Решение № 7 от 10.01.2025, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Крумовград, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. В.а като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20245130100171 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по чл. 55 от ЗЗД.

В постъпилата искова молба от Т. В. Г., с ЕГН ********** от г***********, чрез процесуалния му представител адв.Р. Р., АК - Пловдив срещу ответника "Фератум България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Младост 3, ул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Ивет Димитрова и Десислава Н. твърди, че е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1258802 от 04.05.2023 година, по силата на който му е бил предоставен заем в размер на 2500 лв., при лихвен процент по заема 35 % и годишен процент на разходите - 49,66 %, със срок за погасяване от 18 месеца. Общата дължима сума по договора с предвидената възнаградителната лихва била в размер на 3 375 лв.

Ищеца сочи, че съгласно чл. 5 от договора е следвало да сключи договор за гаранция с дружество "Multitude Bank plc" с цел да бъде обезпечен договорът за предоставяне на потребителски кредит от 04.05.2023 година, за което той дължал сумата от 2 525 лева като издължаването й било описано в договора за гаранция.

Твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс и е погасил процесния кредит, като е платил обща сума в размер на 3 233,11лв., за периода от 12.06.2023 г. до 11.07.2023 г., и че договорът за кредит бил нищожен и всичко платено над главницата по кредита в размер на 733,11 лв. / 3233,11 - 2500 лв/ било платено без основание и подлежало на връщане.

Сочи, че в процесния договор за кредит била записана лихва в размер на 35 %, без да са посочени условията за прилагането й. Крайната дължима сума не отговаряла на заложения процент, нито посочения в договора ГПР в размер на 49,66 %. Не била спазена 1 разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от ЗПК било основание за недействителност на договора за кредит.

Счита, че в нарушение на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК. посочените в договора за кредит стойности на годишния процент на разходите не отговаряли на реално прилаганите.

Предвиденото възнаграждение за Multitude Bank представлявало скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатявал и следвало да бъде включена в ГПР.

Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят: осигуряване на поръчителство и/или предоставяне на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставяне на изисквания към потребителите, които не можели да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащане на неустойки или пък предвидили заплащане на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждане на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми гаранти, небанковите институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Поради невключването на предвиденото възнаграждение за фирмата поръчител в посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1258802/ 04.05.2023 г., сключен между Т. В. Г. и „Фератум България“ ЕООД, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК.

Иска да бъде осъден ответника да му върне сумата в размер на 733,11 лв., представляваща получени без основание суми по нищожния договор в периода 12.06.2023 г. до 11.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.Претендира и направените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В даденият му от съда срок ответника чрез адв.И. Г. от АК - Благоевград е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че предявените искове са недопустими като излага подробни съображения. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание поддържа изцяло исковете така както са предявени. С допълнителна молба претендира направените разноски като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.

В даденият му от съда срок ответника чрез адв.И. Г. от АК - Благоевград е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че предявените искове са неоснователни като излага подробни съображения. С допълнителна молба прави възражение за прекомерност на 2 адв. възнаграждение на ищеца и претендира направените разноски като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства: договор за предоставяне на потребителски кредит № 1258802 от 04.05.2023 година; договор за гаранция, погасителен план към договора за гаранция; два броя разписки за плащания от Изипей АД, се установява, че на дата 04.05.2023 година между "Фератум България" ЕООД, в качеството му на кредитор и Т. В. Г. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за паричен кредит, в съответствие с ОУ за предоставяне на потребителски кредит на "Фератум България" ЕООД, при следните условия: размер на отпуснатия кредит от 2500 лева; срок и начин на плащане чрез 18 броя вноски, съгласно погасителен план неразделна част от договора. Общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя е в размер на 3 375 лева и представлявала сбор от сумата по отпуснатия кредит - 2500 лева и лихва в размер на 875 лева, при лихвен процент от 35 %, и ГПР в размер на 49.66%. Уговорено е още, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank plc в полза на дружеството.

Съгласно погасителен план към договор № 1258802 длъжникът Г.. е следвало да върне кредита по банкова сметка изписана в погасителния план, чрез 18 вноски като е посочен падежа на всяка от вноските и размера на същите -състоящ се от размер от главница и лихва.

Видно от преддоговорна информация(стандартен европейски формуляр) на кредитополучателя е указана следната информация: размер на потребителския кредит, срок, падежна дата и размер на вноска ;общото задължение, включващо заета сума и лихва в размер на 875 лева; размера на лихвения процент - 35 %; ГПР от 49.66% и очакван разход при сключване на договор за гаранция с гарант предложен от кредитора в размер на 2525 лева. Видно от Общи условия за предоставяне на кредити публикувани на сайта на "Фератум

България"

ЕООД https://process.ferratum.bg/sites/ferratum.bg/files/2014-11-01gtc_ferratum_bulgaria_eood-plusloan-final.pdf преди сключването на договор с потребител дружеството кредитор оценява кредитоспособността на кредитоискателя като при оценката дружеството кредитор взема предвид и предложените обезпечения, които са разписани по следния начин: 1./обезпечение, предоставено от Гарант във формата на поръчителство, които е одобрен от дружеството и 2./ обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител -физическо лице предложено от кредитоискателя, но одобрено от дружеството-кредитор.

С договор за гаранция(поръчителство) сключен между "Multitude Bank plc", със седалище на управление в Малта, СТ Бизнес център Странд № 120, Гзира в качеството му на гарант и Т. В. Г. в качеството на клиент, гарантът предоставял гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1258802 от 04.05.2023 година срещу възнаграждение - такса, дължима от клиента, 3 която е в размер на 2525 лева и е платима на месечни вноски в размер, условия и падеж уговорени съгласно погасителен план неразделна част от договора.

Видно от останалите доказателства за периода от 12.06.2023 година до 11.07.2023 година са направени 2 превода по сметка на ответното дружество в размер на 3 233,11 лева.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза изготвена от вещото лице И. Н., което в заключението си сочи, че като се вземе предвид заетата сума в размер на 2 500 лв., периода на връщане от 18 месеца, общо дължимата сума в размер на 3 375,00 лв., от която главница в размер на 2 500 лв. и лихва в размер на 875,00 лв., при анюитетен погасителен план, Годипшият лихвен процент по договора за кредит е 40,45 %, годишно.

Посоченият в Договора за кредит ГПР в размер на 49,66 % включва разходи за възнаградителна лихва в размер на 875,00 лв., която би се получила, ако кредита се олихвява с лихвен процент от 40,45%, годишно.

Годишния процент на разходите /ГПР/, по договор за потребителски кредит № 1258802/04.05.2023г., изчислен съобразно формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, ако се вземат предвид възнаградителната лихва в размер на 875,00 лв. и таксата по договор за гаранция в размер на 2525 лв. е в размер на 255,91 %.

На базата на приложените по делото разписки:Разписка №

0500018961820336/12.06.2023 г. и Разписка № 0500019213707024/11.07.2023 г., платените суми по процесния договор са общо в размер на 3 233,11 лв., както следва: на 12.06.2023 г. 368,00 лв. и на 11.07.2023 г. - 2 865,11 лв.

Заключението е прието в съдебно заседание и не е оспорено от страните.

В настоящия случай страните не спорят относно обстоятелството, че договор за кредит № 1258802 от 04.05.2023 година е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от същия закон-договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправеното на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече. По смисъла на §1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да си използва за предоставяне на услуга от разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и потребителя.

Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства/кредитиране/ и е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

4

При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора(чл.

18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР), като за доказване на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис.

Според клаузите на договора за гаранция (поръчителство) и договора за потребителски кредит дружествата - съконтрахенти на ищеца представляват финансови институция, чиято основна дейност се състои в предоставяне на парични заеми и сключване на гаранционни сделки, поради което следва да се приеме, че по тези договори се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото страните по договора се явяват потребител и търговец по смисъла на §13, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби към ЗЗП, който закон цели осигуряване на защита на по-слабата икономически страна и обявява за недействителни онези клаузи от договора, сключени с потребители, които не са индивидуално договорени и/или водят до предоставяне на непоискани от потребителя услуги, накърняване на добрите нрави и добросъвестността, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Предвид на изложеното в случая съдът приема, че неравноправна клауза се явява клаузата за заплащане на възнаграждение в полза на гаранта по процесния договор за предоставяне на гаранция, тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност, и която поради пораждане на последиците по т. 1-10 на чл. 143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за възнаграждение за гаранта е в противоречие и с т. 15 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Тази клауза е очевидно във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на търговеца, чрез принуда се създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, което пък е нарушение на принципа на добросъвестността по чл. 63, ал. 1 от ЗЗД.