Определение № 109 от 13.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 13.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20225300503226 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 86677/31.02.2022 г. от „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“№ 15, чрез юрисконсулт Л. А. - П., против определение № 10579/03.10.2022 г., постановено по г. д. № 13532/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 64895/10.08.2022 г. от жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 2816/22.07.2022 г. в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.

С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Изложени са оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с поведението си „ОТП Факторинг България“ЕАД е дало повод за завеждане на делото, с оглед запазване висящността на изпълнителното производство, образувано за събиране на погасеното по давност вземане. Поддържа се, че от значение е не съществуването на последното, а това дали след изтичане на погасителната давност кредиторът е предприел действия по принудително събиране на вземането, каквито в случая не са предприемани. Сочи се, че възможността в бъдеще да бъдат предприети изпълнителни действия е абстрактна, а липсата 1 на изрично постановление за прекратяване от съдебния изпълнител не обуславя извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като дори и извънсъдебно ответникът не е предявявал претенции за плащане на вземането след неговото погасяване.

Излагат се съображения, че в този случай за длъжника съществува облекчен ред за защита, чрез подаване на молба за прекратяване на изпълнителното дело, а при отказ на съдебния изпълнител да я уважи, обжалването му. Сочи се, че по този начин в достатъчна степен се охраняват правата и законните интереси на длъжника по едно перимирано изпълнително дело, което изключва възможността кредиторът да е дал повод за завеждане на отрицателен установителен иск. Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено, като вместо това сторените от ищеца разноски да останат в негова тежест.

Насрещната страна по молбата А. Я. Д. не е взел становище.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по г. д. № 13532/2021 г. по описа на РС Пловдив е образувано по искова молба от А. Я. Д. за признаване на установено по отношение на „ОТП Факторинг България“ЕАД, а в условията на евентуалност по отношение на „Банка ДСК“ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 8809,00 л е в а (осем хиляди осемстотин и девет лева)- главница, произтичаща от договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 01.12.2006г. и анекси към договора от 14.04.2010 г. и 09.05.2011 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и А. Я. Д., обезпечен с поръчителството на З. Б. Д.а; сумата от 1067,22 лева (хиляда шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки)редовна лихва за периода от 15.02.2012г. до 09.08.2012 г.; сумата от 429,55 лева (четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и пет стотинки)санкционираща лихва за периода от 15.02.2012г.- 09.08.2012г., ведно със законната лихва от 09.08.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 40,00 лева (четиридесет лева) -заемни такси; разноски по делото за държавна такса 2 в размер на 206,92 лева(двеста и шест лева и деветдесет и две стотинки); както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 461,05 лева (четиристотин шестдесет и един лева и пет стотинки)- по изп. лист от 14.08.2012г., издаден по ч.г.д. № 12478/2012г. по описа на ПРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 2131/2012 г. на ЧСИ Петко Илиев, поради погасяване по давност. С отговора на искова молба ответникът е направил изрично признание на предявения иск. С постановеното по делото решение № 2816/22.07.2022 г. в отношенията между страните е признато за установено, че А. Я. Д. не дължи на „ОТП Факторинг България“ЕАД посочените суми, предмет на предявения отрицателен установителен иск, като в полза на ищеца са присъдени разноски за производството в размер на 2335,78 лева.

След постановяване на решението по делото е постъпила молба вх.

№ 64895/10.08.2022 г. от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която е отправено искане за изменението му в частта за разноските, като всички разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца, като в условията на евентуалност е предявено възражение за тяхното намаляване, поради прекомерност.

За да постанови обжалваното сега определение, с което е оставена без уважение така подадената от „ОТП Факторинг България“ЕАД молба по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е приел, че ответникът е признал иска, но е дал повод за завеждане на делото, поради наличието на висящо изпълнително производство между страните за събиране на процесните вземания.

Последното е прието за обосноваващо интерес у ищеца да установи обстоятелства, изключващи предприемане на принудително изпълнение спрямо него, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Този извод е правилен.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за да бъдат възложени разноските по делото в тежест на ищеца трябва да са налице две предпоставки: 1/ ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и 2/ ответникът да е признал иска. Необходимо е кумулативното им наличие.

В настоящия случай не е налице първата от посочените две предпоставки.

3

Между страните няма спор, а и се установява от приложения по делото препис от изп. дело № 2131/2012 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, че жалбоподателят е подал молба вх.№ 17817/31.05.2013 г., в качеството на цесионер, за конституиране, като взискател в посоченото изпълнително производство срещу ищеца, въз основа на договор за цесия от 30.01.2013 г. с цедент „Банка ДСК” ЕАД (л. 37 – л. 38 от изп. дело ), както и че същото изпълнително производство, е висящо към датата на предявяване на исковата молба в съда.

При това положение правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена, тъй като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул, предприети са действия за принудително събиране на вземането, като длъжникът е под заплахата във всеки един момент принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо негово имущество. Сама по себе си перемпцията не изключва принудителното изпълнение (решението № 60282/19.01.2022 г. по г. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о.), поради което неоснователни са доводите в жалбата, че изпълнителното производство по делото следва да се счита прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо от липсата на изрично произнасяне на съдебния изпълнител и че възможността за бъдещо предприемане на изпълнителни действия е абстрактна. След като „ОТП Факторинг България“ЕАД има изпълнителен титул и по негова молба е конституирано, като взискател в изпълнително производство срещу длъжника, това му поведение е достатъчен повод за ищеца да заведе иска за установяване недължимост на процесното вземане, като погасено по давност (в този смисъл са определение № 320/20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. на ВКС, II т. о. и определение № 50413/5.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на ВКС, I т. о.).

Налага се извод, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение в случая, доколкото не е налице първата от двете предпоставки, които следва да са налице кумулативно. Поради това жалбоподателят следва да понесе разноските, сторени от въззиваемия в производството по образуваното дело по общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С оглед пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, така подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

4

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10579/03.10.2022 г., постановено по г. д. № 13532/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх.№ 64895/10.08.2022 г. от „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК 202317122, за изменение на постановеното по делото решение № 2816/22.07.2022 г. в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5