Протокол № 249 от 11.09.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 249 гр. Смолян, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело № 20265400100039 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „Ю. Б.“ АД, град С., редовно призован, се представлява от пълномощника му адв. П. К., редовно упълномощен отпреди.

ОТВЕТНИЦИТЕ П. П. Б., Д. М. Б. И П. П. Б., редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явяват пълномощниците им адв. Г. С. и адв. М. И. с пълномощно, представено първоначално по делото. Чрез Единия портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), пълномощникът им адв. Б. Б. е депозирал становище вх. № 3865/27.08.2026 г..

Адв. К. – Моля да се даде ход на делото.

Адв. И. – Да се даде ход на делото.

Адв. С. – Да се даде ход на делото.

Съдът също счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва на страните, че чрез ЕПЕП е постъпило становище вх.

№ 3865/27.08.2025год. от адв. Б. Б.-пълномощник на ответниците, с което се прави възражение за недопустимост на предявения иск, като подаден след изтичане на законоустановения шестмесечен срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, тъй като ответниците П. Б. и Д. Б. са поръчители по процесния договор за банков кредит, а не съдлъжници /солидарни длъжници/, и моли съдът да прекрати производството по делото на това основание, тъй като е задължен и служебно да следи за изтичането на преклузивния срок.

1

Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, поддържам изцяло предявения иск, както и направените с него твърдения, доказателствени искания. Нямаме възражение по проекто-доклада, но имам доказателствени искания във връзка с указаната ни доказателствена тежест. Аз съм подготвил едно становище и в него съм взел отношение по повод новата защитна теза на ответниците.

Адв. И. – Считаме, че иска на първо място е недопустим, с оглед изложеното, както в отговорите на Исковата молба на тримата ответници, така и с оглед на становището депозирано от адв. Б.. В случай, че съда сметне, че искът е допустим, оспорваме изцяло същия. Също така, по повод становището ни относно проекта на доклада, молим съда да допълни същия, както с направеното от нас уточнение по отношение на нашата защита теза, като държим да подчертаем, че това уточнение е свързано с указанията на съда, които са ни дадени именно с проекта за доклад, с оглед на които на ответниците е указано да докажат, че ищеца не притежава активна процесуална легитимация и считам, че това което ние твърдим, то засяга и самото право на иск, тъй като считаме, че правната природа на отговорността на ответниците П. Б. и Д. Б. не е солидарно съдлъжничество, въпреки че чисто формално, те са посочени в представения от ищеца договор за кредитна линия, именно като солидарни длъжници, ние твърдим, че всъщност правната природа на тяхна отговорност е поръчителство, като основанията за това са подробно развити в становището подадено от адв. Б., с оглед на което считаме, че банката, тоест ищецът не притежава право на иск, т.е. преклудирало се е това право, тъй като е изтекъл шест месечния срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда, че поръчителят не може да носи отговорност в случай, че тази отговорност е погасена, ако в шест месечен срок от настъпването на падежа на главното задължение, не е предявен иск към главният длъжник, кредитополучателя. Както казах в началото, държа да подчертая, че нашето становище, считам, че не е извън законоустановения срок подадено, тъй като то е пряко свързано с дадените от съда указания в доклада, поради което практиката приема, че това становище не следва да бъде разглеждано извън срока, тъй като е пряко свързано с доклада по делото, който е даден след размяната на книжата, тоест след отговора на исковата молба. Също така, това е обстоятелство, което държа също да подчертаем, изтичането на този шестмесечен срок е настъпило в рамките на настоящото производство.

Адв. С. – Ако мога да добавя към колегата И., че според съдебната практика, която цитираме, тези обстоятелства, включително и изтичането на преклузивния срок, са такива, за които съдът следи служебно. Тезата е, че няма значение кога са били предявени. За нас беше важно да не ги предявим преждевременно, за да не подсетим ищеца да предяви в срок своята претенция, затова ги предявяваме след отговора на исковата молба, като разчитаме и на служебното начало, което съдебната практика е установила за такива случаи и не смятаме, че е преклудиран този допълнителен аргумент.

2

Съдът посочи, че му е известно, че ако искът за главното вземане на ищеца-кредитор не е бил предявен в преклузивния шестмесечен срок, за който преклузивен срок съдът следи и служебно, искът е недопустим и производството по делото следва да се прекрати. Но в случая със становището от 27.08.2026год. се прави възражение, че ответниците П. Б. и Д. Б. не са съдлъжници, а са поръчители по процесния договор за банков кредит, който въпрос е по съществото на спора и не може да бъде решен от съда с определение, с което да се прекрати настоящото производство, без да се даде възможност на ищеца да вземе становище по това ново възражение на ответниците, и без да се установи действителното съдържание на отговорността на ответниците П. Б. и Д. Б., както сочи и цитираната от ответниците съдебна практика, съдържанието на солидарната отговорност не е уговорено изрично в закон и неговото съдържание се извлича от задълженията на страните по процесен договор за банков кредит, които следва да се докажат и изследват в процеса на производството и съответно да се обсъдят от съда в неговото решение. Едва след като се установи дали ответниците са съдлъжници или са поръчители, тогава съдът би могъл и е длъжен да приложи служебно преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и прекрати производството по делото, ако се докаже, че ответниците са поръчители и че иска е предявен извън законоустановения шест месечен срок.

Поради, което и тъй като становището на ответниците е депозирано след отговора на исковата молба по чл.131, ал. 1 от ГПК, в които отговор ответниците не са застъпили тази защитна теза, а напротив развили са тезата, защо като солидарни длъжници не носят отговорност за дълга на кредитополучателя, а становището, че те са поръчители е депозирано едва преди първото по делото съдебно заседание, като съдът следва да даде възможност да ищеца да вземе становище по това ново възражение.

Адв. К. – Госпожо Председател, аз съм подготвил становище по това възражение в писмен вид. Ще обобщя накратко. На първо място, считам, че това възражение е недопустимо, като преклудирано, направено извън законовия срок. На следващо място, като неоснователно, както казахте в хода да производството ще бъде изследван този въпрос, по същината на спора е, но самите ответници в отговора на исковата молба са признали вида на отговорността, именно солидарната отговорност на техните доверители.

Неоснователно е твърдението на колегата, че всъщност те не са искали да ни подсетят, доколкото самите отговори са подадени след изтичане на твърдения от тях шест месечен срок, нали, няма как. Изложил съм подробни съображения в писмено становище, като в него правя и доказателствени искания, и представям доказателства във връзка с указанията в доклада.

Адв. К. представи екземпляр от писменото становище на съда и на пълномощниците на ответниците.

Съдът счита, че ще се запознае подробно със становището на банката по повод новото становище на ответниците, като даде възможност и на 3 пълномощниците на ответниците да се запознаят с това становище, и в следващо съдебно заседание да вземат становище по него. Ако имат готовност могат да вземат становище и сега.

Адв. И. – С оглед обема, ще помоля да се случи в следващо съдебно заседание.

Адв. С. – Само ако разрешите, една реплика на това, което представителят на ищеца каза в заседанието - в становището, за което се твърди, че е подадено след срока, а всъщност е становище по доклада и е своевременно има две теми. Едната е за солидарна отговорност и поръчителство, която не е нова, тя е в отговора на Исковата молба и дори е отразена в доклада, ако добре си спомням на съда, че е поставен този въпрос.

Новата тема е тази за преклузивния срок и неговото изтичане, която вече е въпрос на служебна преценка. Така, че не мога да се съглася, че становището може да бъде отклонено, поради причина, че било представено след срока, то е становище по доклада и както колегата И. каза в заседание: „Молим доклада да бъде допълнен с тези неща“.

Адв. И. – И само ако може, едно допълнение към доклада, на колегата, понеже забелязах, че отворихте нали доклада, пак подчертавам - становището засяга активната процесуална легитимация, тъй като споменахте материална, също така не считам, че в първо заседание можем да говорим за преклузия и смятам, че с оглед и по принцип на процесуалната икономия сме длъжни да изчерпваме всички наши възражения и защитни тези. Относно изложеното становище в отговора на исковата молба за солидарната отговорност, в крайна сметка ние целим да се защитим, тъй както сам казахте природата на отговорността ще бъде изследвана. Затова ние сме изложили и становище ако съдът приеме, че това реално е солидарно длъжничество, защото все пак не считаме, че са налице елементите за фактически цитат на Павловия иск, като сме разсъждавали върху реалните задължения поети от ответниците Д. Б. и П.

Б. по този договор, въпреки че, както в отговора посочено са назовани солидарни длъжници, тоест ние разглеждаме и обхващаме всички възможни хипотези, но становището, както и колегата каза, е представено по отношение на доклада, докладът по делото е изготвен след размяната на книжа.

Реплика на адв. К. – Аз моля да оставите искането за допълване на доклада без уважение. Още веднъж подчертавам, че с това допълнително становище, всъщност се прави едно ново възражение, което е допуснато да бъде направено. Сега обяснението, че всъщност е становище по доклада на съда, както Вие сама казахте, това не е така, доколкото се опитват ответниците да въведат съвсем ново правоизключващо възражение, което не е направено, а не във връзка с вече взетото от тях становище в отговорите. В отговорите никъде не се съдържа твърдение, че отговарят, като поръчители.

Съдът също счита, че не следва да допълва проекто-доклада, изготвен с Определение № 294/03.07.2026 г., тъй като проекто-докладът на съда е изготвен въз основа на посочените в исковата молба твърдения, факти и 4 обстоятелства, и искания, и отговорите на исковата молба на ответниците, подадени в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, и направените в тях възражения, както и посочените от тях факти и обстоятелства. В отговорите на исковата молба на ответниците не се прави възражение нито, че ответниците П. Б. и Д. Б. са поръчители, а не съдлъжници (солидарни длъжници) по процесния договор за банков кредит, за да вземе становище съдът по това възражение и съответно не се прави възражение, че е изтекъл преклузивния срок, за който и съдът следи служебно, за предявяване на настоящия иск срещу двамата поръчители по чл. 135 ЗЗД. В отговорите на исковата молба ответниците вземат становище като солидарни длъжници и дали носят отговорност, като такива и правят други възражения, че договорът е бил изпълняван, че банката е отпуснала паричните средства след като са представени надлежни искания и фактури, че банката е освобождавала залози върху зърно в процеса на изпълнение на договора, като е считала, че договора се изпълнява редовно от кредитополучателя и т.н. Твърдението, че ответниците П. Б. и Д. Б. не са солидарни длъжници, а поръчители, е направено след изтичане на срока за отговор на искова молба по чл. 131, ал.1 от ГПК и след изготвяне на проекто-доклада на съда на 3.07.2026год., едва със становището на пълномощника на ответниците адв. Б. Б., направено на 27.08.2026 г. Ето защо и съдът не счита, че следва да допълва доклада, но в настоящето производство ще изследва въпроса дали двамата ответници са поръчители или солидарни дължници, тъй като съгласно разпоредбата на чл.