Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 24.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 239/2024
Вид
Решение № 184
Подписан
24.06.2024
В сила
24.06.2024
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60 - чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 - чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 - чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16 ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл.16, ал.2 · Закон за защита на животните
  • чл. 56 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. С.З., 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500239 по описа за 2024 година Производството е образувано по въззивна жалба на В. Н. П., чрез адв. Н.

К. от АК – С.З., против Решение № 186/26.02.2024г., постановено по гр.д. № 1484/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което се отхвърлят като неоснователни предявените от В. Н. П. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Община С.З., представлявана от кмета Ж.В.Т., че й дължи сумата от 463.84 лева за главница за направени разходи за лечение на бедстващо животно - безстопанствена котка, и законна лихва върху главницата от 19.09.2022 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 336/14.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд, както и искането на В. Н. П. за присъждане на сторените по делото и в заповедното производство по ч.гр.дело № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд разноски; осъдена е В. Н. П. да заплати на Община С.З. сумата от 100 лева за разноски по настоящото дело.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение като неправилно.

Твърди, че в съдебната практика по сходни случаи са налице множество съдебни решения на различни съдилища в Република България, при които се приемало, че изпълнилият чужда работа без пълномощие може да претендира разноските, които направил за оказване на помощ на животни на територията на съответната община, както и може да претендира възстановяването им от съответната общинска администрация. Счита, че с представените 1 доказателства, от разпитаните свидетели и приета експертиза се установило, че се касае за гръбначно животно, изпаднало в живото-застрашаващо състояние. Счита, че ако не била нейната намеса, отнасянето на животното във ветеринарна клиника, заплащането на всички манипулации и консумативи, животното щяло да умре. Твърди, че в общинския приют за безстопанствени животни в с. М. нямало обособени клетки за други гръбначни животни освен кучета, а назначеният ветеринарен лекар нямал правомощията да оказва помощ на други гръбначни животни освен на кучета.

Намира за неправилно некредитирането на показанията на разпитаната в открито съдебно заседание свидетелка, поради недоказаните от ответната страна приятелски отношения с нея.

Моли съдът да отмени обжалваното решение, като алтернативно върне делото за разглеждане от друг състав на РС – С.З. или постанови друго решение, с което да уважи подадения иск и осъди въззиваемия Община С.З. за сумите, претендирани в исковата молба. Претендира направените разноски.

Въззиваемата страна Община С.З., представлявана от кмета Ж.Т., чрез юриск. Д. В., оспорва въззивна жалба като неоснователна. Намира решението за валидно, правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице основанията за неговата отмяна, релевирани във въззивната жалба, като излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК.

Ищцата В. Н. П. твърди в исковата си молба, че депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и било образувано ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което, срещу ответника, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която било подадено възражение. На 19.09.2022 г., в 7:21 часа, подала телефонен сигнал към Общински приют за безстопанствени животни С.З. относно премахване на труп на безстопанствено гръбначно животно - котка, което се намирало на ул. ******. В 8:38 часа отказала сигнала, защото установила, че „трупът" дишал слабо, гръбначното животно било в тежко здравословно състояние. Поради това в 8:40 часа подала телефонен сигнал към горещ телефон на ответника относно безстопанствено гръбначно животно - котка в нужда от спешна ветеринарномедицинска помощ, който й било отказано да бъдел входиран от служителката, която я препратила към бюро „Информация“. В 8:44 часа се свързала с последното.

Мъжът, който отговарял на телефона, не знаел с коя ветеринарна клиника има 2 сключен договор ответникът и й казал да се обади след 10 минути, за да може да намери информацията, която я интересува. В 8:55 часа се обадила отново в бюро „информация“, откъдето й дали телефона на регистратурата на Университетска ветеринарна болница. В 8:56 часа се обадила на регистратурата на болницата, откъдето й казали, че могат да поемат животно на ответника само и единствено с изготвени документи от Приют за безстопанствени животни С.З.. В 8:59 часа се обадила на Приют за безстопанствени животни С.З. и те й казали да изчака обратна връзка от тях.

В 9:31 часа й се обадили обратно и й казали, че нямат сключен договор за извозване и обгрижване на котки, и ако се отзовели на сигнала ще бъдат санкционирани от ОДБХ С.З.. Подала онлайн сигнал чрез онлайн платформата на ответника в 9:27 часа, като описала случилото се. Отговор получила в 09:47 часа, който гласял: „Здравейте, Общината няма човек/звено, което да се занимава и да транспортира котета." Спазвайки задълженията си като гражданин на Република България по чл. 16 ал. 1 ЗЗЖ, и поради отказа на ответника да изпълни задължението си по чл. 16 ал. 2 от с.з., предприела действия за настаняване на животното в най-близката възможна ветеринарномедицинска клиника, предвид тежкото му здравословно състояние, в 9:51 часа. В 10:00 часа подала онлайн сигнал с вх. № 4777 чрез онлайн платформата на ответника, като го информирала за местоположението на безстопанственото гръбначно животно - котка. В 10:09 часа получила отговор на сигнала си, който гласял: „Здравейте, както са Ви обяснили, общината не може да вземе отношение за бедстващо коте. Имаме само Приют, който е за кучета." С оглед изложеното предоставила направените разходи по обгрижването на неидентифицираното безстопанствено гръбначно животно - котка, намерено на територията на ответника в тежко здравословно състояние, със сигнал вх. № 10-03- 1346/02.11.2022. На 10.11.2022 г. ответникът изпратил отказ за доброволно изплащане с изх. № 10-1113628/10.11.2022. При това ищцата го приканила да преразгледа решението си с вх. № 10- 01/7165/12.12.2022г., но не получила отговор в срок. От епикриза от 19.09.2022 г. било видно, че липсвал идентификатор на животното за безстопанствено животно. По анамнеза, то било намерено на улицата в безпомощно състояние. При приема му било в предагонално състояние.

Наличен бил опистотонус, плавателни движения, субнормална телесна температура под 32°С. Слабо телосложение, слаба охраненост, лимфни възли - субмандибуларни увеличени, неболезнени. Конюнктиви: бледи, без оток, обложеност и изтечения. Лигавици - бледи, обложени. Ниско кръвно налягане, високостепенна дехидратация.

Дихателни движения повърхностни, слаби и аритмични. Веднага било предприето платено от ищцата лечение - поставяне на венозен катетър, вливане на топли електролити и глюкоза венозно. Затопляне и хранене с течна recovery храна през 30 мин.

Както и множество други манипулации, за да може да оздравее и се върне към нормален живот. Задължението на ответника било по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ.

След като бил уведомен от нея за инцидента бил длъжен да осъществи 3 спешна ветеринарно медицинска помощ, както и да настани котето в приют или друг обект, и да вземе мерки за неговото лечение. Доколкото след като го уведомила и той не предприел действия, сторените от нея разходи по лечение на котето, следвало да й се възстановят, като спрямо ответника бъдело установено, че дължи обезщетение в посочения в заповедта за изпълнение и исковата молба размер. Общо направените разноски от нея по лечението и обгрижването на животното възлизали на 463.84 лева, които можели да бъдат внесени по посочената в исковата й молба банкова сметка. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 463.84 лева за главница от невърнати разходи по осъществено лечение на безстопанствено коте и законна лихва върху главницата от 19.09.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответната Община С.З. взема становище за неоснователност на предявените искове, които моли съдът да отхвърли и й присъди сторените по делото разноски.

Районният съд за да постанови решението си в този смисъл е приел, че на 10.02.2023 г., ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което на 14.02.2023 г. е издадена исканата заповед, срещу която ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК. На 06.04.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищцата е предявила срещу него по делото процесните искове, които се смятат предявени на 10.02.2023 г., когато е подала в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу същия (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От показанията на разпитаната по делото свидетелка С., преценени съвкупно с представените от ищцата и неоспорени от ответника по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, съдът е приел за установено, че в ранната сутрин на 19.09.2022 г. при разходка на кучета си заедно със свидетелката по ул. ***** в гр. С.З., на паркинга на магазин „***“ ищцата е видяла котка, която е лежала на тротоара без жизнени показатели. Поради това със свидетелката С. са я помислили за труп. Ищцата се е обадила по телефона за прибирането му на Общинския приют за безстопанствени животни в С.З.. Оттам са я уведомили, че ще изпратят екип да прибере трупа, до пристигането на който са я помолили да го сложи в чувал и подготви за предаване. След края на разговора, ищцата се е върнала до квартирата си, оставила е кучетата и е взела чувал. При поставянето на котката в него обаче е установила, че същата диша. Поради това се е обадила на горещия телефон на ответната Община, откъдето са я посъветвали да се обади на Бюро „Информация“, откъдето са я посъветвали да се обади на Тракийския 4 университет, а от там са я посъветвали да се обади на Общинския приют, където я оставили „на изчакване“, поради което тя подала до Общината представения по делото сигнал № 4775 за бедстваща котка в критично състояние в сайта на общината.

На сигнала си ищцата получила отговор, че Община С.З. няма човек/звено, което да се занимава и транспортира котки. След като не получила съдействие и помощ от посочените институции, ищцата е решила да извърши тяхната работа и е завела котката в най-близката клиника Ветеринарен център - С.З.. Обадила се е по телефона на дежурния ветеринарен лекар да дойде по- рано, защото котката е била много зле.

Докато го е чакала е подала сигнал през онлайн платформата на ответната Община. С него я уведомила, че котката е настанена за реанимация във Ветеринарния център в С.З., тъй като е бил най-близък и е помолила за последващи действия за обгрижването й. Получила е отговор, че ответната Община не може да вземе отношение към бедстващото коте, защото има само приют, който е за кучета.

При прегледа във Ветеринарния център в С.З. дежурният ветеринарен лекар е установил, че котката е в предагонално състояние, с наличен опистотонус, плавателни движения, субнормална температура, слабо телосложение и охраненост, подути лимфни възли, бледи конюктиви, обложени и с течения, както и че е настъпила високостепенна дехидратация, която е оказала влияние на вътрешните й органи, като предвид диагностираното й заболяване е имала и разстройство, довело до това състояние. На животното е поставена диагноза - „гиардиоза“ и „кахексия“.