Решение № 9 от 20.01.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 9/20.01.2025г. по ЧНД № 12/2025г. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение № 96/268520-22 от 18.07.2023г., влязло в сила на 23.07.2024г., постановено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин И.Н.В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 100 Евро с левова равностойност 195.58 лева за нарушение на определеното в чл.70 ал.1 във връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000 (Wet personenvervoer 2000), за това, че на 03.04.2022г. в 17.22 часа за използване на обществен транспорт (трамвай) без притежание на валиден превозен документ, Scheveningseweg, 's-Gravenhage.

Изпратеното удостоверение е на български език и е издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр.Сливен счита, че са налице всички законови предпоставки за признаване решението за налагане на финансовата санкция в размер на 100 Евро по отношение на засегнатото лице, съгласно Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Пледира за признаване на решението, с което е наложена финансовата санкция и изпращането му незабавно на органите на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице И.Н.В., нередовно призовано, не се явява лично в съдебно заседание. На основание чл.16 ал.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, беше назначен служебен защитник на засегнатото лице В.. Служебният защитник пледира, че са налице предпоставките за признаване на решението за налагане на финансовата санкция и моли същото да се признае от съда.

След обстойно, пълно и детайлно запознаване с наличните доказателства в делото, съдът прие за установено следното:

Засегнатото лице И.Н.В. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, обл.Сливен, и компетентен да разгледа делото, съобразно чл.31, вр.чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на 1 актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, е Окръжен съд гр.Сливен.

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение № 96/268520-22 от 18.07.2023г., влязло в сила на 23.07.2024г., постановено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин И.Н.В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 100 Евро с левова равностойност 195.58 лева за нарушение на определеното в чл.70 ал.1 във връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000 (Wet personenvervoer 2000‘), за това, че на 03.04.2022г. в 17.22 часа за използване на обществен транспорт (трамвай) без притежание на валиден превозен документ, Scheveningseweg, 's-Gravenhage.

От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно, че на 03.04.2022г. в Traject Scheveningseweg-Delft Tanthof, Scheveningseweg, 'sGravenhage, Кралство Нидерландия, е използвал обществен транспорт (трамвай) без притежание на валиден превозен документ.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от И.В. нарушение следва извод, че деянието му представлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и тъй като поведението му нарушава Закона за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен превоз, за него се изисква двойна наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. В конкретния случай нарушението, за което е наказан българския гражданин представлява и нарушение по чл.101 т.1 от Закона за автомобилните превози на Република България, където е посочено, че пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер от 10 лева до 50 лева, за превози по общинските транспортни схеми. В този смисъл е налице двойна наказуемост за деянието на българския гражданин И.В. в Кралство Нидерландия.

От описанието на извършеното от В. нарушение следва извод, че деянието му представлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е оспорено от заинтересованото лице В. при определяне на санкцията от 2 компетентния орган в Нидерландия, въпреки, че е уведомен. Поради това настоящият състав на съда приема, че В. е извършил описаното нарушение.

Съобразявайки обстоятелството, че поведението на засегнатото лице нарушава правилата за превоз на пътници в обществения транспорт, за него се изисква двойна наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Решението за налагане на финансова санкция е представено като копие от органа, който го е издал, не е преведено на български език и е придружено с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че са налични всички реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този орган на българския гражданин И.Н.В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. ***.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че лицето не е било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес, в следствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебен процес.

3

С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган - Rechtbank Den Haag, Кралство Нидерландия. С решението на несъдебния орган българския гражданин И.Н.В., е осъден да заплати глоба в размер на 100 Евро, чиято левова равностойност към 18.07.2023г., датата на постановяване на решението в издаващата държава, е 195.58 лева.

След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите, за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Сливен, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Елена Г. Христова в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело № 20252200200012 по описа за 2025 година

На основание чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, Окръжен съд Сливен

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 96/268520/22 от 18.07.2023г., влязло в сила на 23.07.2024г., постановено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин И. Н. В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 100 Евро за Нарушение на определеното в чл.70 ал.1 във връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000 (Wet personenvervoer 2000‘), с левова равностойност 195.58 лева (сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки).

ИЗПРАЩА Решение № 96/268520/22 от 18.07.2023г., влязло в сила на 23.07.2024г., постановено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Нидерландия, ведно с препис от настоящото решене на органите на НАП за изпълнение, незабавно след влизането на последното в сила.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.

1

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2