Решение № 6455 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6455 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Й. Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100505528 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 3099 от 18.02.2026г., постановено по гр.д. № 23193/2024г. по описа на СРС, 70-ти състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Н. З. дължи 7 657,51 /седем хиляди шестстотин петдесет и седем лв. и 51 стотинки/ лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1 277,47 /хиляда двеста седемдесет и седем лв. и 47 стотинки/ лева мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., като е отхвърлен искът за мораторната лихва до пълно предявения размер от 1337,97 лева като недоказан, по-нататък е признато за установено, че Р. Н. З. сумите 25,20 /двадесет и пет лв. и 20 стотинки/ лева главница за дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023г. до изплащане на вземането, и сумата 5,57 /пет лв. и 57 стотинки/ лева мораторна лихва за период от 15.11.2020г. до 05.10.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 57114/2023г. на СРС, 70 състав.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника Р. Н. З. чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото 1 доказателства. Също така счита, че първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като бил събирал доказателства по свой почин. Сочи, че представените с исковата молба писмени доказателства удостоверявали наличието на право на собственост към 1997г., не към процесния период. Освен това липсвали каквито и да било доказателства, от които да се изведе, че Р. Н. З. е приела наследството, оставено от Л.Л.П., а това обстоятелство не могло да се основава само на регистрацията на адрес в наследствения имот. С оглед на това счита, че не било доказано наличието на облигационно правоотношение между страните.

На следващо място сочи, че по делото не били представени доказателства за определената от КЕВР цена на топлинната енергия, както и за наличието на прозрачна и законосъобразна формула за извършване на дялово разпределение. За периода от 09.2020г. до 30.04.2022г. начислените суми били недължими, тъй като формулата била отменена. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на въззиваемата страна „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Относно неговата правилност, по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде прието следното.

За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни 2 споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том XXXVII, дело № 7387/1998г. се установява, че на 09.04.1997г. Л.Л.П. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно апартамент № 93, находящ се в гр. София, ж.к. „********, т. 1. Представена е и молба-декларация без дата, подадена от Л.Л.П. за откриване на партида на имота на нейно име.

От приетото удостоверение за наследници с изх № РИС23-УГ51-2344 от 21.03.2023г. се установява, че Л.Л.П. е починала на 26.01.2007г. със семейно положение „разведена“ и е оставила за свой единствен наследник ответницата Р. Н. З..

От приетия протокол за решенията на общото събрание на етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „********, взети на 01.06.2000г. се установява, че етажните собственици са взели решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, който да извърши услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост и са упълномощили лице, което да сключи договора от името на етажните собственици. Видно от приетия в първоинстанционното производство и неоспорен от страните списък на етажните собственици – собственици на индивидуални обекти в сградата, към датата на приемане на решението собственик на апартамент № 93, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, с абонатен № ******** е било лицето А.И.Й., който е декларирал, 3 че в имота има три броя отоплителни тела с три броя монтирани уреди за дялово разпределение и топлинни вентили, както и е декларирал разсрочено плащане на вземанията, и е положил подпис като собственик на имота.

С оглед така събраните доказателства, основателно се явява оплакването на ответницата чрез назначения й особен представител, че приетите по делото доказателства не удостоверяват наличие на право на собственост върху топлоснабдения имот през процесния по настоящото дело период. Поначало, при липса на други данни по делото, следва да се приеме, че лицето, което е придобило имота по силата на представения с исковата молба нотариален акт, продължава да е негов собственик и през процесния период, респективно е продължавало да бъде собственик към датата на откриване на наследството му. В настоящата хипотеза обаче от приетите доказателства относно проведеното на 01.06.2000г. общо събрание на етажните собственици се установява, че към датата на провеждането му като собственик на процесния имот и титуляр на партидата с абонатен № ******** е посочено трето лице – А.И.Й., който не е сред праводателите на Л.Л.П. по силата на договора за покупко-продажба от 09.04.1997г. и не е сред кръга на нейните наследници по закон съгласно представеното удостоверение за наследници. Следователно от така събраната доказателствена съвкупност се установява, че след сключването на договора за покупко-продажба от 09.04.1997г. и преди откриването на наследството на Л.Л.П. на 26.01.2007г. собственик на процесния недвижим имот и титуляр на партидата с аб. № ******** е било трето лице, поради което единствено въз основа на договора от 1997г. не може да се направи извода, че правото на собственост върху имота е било включено в наследствената маса, оставена след смъртта на Л.Л.П., респективно че това право е преминало към ответницата.

Същевременно по делото не са ангажирани други доказателства за придобиване на собственост или право на ползване върху имота от ответницата, нито доказателства тя да е поискала откриване на партида на свое име. Видно от представените фактури, понастоящем абонатният номер за процесния имот е заведен от топлопреносното предприятие на името на ответницата Р. Н. З., но липсват каквито и да било доказателства относно основанието, на което същата е посочена като титуляр на партидата, респективно като страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди. Това обстоятелство не се изяснява и от приетите в първоинстанционното производство експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, нито от представените от третото лице – помагач изравнителни сметки и протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в имота.

Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства не се установява при условията на възложено в тежест на въззиваемия-ищец пълно и главно доказване, че жалбоподателката-ответница Р. Н. З. е била собственик или носител на правото на ползване върху имота през процесния период, нито че е поискала откриване на партидата на нейно име. При липса на основанията за възникване на облигационното правоотношение, уредени в чл. 153 ЗЕ и съобразно разясненията, направени с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, въззивната инстанция намира, че такова не е възникнало между страните и предявените искове за заплащане на цена на доставената в 4 имота топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея и цена на услугата дялово разпределение ведно със законната лихва върху нея, са изцяло неоснователни поради тази причина.

При липса на доказателства, че правото на собственост върху процесния имот изобщо е било включено в наследствената маса, поддържаният от особения представител довод за липса на доказателства относно приемане на наследството, оставено от Л.Л.П., както и за липса на формула за разпределение на топлинната енергия през процесния период, не могат да обусловят различен изход от спора, поради което не следва да бъдат разглеждани.