Решение № 351 от 12.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. ХАСКОВО, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500685 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 423/26.06.2023 г., по гр. дело № 96/2023 г., Районен съд- Хасково е осъдил Н. Х. А., ЕГН **********, с адрес: ****, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Филип Македонски“ № 64, адв. М. Ч. от АК – Пловдив да заплати на С. Б. Я. – ЧСИ, рег. № *** на КЧСИ, с адрес на кантората: ****, съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав" № 13, ет.2, сумата от 2 764, 50 лева, като получена без основание по изп.дело № 20228440401623 по описа на ЧСИ С. Б. Я. във връзка с наложен запор върху вземанията от ЧСИ Николета Кавакова, peг.

№ 929, район на действие ОС - Хасково, по изпълнително дело № 20229290401541 по неин опис, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 19.97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.12.2022 г. до 17.01.2023 г. включително, като този иск в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 26.11 лева и за периода от 15.12.2022 г. до 22.12.2022 г. включително, е отхвърлил като неоснователен. С Решение № 423/26.06.2023 г., по гр. дело № 96/2023 г., Районен съд- Хасково е осъдил и П. П. А., ЕГН **********, с адрес: ****, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Филип Македонски“ № 64, адв.

М. Ч. от АК – Пловдив, да заплати на С. Б. Я. – ЧСИ, рег. № *** на КЧСИ, с адрес на кантората: ****, съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав" № 13, ет.2, сумата от 2 764.50 лева, като получена без основание по изп.дело № 20228440401623 по описа на ЧСИ С. Б. Я. във връзка с наложен запор върху вземанията от ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929, район на действие ОС - Хасково, по изпълнително дело № 20229290401541 по неин опис, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 19.97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 1 от 23.12.2022 г. до 17.01.2023 г. включително, като този иск в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 26.11 лева и за периода от 15.12.2022 г. до 22.12.2022 г. включително, е отхвърлил като неоснователен. С решението са разпределени разноските по делото съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Недоволни от решението са останали въззивниците Н. Х. А. и П. П. А., които чрез процесуалния си представител адв. М. Ч., АК-Пловдив го обжалват в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и постановяване на решението в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. Считат, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като се поддържа, че изводите на съда в посочения смисъл не кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Ответниците получили процесните суми, предмет на исковата претенция на законово основание като взискатели по изпълнително дело, поради което не дължат връщането им. Направен е анализ на доказателствата, които според въззивниците водят на извод, различен от този, който е направил първоинстанционният съд.

Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд - Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия С. Б. Я., чрез адв. К. Г., пълномощник, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Хасково и да остави жалбата без уважение. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, установи следното:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи и съображения е необходимо да се обсъди следното:

Пред Районен съд - Хасково са предявени при условията на субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите от С. Б. Я.,ЧСИ с рег.№ **** та КЧС против Н. Х. А. и П. П. А. и двамата с адрес: ****, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул."Филип Македонски" № 64, адв. М. Ч. за заплащане на сумата в общ размер на 5529,00 лв. или по 2764,50 лв. за всеки един от тях, ведно с начислената законната лихва върху сумата считано от датата на връчване на поканата за плащане 15.12.2022г. до 17.01.2023г. в размер общо на 52,22 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 18.01.2023 г. до окончателно погасяване на задълженията. При условията на евентуалност против ответниците са предявени и искове с правно основание чл.59 ЗЗД.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че по делото са събрани относими и необходими за изясняване на спора писмени доказателства въз основа на които неправилно първоинстанционният съд приема, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, 2 предложение 1 от ЗЗД и че ответниците Н. А. и П. А. са получили без основание сумата от 5529,00 лв., или по 2764.50 лв. за всеки от тях,тъй като сумата на взискателите била преведена след като са били наложени запори върху вземанията им от ЧСИ Николета Кавакова по изп.д. № 20229290401541.

Не се спори по делото, че на 11.08.2022 г., по молба от адв.Антоанета Николова, като пълномощник на двамата ответници и на П. Н.А. и Х.Н. А. е било образувано изп.д.№ 1623/2022 г., по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 844, с район на действие СГС. Видно от изпълнителен лист, издаден на 21.07.2022 г. от Софийски градски съд, въз основа на решение № 110/09.06.2022 г., по гр.д. № 3308/2021 г., по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, длъжникът „ТЕКСИМ БАНК" АД, с ЕИК 040534040, със седалище и адрес на управление: град София, район „Възраждане", бул.

„Тодор Александров" № 117 е осъден да заплати на Н. Х. А., П. П. А.,П. Н. А. и Х. Н. А., всички с поС.ен адрес: ****, сумата от 11 010 лева - разноски по делото.

ЧСИ С. Я. е събрал по изпълнителното дело дължимите от „ТЕКСИМ БАНК" АД суми в пълен размер и на 31.08.2022 г. е превел по посочената по изп.дело банкова сметка сумата от 11 058 лева, наредена от банкова сметка на ЧСИ С. Я., с посочено от ЧСИ основание - изп.д. № 20228440401623 „Тексим банк“.

Видно от приетите като писмени доказателства, представени по делото от ищеца запорно съобщение от 17.08.2022г. с вх. рег. № 41244/18.08.2022 г. и запорно съобщение с вх. рег.

№ 41245/18.08.2022 г. са били наложени запори върху вземанията на Н. Х. А. и П. П. А., в качеството им на взискатели по изпълнителното дело № 1623/2022г. по описа на ЧСИ С. Я., от ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 и район на действие ОС - Хасково, по изпълнително дело № 20229290401541 по описа на ЧСИ, за следните суми: 3 668,21 лева, дължими от Н. Х. А. и 3 658,61 лева, дължими от П. П. А..

Видно от представената от ищеца справка относно архива на онлайн плащанията и преводно нареждане за кредитен превод с получател ЧСИ Николета Кавакова и наредител С. Б. Я. за сумата от 5529 лв., на 08.09.2022г. , ищецът ЧСИ С. Я. е извършил превод по сметка **** с основание: „ваше 1541/22 наше 1623/22 ********** ********** за Н. и П.".

При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните изводи:

Предявени са при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен и иск по чл.59 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

При този фактически състав на неоснователното обогатяване в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума /суми/, а ответниците дължат доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл. 154 ГПК/.В тежест на ищеца по делото е да установи извършването на плащането и да докаже факта на превеждане на сумите на ответниците, както и че сумите са получени от ответниците без основание, а в тежест на всеки от двамата ответници е да установят наличието на основанието за получаването им. Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмени и гласни доказателства обосновава извода на въззивния съд за липса на визираните в чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на исковете, поради липсата на настъпило за ищеца обедняване за сметка обогатяването на ответниците, поради плащането без основание на сумата от 5529 лв. лева общо, или по или по 2764.50 лв. за всеки от ответниците във връзка с осъществявано принудително изпълнение по изп. дело №20228440401623, по описа на ЧСИ С. Б. Я., с рег.

№***.

3

В конкретният случай наложените запори имат действие за ищеца в качеството му на трето задължено лице, считано от датата на получаване на запорното съобщение - от 18.08.2022 г., като запорното съобщение съгласно разпоредбите на чл.507, ал.2 ГПК легитимира съдебният изпълнител в случая ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 да получи валидно плащане от третото задължено лице - ищеца ЧСИ С. Я..

Съгласно чл.450, ал.3 ГПК запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня в който му е връчено запорното съобщение като запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника / чл.507 ГПК/, а поканата за доброволно изпълнение до длъжника се връчва от съдебния изпълнител, който изпраща и запорното съобщение.В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице, в случая ищеца да предава дължимите от него суми на длъжника – чл.507, ал.2 ГПК, като от деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него суми /ал.3/.

По делото е установено и не се спори, че ответниците Н. Х. А. и П. П. А. са взискатели по образуваното изпълнително дело №20228440401623, по описа на ЧСИ С. Б. Я., с рег.

№**** и че са получили сумата от 5529,00 лв., или по 2764 ,50 лв. Уведомлението за наложените запори, както и писмото, с което ЧСИ Я. е уведомил адв. Николова за погрешно заплатени суми й е връчено след датата, на която процесуалният представител на ответниците е получил сумите и вече е наредил получените по адвокатската му сметка суми към посоченото от ответниците трето лице, поради което извършеното плащане на сумите от ЧСИ С. Б. Я. по посочената от ответниците банкова сметка е извършено законосъобразно - по надлежния ред и в полза на взискателите по изпълнителното дело. Плащането е извършено по повод провеждано принудително изпълнение по изп. дело №20228440401623, по описа на ЧСИ С. Б. Я., с рег.