.

В конкретния казус, наказателното производство е продължило малко повече от шест години, като на ищеца е била определена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.

Бил е обвинен в престъпление, което не е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, имало е някои медийни публикации по случая. Обсъдените по-горе доказателства сочат, че наказателното производство се е отразило негативно на З., но все пак, не в изключително голяма степен, а по-скоро, в рамките на обичайните за всеки един друг гражданин, който би попаднал в аналогична ситуация.

Съдът следва да държи сметка, че моралните страдания са търпени в периода 2014-2020 г., когато социално-икономическата ситуация в страната е била различна от сегашната, вкл. и 4 от гледна точка на присъжданите главници по обезщетения за неимуществени вреди.

Като обстоятелства, обуславящи по-нисък размер на обезщетението в случая следва да се ценят липсата на отражение на претърпения стрес върху физическото здраве на въззивника.

Отчита се и фактът, че досъдебното производството е протекло в разумен срок, около 10 месеца, без провеждане на съдебната фаза в наказателния процес.

При съобразяване с дадените задължителни указания на съдилищата в ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 4/1961 г. на Върховния съд, и при внимателна преценка на обсъдените по-горе доказателства по делото, САС в настоящия си състав, намира, че обезщетението за морални вреди правилно е определено от градския съд на сума в размер от 10 000 лв., като обаче е взета предвид и сумата от 3 200 лв. получена, като обезщетение от ищеца по реда на глава трета „а“ от ЗСВ.