Решение № 748 от 03.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Варна, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20243100500864 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 261275/18.03.2024г./вх. No на ВРС/, подадена от „Сочи Стар“ ЕООД, ЕИК 200376264, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Ангел Кънчев“ 71, представлявано от М. А. – управител, срещу Решение № 260 007/ 15.02.2024г., постановено по гр.д. № 1536 / 2022г. по описа на РС – Варна, 7 –ми състав, с което са отхвърлени предявените от „Сочи стар“ ЕООД срещу „Златна палма“ ООД, с ЕИК 200264728 и седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Софроний Врачански“ № 6, ет.2, ап.2, обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№ 4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав:

- договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К. за апартамент 13 с площ от 143, 32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен превод на немски език на този договор, резервационно споразумение от 15.06.2010г. с 1 придружен превод на немски език, разписка от 02.07.2010г.;

- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ООД и И. Д. Л. за апартамент № 59 с площ от 80.54 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“, гр. Балчик, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочени по него страни „Сочи стар“ ЕООД и И. Д. Л., относно същия апартамент, разписка от 28.06.2010г.;

- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Б. Г. за апартамент (студио) № 44 с площ от 46.03 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“ в гр. Балчик, резервационно споразумение от 23.07.2010г. и разписка от 10.08.2010г., които престъпни обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. №4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, в случай когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо, доколкото ВРС се бил произнесъл по непредявени искове – не бил съобразил направеното изменение на исковата претенция с молбата от 29.03.2022г. Решението било неправилно, като при постановяването му били допуснати множество и съществени процесуални нарушения. Неправилно бил приложен чл.

158 ал.1 от ГПК и спорът бил разрешен преди разпита на свидетеля чрез изпратената съдебна поръчка. Неоснователно било отклонено и доказателственото искане за приобщаване на показанията на К., дадени по реда на Международната правна помощ по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела, намиращи се в кориците на НАХД 5330 / 2015г. на ВРС. Не било обсъдено заключението на в.л. Ц. наред с останалите, както и не били обсъдени и други гласни и писмени доказателства, събрани по приобщеното наказателно производство. Неправилен бил и изводът на съда, че по делото не било доказано, че твърдяните за неистински документи са били използвани. Отправя доказателствени искания. Моли съда да отмени обжалваното решение в цялост и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото. Същият сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че наведените в жалбата оплаквания са несъстоятелни и неверни. Първоинстанционното решение било съобразено с волята на ищеца, кореспондирало със заявеното изменение. Правилно ВРС приложил и чл. 158 от ГПК и продължил разглеждане на производството. Показанията на К. от наказателното производство не били годно доказателствено средство в настоящото. Като същото важало и за заключенията на вещите лица, изготвени в същото НАХД. ВРС бил обсъдил всички годни доказателства и нямало нарушения в тази насока. Твърди, че производството е недопустимо, предвид че страната не била оспорила и документите в гражданското производство, в което са представени и губела право да оспорва истинността в друго производство. Моли съда да отхвърли всички доказателствени искания, като потвърди решението и присъди разноски за въззивна инстанция.

В открито съдебно заседание, за страните се явяват техните процесуални 2 представители, които поддържат респ. депозираните въззивна жалба и отговор на въззивна жалба. Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на претенциите, а въззиваемата страна желае решението да бъде потвърдено, като представя списък с разноски и моли за присъждането им.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Сочи стар“ ЕООД, с ЕИК 200376264 и седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул.

„Ангел Кънчев“ № 71, представлявано от управителя М. Д. А. срещу „Златна палма“ ООД, с ЕИК 200264728 и седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул.

„Софроний Врачански“ № 6, ет.2, ап.2, обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№ 4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав:

- договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К. за апартамент 13 с площ от 143, 32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен превод на немски език на този договор, резервационно споразумение от 15.06.2010г. с придружен превод на немски език, разписка от 02.07.2010г.;

- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ООД и И. Д. Л. за апартамент № 59 с площ от 80.54 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“, гр. Балчик, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочени по него страни „Сочи стар“ ЕООД и И. Д. Л., относно същия апартамент, разписка от 28.06.2010г.;

- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Б. Г. за апартамент (студио) № 44 с площ от 46.03 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“ в гр. Балчик, резервационно споразумение от 23.07.2010г. и разписка от 10.08.2010г., които престъпни обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. №4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, в случай когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Въпросът относно допустимостта на производството, включително и за съществуване на правен интерес у ищеца за установяване на въведените в предмета на делото престъпни обстоятелства спрямо ответника е окончателно разрешен с неподлежащото на обжалване Определение № 60261/23.09.2021 г. по ч.гр. дело № 3021/2021 г. на ВКС, с което е отменено прекратителното определение, постановено от първоинстанционния съд. ВРС се е съобразил с указанията на касационната инстанция 3 относно приложението на закона, и в частност за допустимост на производството, доколкото същите се явяват задължителни и не подлежат на допълнителна преценка, включително и за наличие на други основания за недопустимост на същото, в какъвто смисъл е обосновала становището си ответната страна. Указанията на ВКС по отношение на допустимостта на производството и за съществуване на правен интерес у ищеца за установяване на въведените в предмета на делото престъпни обстоятелства спрямо ответника, са задължителни и за въззивната инстанция, която следва да се съобрази с тях.

В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила решение 3860/03.09.2012г. по гр.д. 4959/2011г. на ВРС, потвърдено с решение от 18.12.2012г. по в.т.д. 2634/2012г. на Окръжен съд - Варна, „СОЧИ СТАР“ ЕООД било осъдено да заплати на „ИСКРА 1“ ЕООД сумата от 21 816.87 лв. -левова равностойност на 11 154.79 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за ексклузивно търговско посредничество от 25.05.2009г., за осъществяване на сделки - покупко -продажби на недвижими имоти, предмет на договора за посредничество, с идентификатор № *** 21 и № 02508 87.82. 13.22, представляващи апартаменти в хотел „Принцес Резиденс" на ул. „Залез" в гр. Балчик, Област Добрич, с ДДС и сумата 9090.37 лв. - левова равностойност на 4 647.83 евро, представляваща уговорена неустойка в раздел I, чл. 4 от договора за сключване на сделка с посочените имоти, от възложителя, без участието на посредника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2011г. до окончателно им изплащане, на основание чл. 51 ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. Дружеството „Златна палма“ ООД било правно легитимирано да бъде ответник по предявените искове, тъй като то било притежател на притезанието на „Искра 1“ ЕООД /на вземането срещу „Сочи стар“ ООД по Решението по гр.д. № 4959/2011г./ по силата на договор за цесия от 08.02.2013г., като ответното дружество насочило принудително изпълнение срещу имуществото на ищеца за събиране на това вземане по и.д.

№ 290/2016г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов. Решението по гр.д. 4959/2011г. на ВРС се основавало на възникнало между „Сочи стар“ ЕООД и „Искра 1“ ЕООД облигационно отношение по силата на договор за ексклузивно търговско посредничество, сключен на 25.05.2009г. За да обоснове привидно изправността си по този договор, ищецът по делото „Искра 1“ ЕООД представил три броя договори за посредничество и три броя резервационни споразумения, сключени между него и трети лица – Х. Б. Г. от гр. Силистра, Х. Р. К. – немски гражданин и И. Д. Л. – живуща във Франция. Задължението на „Искра 1“ ЕООД по договора за ексклузивно търговско посредничество и анекс № 1 от 10.04.2010г. било да осигури посредничество за минимум три апартамента от построената от възложителя сграда, с обща площ не по-малко от 200 кв.м., което задължение в действителност не било изпълнено. Посочените документи били неистински и съставени за нуждите на процеса. Площта на имотите била описана съгласно таблица за площообразуване на обекта от м. март 2011г., а договорите и резервационните споразумения били с поставени дати от м. юни и м. юли 2010г., което означавало, че във всички случаи тези договори били изготвяни след м. март 2011г. Цената в договорите не отговаряла на одобрената от възложителя ценова листа, приложение към договора за ексклузивно търговско 4 посредничество, като смущаваща била и схемата на плащания – една и съща за трите резервационни споразумения, с посочване, че 30% се дължат при издаване на акт 14 на сградата, който документ бил издаден през 2009г. В данни на продавача се съдържали неверни данни, като в нито едно от тях нямало подпис от страната на „продавач“.

Самостоятелните обекти в сградата имали кадастрални номера от 2011г. и до тази дата нямало как да бъдат записани кадастралните им номера, каквито фигурирали в представените договори за посредничество. Ищецът излага допълнителни доводи в подкрепа на твърдението си, че договорите за посредничество и резервационните споразумения към тях били съставени впоследствие и за нуждите на процеса, като зад тях не стояли реални клиенти и интерес от закупуване на имоти.