Решение № 647 от 09.08.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Сливен, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100713 по описа за 2023 година

В исковата молба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ЕАД /ЕР ЮГ/ със седалище гр.Пловдив се твърди, че като оператор на електроразпределителната мрежа осъществява, на осн.чл.88 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, разпределение на електрическата енергия по електропреносната мрежа и отговаря за функционирането на последната, както и за развитието й като нейн собственик. Твърди се, че негови служители са извършили, на 02.03.2020г., проверка на обект с ИТН 2285184- къща на адрес гр.Сливен, ул.“Цанко Церковски“№4, заведен по партидата на клиент с №********** с титуляр Виктор Д. В..

Било установено, че преди електромера, отчитащ доставяната енергия, е поставен меден кабел, който захранва обекта, без консумираната енергия, преминаваща през него, да се отчита. Поради това тя и не била плащана. За резултатът от тази проверка бил съставен констативен протокол, подписан от представители на дружеството и свидетел. При това положение ЕР ЮГ извършило преизчисляване на количеството ел.енергия, като начислило допълнителна такава на клиента в размер на 7 542 kWh за 180 дни- за периода 04.09.201902.03.2020г., на стойност 1 470.22лв. За тази сума била издадена фактура от 14.11.2022г., която заедно с документите от проверката, били изпратени на ответника с писмо. Той обаче не заплатил сумата и поради това изпаднал в забава, за която дължи според ищеца обезщетение в размер на 27.24лв.

При лисата на престация от В., ЕР ЮГ се обърнало за съдействие към съда, ползвайки за целта т.н. заповедно производство. Било образувано ч.гр.д.№ 261/2023г., в което Сливенски районен съд отказал да издаде исканите заповед за изпълнение, а след това и изп.лист, поради което дружеството подава искова молба по чл.415 ал.1, т.3 и в срока по 1 чл.415 ал.4 от ГПК, като претендира мъжа да бъде осъден да му заплати горепосочените две суми, първата от тях заедно със законната лихва за забава.

Ответникът своевременно депозира писмен отговор, в който навежда възражения, че не дължи търсените от него суми, тъй като не той е потребявал ел. енергията, чиято стойност се търси. Твърди, че не само през процесния период от време, а и години преди това- от 1997г., е живял в чужбина. С този аргумент В. дори намира иска за недопустим.

Заявява, че през цялото това време в къщата е живял брат му К. Д. В., а имота са наследили от майка си П.К. В.а и поради това са негови съсобственици.

1.

В проведеното по делото съдебно заседание за страните се явиха процесуални представители, чрез които по същество се поддържат вече заетите в писмен вид позиции/становища.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 574273/02.03.2020г., на тази дата е била извършена проверка от представители на ЕР ЮГ на техническото средство на клиент П. В.а, с което се измерва количеството ел. енергия в процесното жилище, като е установено, че от главния прекъсвач, захранващ таблото, към къщата е прекаран кабел. Представителите на ищцовото дружество са го прекъснали.

Документът е подписан от тях- двама ел.монтьори, и един свидетел.

От т.н. Справка за коригиране на сметка е видно, че ищцовото дружество е преизчислило количество електроенергия за период 04.09.2019г.- 02.03.2020г. 7 542 kWh, на стойност 1 470.22лв. В документът е записано, че сметката е на клиент П. В.а, с клиентски № ********** за жилищен адрес гр. Сливен ул. „Цанко Церковски“ № 4, ИТН 2285184, електромер № 011767481. За тази сума е издадена фактура № 8285576653/14.11.2022г., а до цитирания адрес, но с получател В. В., ЕР ЮГ е изпратило уведомително писмо- лист № 7 от делото, заедно с препис- извлечение от сметка.

Видно от нотариалния акт, представляващ лист № 27 от делото, през 1974г. П.К. В.а е закупила /от Йонка Алексиева Балулова/ масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи на първия етаж и една и коридор в сутерена, построена на държавно място с признато право на строеж.

От удостоверение № 9400-9605/11.05.2023г. на община Сливен е видно, че П.К. В.а е починала на 10.08.2017г. и за наследници е оставила синовете си К. Д. В. и В. Д. В..

От документите, представени в превод от английски на български език, издадени от 2

Министерство на труда, благосъстоянието и социално осигуряване на Кипър се установява, че В. В. има осигурителен доход, съответно и точки в тази държава, за всички години в периода 1997-2007г. включително.

От друг документ издаден от Министерство на труда и социално осигуряване на Република Кипър- заявление, се установява, че В. В. е работил в тази държава в периода 2017-2023г.

Обстоятелството, че ответника от дълги години живее и работи в чужбина, като дори и не се завръща в България, се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели В.К.Г. и П.К.С., които съда кредитира като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, а и защото се потвърждават от коментираните в предходния абзац документи.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са два иска- главен и акцесорен. Те са осъдителни и с правно основание чл. 415 ал. 1, т.3 от ГПК. Допустими са, защото са предявени в изпълнение указания на съда, а и защото това е сторено в срок. Подведомствени са на съдилищата в Република България и са подсъдни на Сливенски районен съд както по правилата на родовата, така и по правилата на местната подсъдност. Главният от тях представлява стойност на ел. енергия, а другия, акцесорен на него, е т.н. мораторна лихва- обезщетение за вредите, които кредитора търпи от забавата, в която ответника е изпаднал при плащането на главницата.

По същество:

За главният иск- цената му представлява стойността на ел.енергия. Тя всъщност е не конкретно доставено и консумирано количество, а преизчислена – като количество, а след това – и като стойност, което е наложено от установена, при нарочна проверка на представители на ищцовото дружество на техническото средство, с което се измерва тяелектромер, за къща на адрес гр.Сливен, ул.“Цанко Церковски“ №4, намеса в същото, осъществена чрез поставянето на меден проводник, чрез който се „заобикаля“ този електромер, в резултат на което доставяната и консумирана енергия не се отчита от него. За тези факти се представят от ЕР ЮГ нарочни документи, а те и не са спорни по делото.

Поради това и няма нужда да бъдат обсъждани от съда повече от това. Спорният по делото въпрос е дължи ли ответника или не стойността на тази ел.енергия, като той има отрицателно мнение с аргумент, че както през процесния период от време, така и дълги години преди това, не живее на адреса, а дори и в страната ни, защото е в чужбина. Тези факти се установиха по безспорен начин- както с писмени, така и с гласни доказателствени средства. Въпреки това съда няма да отхвърли иска- защото от доказателствата по делото се установи, че титуляр на партидата при ЕР ЮГ, съотв. негов клиент, се води П. В.а. В представени с исковата молба документи е записано, че сметката е на клиент П. В.а, с клиентски № ********** за жилище на адрес гр. Сливен ул. Цанко Царковски № 4, ИТН 3

2285184, електромер № 011767481. За тази сума е издадена от дружеството фактура № 8285576653/14.11.2022г., а до цитирания адрес, но с получател В. В. ЕР ЮГ е изпратило уведомително писмо- лист № 7 от делото, заедно с препис извлечение от сметка.

Очевидно, че след смъртта на наследодателката това обстоятелство не е било заявено от наследниците й, съотв. не е отразена промяна при ЕР ЮГ. Установи се, че наследници са двамата й сина- ответника и брат му К. Д. В.. Съгласно чл.5 ал.1 от Закона за наследството /ЗН/, децата наследяват по равно. Т.е., ответника и брат му са получили при равни квоти наследството на майка си- всеки от тях половината от активите й, но и половината от пасивите й- съгласно чл.60 ал.1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си съобразно дяловете, които получават. Това означава, че всеки от двамата отговаря за ½ част от задълженията й, в т.ч. и за процесното задължение. Съвсем друг е въпроса кой фактически е ползвал ел.енергията и какви са взаимоотношенията му с ответника по делото. Това е въпрос на вътрешни техни отношения и евентуалноотговорности, вкл. и по гражданските закони. В настоящото производство обаче е без значение. Ето защо иска е основателен, но частично- за 735.11лв. Сумата ще бъде присъдена, тъй като е поискано, а то-искането, е основателно, заедно със законната лихва.

Началният момент, от който тя трябва да тече е депозирането на исковата молба пред съда, а не както е поискано в петитума- от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и е така, защото не са представени по делото доказателства кога е било сторено това, а то бе в доказателствената жест на ищеца. Така сумата 735.11 лв. ще бъда присъдена със законната лихва, считано от 17.02.2023г.

По вторият иск- като акцесорен на главния, следва неговата съдба. Ето защо и той е основателен, но частично. С помощта на интернет-калкулатор съда изчисли, че мораторната лихва върху сумата 735.11лв. за заявения период от 25.11.2022г. до 26.01.2023г., е 13.34лв.

До този размер съда ще уважи първия иск, а за горницата до пълния претендират размер27.24лв., ще го отхвърли.

При този изход на делото, ответника дължи на ЕР ЮГ, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството в делото разноски, съразмерно уважената част от иска. Те са 108,81лв.- заплатена държ.такса за образуване на делото /80лв., внесени при депозиране на исковата молба пред съда и 28.81лв.- допълнително, в изпълнение на дадени от съда указания/. Съразмерно уважената част от иска на ищеца се следват разноски от 54,41лв.

Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение. Той има право на такова, защото е юридическо лице и бе представляван по делото от юрисконсулт. Ръководейки се от възнагражденията за такъв процесуален представител и по такъв вид дело, посочени в Наредбата за правната помощ, към която препращат ГПК с чл. 78 ал.8 и Закона за правната помощ- чл.37, съда счита, че следващото се за процесуалния представител на ЕР ЮГ по това делото възнаграждение трябва да е 200лв. Съразмерно уважената част от иска на ищцовото дружество следва да бъде присъдена на това основание сумата 100 лв.

4

Ищецът също дължи разноски на ответника- съразмерно отхвърлената част от исковете- ал.3 на чл.78 ГПК. В. не направи разноски по делото, но бе представляван от пъномощник-адвокат, който му оказа правна помощ безплатно. Съгласно чл.38 ал.2, изр.второ от ЗАдв., възнаграждението трябва да не е под минимума, посочен в Наредба № 1/ 09.07.2004г., който, с оглед материалния интерес по настоящото дело, е 500лв.- чл.7 ал.2, т.2 от наредбата. Ето защо, на това основание, съразмерно отхвърлената част от исковете, ще му бъдат присъдени 250лв.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА, в усл. на чл.415 ал.1 т. 3 от ГПК, В. Д. В. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв. М. Д. от АК Сливен да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК:115552190 със седалище гр. Пловдив и адрес на управление на дейността- ул.

”Хр.Г.Данов” № 37 сумата 735.11лв. /седемстотин тридесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща половината от сумата, за която е издадена от дружеството фактура № 8285576653/14.11.2022г., за преизчислено количеството ел.енергия от 7 542 kWh за периода 04.09.2019-02.03.2020г., за обект с ИТН 2285184- къща на адрес: гр.Сливен, ул.“Цанко Церковски“№4, заведен по партидата на клиент с №**********.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за разликата над 735.11лв. до пълния претендиран размер 1 470.22лв.

Главницата от 735.11 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 17.02.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, в усл. на чл.415 ал.1 т. 3 от ГПК, В. Д. В. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК:115552190 сумата 13.34лв. /тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от 25.11.2022г. до 26.01.2023г., в плащането на главницата от 735.11.лв.- т.н. мораторна лихва, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за разликата над този размер до пълния претендиран 27.24лв..