Решение № 488 от 07.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Р.ва мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Р.ва Въззивно гражданско дело № 20243100500393 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №

97507 /28.12.2023г., подадена от

“Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК 204526658, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.

Младост бл. 50, вх.9, ет.2, ап. 188, представлявано от Д. В. Д. – управител, срещу решение № 3687 / 14.11.2023г., постановено по гр.д. № 14002 / 2022г. на ВРС, 33 с-в, с което на основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, е осъден ответникът „Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК 177893519, да заплати на ищцата Д. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата в размер на 1157.00лв., представляваща получена на отпаднало основание стойност на „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово", по развален договор, сключен с ответното дружество на 19.08.2022 год. по електронен път, чрез интернет сайта ****, основанието за плащането на която сума е отпаднало след развалянето на договора от ищцата, поради неуважена от ответника рекламация на стоката.

В жалбата се излага, че не е доволен от решението, поради допуснати нарушения от първоинстанционния съд водещи до недопустимост поради произнасяне по незаявени основания; неправилност поради процесуални нарушения и неправилност поради неточно приложение на материалния закон. Доводите за недопустимост обобщава като сочи, че с исковата молба заявената претенция е била за отказ от договора, сключен от разстояние, а ВРС неправомерно дал указания на страната за отстраняване на нередовности, които не се 1 констатирали. Сочи, че с указанията съдът всъщност се е произнесъл по основателността на претенцията, респ. насочил ищеца към изменение, което било недопустимо. С дадените указания по същество на спора, ВРС бил нарушил принципа на равенство. Доводите за неправилност поради процесуални нарушения са както следва: ВРС бил приложил отменени разпоредби – чл.113 и чл. 114 от ЗЗП, а не бил приложил актуалния към датата на сключване на договора закон – Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/, действащ от 01.01.2022г. В приложимият нов закон съществувала изрична разпоредба, според която потребителят имал право чрез заявление до продавача да развали договора в конкретно посочени случаи, в това число следвало да извърши действия съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗПЦСЦУПС - когато потребителят развали договора за продажба той трябвало задължително да върне тези стоки (като ги опакова по определен начин според общите условия на продавача налични в неговия сайт), на продавача без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят бил уведомил продавача за решението си да развали договора за продажба.

Позовава се на законодателното решение, като сочи, че само в този случай и ищцата би имала правото да й се възстанови заплатената сума. Доколкото и ищцата не била върнала дивана, то тя нямала право да получи сумата обратно, дори и да следвало да се приеме, че договорът бил развален валидно, което не се установявало. На следващо място, ВРС не бил обсъдил всички приети по делото доказателства – електронната кореспонденция и показанията на св. Д., от които се установявало, че ищцата била използвала дивана и тогава предявила претенция за недостатък, като в рекламацията й било посочено, че иска замяна, а не възстановяване на сумата. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и всички възражения на ответника и по-конкретно: - че за ищцата не било възникнало право на разваляне на договора; - че не е имало задължение за ответника да върне обратно заплатеното; - че правото на разваляне не било упражнено валидно. Доводите за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са както следва:

Приложим бил ЗПЦСЦУПС, като той имал примат спрямо ЗЗД и ЗЗП. От 24.08.2022г., когато ищцата била получила продадената й стока - рискът от нейното погиване / увреждане лежал върху нея, като твърдяната непригодност била възникнала в резултат от неправилно пренасяне, съхранение или монтаж от страна на ищцата. Като едва на 01.09.2022г. на посочената от ответника електронна поща за рекламации **** от името на ищцата били изпратени първите съобщения с отправени искания за замяна на дивана. Ответното дружество се било ангажирало в качеството си на търговец в рамките на 30-дневен срок да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Ищцата не отговорила на запитванията и поканите за дата и час за осъществяване на замяна. Ищцата не попадала в нито една от хипотезите на чл. 33 от ЗПЦСЦУПС, при които можела да развали договора.

Самата тя избрала опцията за замяна и съответно за нея не било възникнало право да развали договора. Отделно сочи, че при разваляне, потребителят задължително следвало да върне стоката в 14 –дневен срок, което не било сторено. Изявлението на ищцата за разваляне било направено едва с исковата молба, а към него момент бил изтекъл 14-дневния срок. На електронния сайт на ответника били публикувани Общите условия за ползване на 2 интернет страницата / онлайн магазина на ответника -****. Същите били приложени към о.и.м., като съдържанието не било оспорено от ищеца в първото с.з. и съответно ОУ били приложими между страните. Според ОУ, купувачът можел да упражни правото си да се откаже от сключения договор, като изпрати електронно писмо до електронна поща в законоворегламентирания срок за това, като в случай, че потребителят желаел да се откаже от договора, трябвало да са налице следните условия и действия, извършени от потребителя:

1/ Предварително писмено да информира "Мебелмаг" ЕООД на електронна поща *****, че на основание чл. 50, ал. 1 ЗЗП се отказва от договора, като посочи банкова сметка, по която да му бъде възстановена заплатената от него цена на върнатата стока, ползвайки осигурения стандартен формуляр за отказ; 2/ Стоката трябва да бъде върната в оригиналната, ненарушена опаковка – т.е. неразопакована, респ. неползвана стока; 3/ Стоката трябва да бъде върната с всички придружаващи я документи и комплектовки, в добър търговски вид;

4/ Всички транспортни и други разходи по връщането на стоката са изцяло за сметка на потребителя, като до момента на обратното предаване на стоката от страна на Потребителя на "Мебелмаг" ЕООД, рискът от случайното й погиване или повреждане се носел изцяло от потребителя. За връщане на закупена стока, потребителят имал възможност да използва транспорт на Мебелмаг ЕООД като цената на услугата е 25 лв; 5/ В случай, че потребителят се възползвал от правото си по чл.50, ал. 1 ЗЗП и при положение, че е изпълнил посочените по - горе условия, "Мебелмаг" ЕООД се задължавал да му възстанови заплатената сума по банков път до 14 дни, считано от дата, на която потребителят бил упражнил правото си на отказ, на посочената банкова сметка. Заплатените суми за допълнителни услуги - доставка, разнос и монтаж, не се възстановявали. Обобщава, че доколкото и получената стока била разопакована, а и използвана, то не били налице и посочените в ОУ на търговеца предпоставки за валидно упражняване на правото на отказ от договора. В случай, че се приемело, че приложимият закон бил ЗЗД, то ищцата нямало основания за разваляне на договора, доколкото неизпълнената част не била съществена с оглед на интереса на кредитора. Ответникът бил предложил замяна на частта, което предложение не било прието от ищцата и към настоящия момент. В този смисъл и не били налице предпоставките за разваляне на договора съобразно разпоредбата на чл. 87 ал.4 от ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски за първа и въззивна инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание, за страните се явяват техните процесуални представители, които поддържат въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба.

Явява се лично и въззиваемата страна – ищца в производството. Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение, за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски по представен списък. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли 3 за потвърждаване на решението, представя списък и претендира разноски за въззивната инстанция.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е приел, че производството е образувано по искова молба на ищцата Д. Р. Л., ЕГН **********, срещу ответника „Мебелмаг“ЕООД, ЕИК 177893519, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.Младост 1, бл.50, вх.9, ет.2, ап.188, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1157.00лв., представляваща получена на отпаднало основание след разваляне на сключен с ответното дружество договор на 19.08.2022 год. по електронен път, чрез интернет сайта *** , по силата на който ищцата е закупила „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово".

В исковата молба се твърди, че на 19.08.2022г., по електронен път чрез интернет сайта *****, ищцата сключила с ответното дружество договор, по силата на който закупила ъглов диван Болеро, кафяв с бежово, на цена от 1157.00лв. Офертата била публикувана и към нея имало снимка на дивана. Ищцата чакала около две седмици за доставката му. На 24.08.2022г., при доставката и при разопаковането на дивана, ищцата сочи, че установила, че има разминаване в модела. При разпъването на дивана за функция сън, установила разлика в нивата, което го правело непригоден за използване. Деформирана била и частта за сядане, както и бил вложен некачествен дунапрен. Ищцата сочи, че веднага се обадила на посочен за контакти телефон на ответното дружество и разговаряла с някаква служителка, на която обяснила случая и заявила, че се отказва от стоката, която са й изпратили. Тази служителка я препратила за рекламация, но там не се получило решение на проблема.

Започнали непрестанни писания на есемеси, препращания на разговори по телефона от един на друг служител във фирмата, като никой не искал да поеме отговорност за доставката на нещо, което се разминавало по платената от ищцата оферта по вид и качество, за която изрядно ищцата заплатила исканата й сума от продавача-отчетник. Сочи се от ищцата, че на 12.10.2022г., потърсила и съдействие от Комисията за защита на потребителя, за това че получила нещо, което не отговаряло на договореното по качество. С уточнителна молба по делото, ищцата заявява, че отправя искане за разваляне на договора за продажба, поради установените недостатъци на продадената вещ и иска връщане на платената цена по договора. Сочи, че е уведомила продавача за констатираните недостатъци на 24.08.2022г., като позвънила на посочен от същия телефон – ***, като е била свързана със служителка в магазина на ответното дружество, която уведомила управителя на същото Д.

В. Д.. С гореизложеното се обосновава правния интерес от предявената искова претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Отрича, ищцата да е отправила искане за упражняване на правото си отказ от договора по смисъла на чл. 50 от ЗЗП, но да й е било отказано. Отрича се, че ищцата е провеждала телефонни разговори със служители на ответното дружеството в деня на доставката, както и се оспорва, че до 4 момента на получаване от ответното дружество на исковата молба, управителят му да е бил запознат с претенциите на ищцата. Отрича се, че ищцата е ползвала предоставени от ответното дружество услуги, изразяващи се в пренос до вратата на купувача и сглобяване на стоката. Сочи се, че не е вярно, че получената стока е била с дефекти, съответно, че е била в такова състояние (наличие на дефекти), което не е позволявало същата да се използва по предназначение, както и се оспорва, че дори и да има дефекти, то те са значителни, а не са несъществени, което се установява с категоричност от представените снимки. Оспорва се, че ищцата е направила валидно изявление за разваляне на договора за продажба, както и че са налице предпоставките за разваляне на договора, респективно за връщане на платената цена.