Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2166 от 22.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3271/2024
Вид
Решение № 2166
Подписан
22.10.2024
В сила
22.10.2024
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2166 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120103271 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, район Витоша, ж.к. ***, ул. ****, представлявано от ****, със съдебен адрес гр. **** - адвокат Н. К., против И. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Бургас, ул. **** и постоянен адрес гр. Бургас, ****. Предявен е установителен иск за съществуването на следните парични вземания, за които по ч.гр.д. № 2038/ 2024г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, дължими по договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 4366213/ 17.11.2020 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 11.10.2023 г. : 998,83 лв. – главница и 351,89 лв. – лихва за забава за периода 17.01.2021 г.

- 28.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 29.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

1

Ответникът в преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК не представя писмен отговор и не сочи доказателства.

Ищецът в съдебно заседание с писмена молба на процесуалния си представител поддържа предявения иск. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по иска и не сочи доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422 вр. чл.79, ал.1, изр.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.

Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК № 6450/ 12.06.2024г. и с определението по чл.140 ГПК № 4436/ 24.07.2024г.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства /договор за кредитен лимит, искане за предоставяне на кредит, съгласие за директен дебит, договор за продажба на вземания/ съдът приема, че предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно основателни. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД основателността на главния иск налага извод за основателност и на претенцията за законна лихва след предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер на общо 340 лв., както следва : в заповедното производство : 27,01 лв. – държавна такса и 240 лв. – адвокатско 2 възнаграждение; в настоящото производство : 72,99 лв. - заплатена държавна такса за производството.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Бургас, ул. **** и постоянен адрес гр. Бургас, ****, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, район Витоша, ж.к. ***, ул. ****, със съдебен адрес гр. **** адвокат Н. К., следните парични вземания, за които по ч.гр.д. № 2038/ 2024г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, дължими по договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 4366213/ 17.11.2020 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 11.10.2023 г. : 998,83 лв. – главница и 351,89 лв. – лихва за забава за периода 17.01.2021 г. - 28.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 29.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Бургас, ул.

**** и постоянен адрес гр. Бургас, ****, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, район Витоша, ж.к. ***, ул. ****, със съдебен адрес гр. **** - адвокат Н. К., направените съдебни разноски в размер на 340 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3