Определение № 664 от 14.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Пазарджик, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500422 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Панагюрски районен съд рег.№197 от 31.03.2026г. постановено по гр.д.№717/2025г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е оставена без уважение молба с вх.№882 от 18.02.2026г. подадена от адвокат Е. И. процесуален представител на Р. П., с която е направено искане за изменение на решение №9 от 27.01.2026г. постановено по гр.д.№717/ 2025г. по описа на Районен съд в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№2308 от 21.04.2026г. подадена от еднолично адвокатско дружество/ ЕАдв.Д/ Е. И., Булстат 180978004 със съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“Борба“ №3, като пълномощник на ищеца Р. К. П., се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Счита, че с изменението на НМРАВ /НВАР/ , съгласно ДВ, бр.4 от 18.02.2025г. , и конкретна чл.2 ал.2 е предвидено, че в случаите по чл.38 ал.2 от ЗАдв полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите по тази наредба. Не се споделя довода на съда че възнаграждението следва да се определи в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, тъй като такъв критерии не намира приложение и че адвокатското възнаграждение следва да се определя въз основа на цената на иска. В случая, определено от съда 1 адвокатско възнаграждение било по-ниско от заложеното като критерии по чл.7 ал.2 от наредбата и че основание за намаляване би имало ако претендирания размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела. Цитира съдебна практика на ВКС на РБ и на СЕС, че макара наредбата да няма обвързващ характер същата служи за ориентир при определяне на размера .Смята, че следва да бъде приложено разрешението по решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно разумността на разноските и тяхната пропорционалност която трябва да понесе загубилата страна от съображения за справедливост, като националните съдилища трябва да извършват комформно тълкуване на националното право в светлината на съюзното. Твърди, че значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувано от СЕС в светлината на чл.3 параграф 2 от Директива 2004/48 предвиждаща че предвидените в нея процедури трябва да са разубеждаващи. И че този ефект от иск за установяване на нарушението би бил сериозно намален ако нарушителят бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат. Не бил отчетен от съда критерия за пропорционалността на адвокатското възнаграждение предвиждащ да бъдат покрити значителни и подходящи части от разноските на адвоката, особено когато се отнася за хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи и в хипотеза на защита на материално затруднени потребители при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Като последен довод се сочи, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага високо квалифицирани услуги и кой не. Смята, че минималния размер на адвокатското възнаграждение създава гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и предотвратява рискът от влошаване на това качество. Моли да се отмени обжалваното определение и се присъди адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска по наредбата.

В срока по чл.276 от ГПК няма постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна „НЕТ КРЕДИТ“ ООД и от „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ЕООД,

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

2

Първоначално пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство /искова молба с вх.№19772 от 11.07.2025г.-гр.д.

№20255220102770 по описа на същия съд,/ подадена от ищеца Р. К. П. , ЕГН********** чрез пълномощника си еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адвокат Е. И. от гр.Пловдив , предявена против ответниците НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК-201253421 и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ЕООД, двете ответни дружества с едно и също седалище и адрес на управление, с искане да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит /ДПК/ №202412041227120102 от 04.12.2024г. сключен от ищеца с ответника НЕТКРЕДИТ ООД, както и да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция от 04.12.2024г. , сключен с ответника КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД и обезпечаващ ДПК № 202412041227120102 от 04.12.2024г. на няколко отделни и самостоятелни правни основания –нищожност на основание чл.22 от ЗПК и на основание чл.143 т.19 от ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.10 от ЗПК, нарушение на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК, заблуждаваща търговска практика по чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП , чл.5 от ЗПК, чл.143 от ЗЗП, чл.147 ал.1 и ал.2 от ЗЗП,чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК. Всяко едно от посочените правни основания само по себе си при установяването му води до нищожност /недействителност на договора за кредит.

Цитира се и подробна съдебна практика на националните съдилища и практика на СЕС.

В исковата молба за всяко едно от посочените правни основания за нищожност/недействителност на ДПК и ДПГ са изложени подробни правни и фактически доводи отнесени към конкретния договор.

След размяната на книжата по исковата молба /след прехвърляне на делото по компетентност за разглеждане от Панагюрски районен съд-гр.д.

№717/2025г./ са постъпили писмени отговори и от двамата ответника, които оспорват така заявените искови претенции по отношение тяхната допустимост и по тяхната основателност по същество като излагат подробни доводи срещу исковете. Няма заявено и от двете търговски дружества признание на предявените срещу тях искове за основателни, че се признават за основателни изложените от ищеца факти и обстоятелства и че не ги оспорват, нито молят да се прекрати производството и да се постанови решение при признание на 3 иска по чл.237 ал.1 от ГПК и на това основание да се иска от съда дружествата да бъдат освободени от заплащането на разноски в полза на ищеца на основание чл.78 ал.2 от ГПК поради това, че двете дружества с поведението си не са дали повод за завеждането на иска и че са признали изцяло така заявената искова претенция.

Исковият съд е изготвил проект за доклад /определение №716 от 15.12.2025г./, разпределил е доказателствената тежест между страните приел е, че всички факти и обстоятелства изложени от ищеца се оспорват и следва да бъдат предмет на доказване, като за безспорни са приети фактите и обстоятелствата за сключени между страните ДПК и договор за предоставяне на гаранция.

Няма заявено оспорване на фактите и обстоятелствата относно осъществяваното от адвокат Е. И. безплатно процесуално представителство и защита на ищеца при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА като материално затруднено лице, а само е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С постановеното съдебно решение рег.№9 от 27.01.20206г. по гр.д.

№717/2025г. Панагюрският районен съд ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл.

19, ал. 4 ЗПК, Договор за потребителски кредит № 202412041227120102 от 04.12.2024 сключен между Р. К. П. ЕГН: ********** и “Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421. КАКТО И ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, Договор за предоставяне на гаранция № 1449353226 от 04.12.2024 г, сключен между Р. К. П. ЕГН:

********** и “Кредит гарант БГ” ЕИК: 203107568.

Със същото решение съдът ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, “Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 и “Кредит гарант БГ” ЕИК: 203107568 и двамата със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплатят общо на Еднолично адвокатско дружество Е. И. ЕИК:180978004 с адрес: гр. ***** сумата в размер на 153,39 евро (300 лв.) с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

За да присъди посочения размер разноски като адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, исковият съд приема, че 4 в производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА от адв. Е. И. от АК – Пловдив, видно от представения Договор за правна защита и съдействие (л. 27 от гр.д. № 2770/2025г. по описа на Районен съд - Пазарджик). Според съда, в случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не е материално затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента (в този смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.). Посочва, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обективирани в Договор за правна защита и съдействие, сключен между страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). Заключава, че от предоставения Договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Р. П. и адв. Е. И. са налице изявления, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това, поради което в полза на упълномощения процесуален представител на ищеца- адв. Е. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 250 лв. или 300 лева с ДДС 153,39 евро с ДДС, с оглед Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22, доколкото съдът не е обвързан с размерите определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.

За да откаже да измени решението в частна за разноските направено по искане на пълномощника на ищеца адв.Е. И. по реда на чл.248 от ГПК, исковият съд приема в обжалваното си определение рег.№19 от 31.03.2026г. че по молба вх. № 882 от 18.02.2026г. подадена от адв. Е. И. процесуален представител на Р. П. не намира основание да измени постановеното по делото решение в частта за разноски. Посочва, че в своята практика 5 обективирана в Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о. ВКС приема, че тълкуването на правото на ЕС, направено в решението по дело C-438/22 на СЕС, е от значение при преценката дали нормата на чл.

38, ал. 2 ЗАдв трябва да бъде прилагана от съда при присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страна в исковото производство, и с оглед на него е счетено, че тя противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страната процесуални действия.При постановяване на своето решение съдът е взел предвид, че в конкретния случай фактическата и правна сложност не се отличава от делата от този тип, като изложените правни доводи са еднотипни с тези по множество други дела от този вид, по които правни въпроси е налице практика на ВКС и СЕС. Отчита, че по делото са събрани единствено писмени доказателства, като предприетите от адв. И. действия се ограничават до подаване на еднотипни писмени становища. Делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Затова съдът намира, че не следва да увеличи така определеното възнаграждение в размер на 153,39 лева (300 лева) с ДДС за исковото производство, което възнаграждение е присъдено с ДДС. Съдът намира, че възнаграждението е определено съобразно пазарните цени на адвокатските услуги, като се вземе предвид времето, през което адв. И. е била ангажирана с работа по конкретното дело, доколкото както бе посочено, исковата молба и останалите подадени по делото молби от процесуалния представител на ищеца са идентични с подаваните от нея по множество други дела разглеждани от настоящия съдебен състав.