Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 31.12.2021, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 261/2021
Вид
Решение № 59
Подписан
31.12.2021
В сила
31.12.2021
Състав
ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ, ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ, РОСЕНКА КИРИЛОВА ДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 235 · Наказателен кодекс
  • чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 301, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Видин, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ

МЛ. СЪДИЯ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В. Д. С.

Р. К. Д. като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211300600261 по описа за 2021 година Делото е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура гр. Видин против Присъда № 7 от 28.09.2021г. по НОХД № 108 от 2021г. по описа на Районен съд Кула.

В протеста се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение.

Подсъдимият заяви в съдебно заседение, че иска присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че Присъдата следва да бъде отменена.

Обвинението е по чл. 345 ал. 2, във вр. с ал.1 от НК.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и 1 събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивният протест е неоснователен, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Депозираният протест е допустим – подаден е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда

Районен съд Кула е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по 345 ал. 2, във вр. с ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилно решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивния протест са неоснователни.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че на 22.06.2021г. подсъдимият Н. e закупил с договор за покупко - продажба товарен автомобил, марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. №*.

Н. не изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 4 от Наредба № I- 45 от 24. 03. 2000 г., издадена от Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства да 2 заяви за регистрация пред съответните звена на "Пътна полиция" в срок до един месец настъпилата промяна на собствеността на МПС.

По електронен път, в изпълнение на чл. 16, ал.5 от Наредбата на 05.06.2018г., от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР е изпратена информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, както и данни за приобретателя по сделката, които са отразени към информацията за превозното средство.

В следствие на неизпълненото задължение от страна на подсъдимия да заяви настъпилата промяната в собствеността на МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е била прекратена служебно регистрацията на автомобила на 23.08.2021г.

На 02. 12. 2020 год., подсъдимият Н. управлявал посочения товарен автомобил на път Е79, в района на гара Срацимир, когато бил спрян за проверка от свидетелите Б. Й. И. и Н.Й. Н. - полицейски служители на РУ - Кула. При извършената проверка на водача и на автомобила, свидетелят Иванов, чрез справка в базата данни на МВР, посредством служебен таблет установил, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация, за което му съставил АУАН серия GA№249493/02.12.2020г.

Районният съд е приел гореописаната фактическа обстановка, която не се оспорва и от подсъдимия, като безспорно установена и доказана на база събраните в досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на свидетелите Б.Й. И., Н. Й. Н., както и от писмените - справка за съдимост на подсъдимия, АУАН № 249493/02.12.2020г., справка за МПС, издадена от ОД на МВР, сектор „ Пътна полиция”.

Доказателствата, приобщени по делото не си противоречат, логични са, кореспондират си и се допълват.

В мотивите си Районният съд е посочил, че съгласно чл.345, ал.1 от НК, който си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от 3 петстотин до хиляда лева.

Посочил е също, че разпоредбата на чл.345, ал.2 от НК гласи, че наказанието по ал.1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства съдът е приел, че извършеното от подсъдимия Н. деяние управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред формално осъществява признаците на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият е дал обяснения, в които заявява, че не е знаел, че е прекратена регистрацията на автомобила.

В чл. 143, ал.15 ЗДвП изрично е посочено, че „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, т. 10 от Наредба №145/24.03.2000г.

Н. е заявил в обясненията си пред Районния съд, че неколкократно е ходил до сектор „ПП“ при ОД на МВР - София, за да регистрира автомобила. В тази насока са и показанията на свидетеля Б. Т. Г., който е разпитан в съдебно заседание пред Окръжния съд. Той заявява, че неколкократно е бил с подсъдимия, когато той е ходил до КАТ-София, но не са ги пуснали да влязат поради пандемичната обстановка и Заповедите на Министъра на здравеопазването. Казали са им, че сроковете за регистрация на МПС са удължени.

В чл.140, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че по пътищата за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, като в чл.175, ал.3 от ЗДвП е уредено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, 4 което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Налага се извод, че е налице административно нарушение, когато едно лице управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С оглед на посоченото се установява, че за едно и също изпълнително деяние, а именно - управляването на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, може да се осъществи както съставът на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, така и съставът на административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП и това не е единствената такава хипотеза.

В Наказателния кодекс има редица примери при които едно изпълнително деяние може да бъде както престъпление, така и административно нарушение, а именно: престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НК и извършено нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство, престъплението по чл. 235 от НК и административното нарушение по Закона за горите и др.

При преценка дали едно деяние представлява престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН трябва да се отчете степента на обществената опасност на същото, която е различна за всеки конкретен казус.

Изяснени са и законовите критерии, установяващи основанията за разграничаване на административното нарушение от престъплението.

Степента на обществена опасност на извършеното определя и съответната отговорност на извършителя в обсъжданите случаи наказателна или административна.

В доктрината и в съдебната практика е изяснено, че деянието, което привидно осъществява признаците на състав на престъпление е малозначително в две хипотези - когато не е общественоопасно въобще 5 или когато обществената му опасност е явно незначителна, понеже степента на засягане на защитените обществени отношения е незначителна.

За да се прецени дали се изключва основен признак на престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима преценка на всички елементи от състава на престъплението. В тях се включват характеристики на начина, времето и мястото на извършване на деянието, както и данните за личността на дееца, макар последните да не са от решаващо значение, доколкото водещото са неговите обективни характеристики.

Обосноваването на извод дали дадено деяние е малозначително, предполага оценка на обстоятелствата, сочещи на обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения - обект на посегателство, а също и субективните му характеристики извън вината - подбуди, мотиви. Правилно Районният съд се е позовал на Решение №114/26.01.2021 по дело №377/2020 на ВКС, НК, III н.о.

Тези принципни положения, отнесени към настоящия случай, дават основата за аргументиране на преценка, че извършеното от подсъдимия деяние е малозначително поради явната незначителност на обществената му опасност, а следователно не е престъпно.

Престъплението, в което е обвинен подсъдимия Н. е формално, не се изисква настъпване на конкретни вредни последици, така че за наличие на общества опасност или за нейната степен се съди по засягането на защитените обществени отношения. Обектът на посегателство е комплексен, понеже защитава безопасността при осъществяване на транспорта. Много ниската степен на засягане на този правно защитен обект обаче се обосновава от конкретните характеристики на деянието.

Обстоятелствата, които подкрепят този извод са няколко. Едно от тях е, че нарушението във връзка с регистрацията на автомобила касае първоначална такава и не е свързано с хипотези на административно прекратяване на регистрация. Следва да се отчете на следващо място, че по делото не е установено подсъдимия да е управлявал автомобила с 6 превишена скорост, нито с поведението си да е застрашил другите участници в движението по пътищата.

Санкционирането на управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред е да се предотврати възможността на водача да се укрие при евентуално настъпване на ПТП с негово участие, доколкото именно регистрационната табела служи за индивидуализация на моторното превозно средство, респективно тя служи и за идентификация на собственика му. Правилно съдът е посочил, че процесното превозно средство може да бъде идентифицирано, както и че може да бъде идентифициран собственикът му.

Същото е било с регистрационни номера, а както се установява и от изготвената справка от ОД на МВР - София, сектор „Пътна полиция”, като предстоящ собственик е посочен подсъдимия Н., както и че на 22.06.2020г. от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР е изпратена информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, както и данни за приобретателя, поради което е направена служебна промяна на регистрацията на процесното МПС.