Решение № 547 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330200593 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Ш. О. К., против наказателно постановление № 23- 1030- 006640 от 27.11.2023г. издадено от Началник група в ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са му отнети и общо 15 контролни точки, за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че не оспорва, че не е носил СУМПС, че не носил отговорност за неносене на пожарогасител и аптечка, тъй като автомобила не бил негова собственост, и, че отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Моли съдът да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени 1 процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Х., който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.

Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 04.11.2023г. в 18.20 часа в гр.

Пловдив, на бул. „Цар Борис

Обединител“, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Мерцедес Ц 450 4 Матик, с рег.№ ***, собственост на О. Ш. К., ЕГН: **********, като: 1. не носи СУМПС; 2.Автомобилът е технически неизправен- няма пожарогасител и аптечка. 3. Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARKJ-0023 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Издаден талон за изследване номер 119321. Не е дал кръвна проба. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер ARPM 0714 с фабр.номер ARPM 0714, като уреда отчита 0 промила алкохол. Нарушил е чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Нарушил е чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Нарушил е чл.174 ал.3 от ЗДвП.

От показанията на свид. Т. Т.- актосъставител и свид. М. А.- свидетел на АУАН, се установява, че на инкриминираната дата, място и час, 2 жалбоподателят е управлявал процесният автомобил, като при спирането му за проверка е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.

Също така не се е явил в УМБАЛ Св. Георги за извършване на лабораторно изследване. Бил му е съставен АУАН, и издаден талон за медицинско изследване, които той подписал лично. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. На първо място, следва да бъде посочено, че показанията на свидетелите възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство, категорично се потвърждава от показанията им като преки очевидци на случилото се, лично и непосредствено възприели случващите се събития имащи отношения към съставомерността на нарушението. Съдът намира показанията на актосъставителя и свидетеля за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство.

Описват с детайли контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия, от друга страна, са изцяло в синхрон помежду си, вътрешно не си противоречат и се допълват. В този смисъл, показанията на актосъставителя са убедителни, и по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията им представляват придобити от тях преки и непосредствени впечатления от случилото се. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложения по делото талон за медицинско изследване № 119321 се 3 установява, че същият е предявен лично на нарушителя, който лично се е подписал.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя присъствал при съставянето на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същият потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя на АУАН. Посочената фактическа обстановка в АУАН и НП изцяло се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

По нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. При провеждане на цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на 4 фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на 5 всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне 6 на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.