Решение № 2572 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2572 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110144781 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. Н. М. дължи на „АПС Б.Б. ЕООД сумата от 1871.37 лева, представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем от „К.“ АД в полза на ответника сума по силата на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние № 938256/13.09.2017г., което задължение е погасено от „А.“ ЕООД като поръчител на Т. Н. М., а впоследствие е прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 412.47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.09.2017г. до 10.03.2019г., както и сумата от 1109.43 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.2017г. до 12.10.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 57808/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че между ответника и „К.“ АД бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 938256/13.09.2017г., като изяснява, че длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит, при което отразил личните си данни и данни за кореспонденция, като на посочен от него адрес на електронна поща му били изпратени стандартен европейски формуляр, договор за кредит, ведно с общи условия, приложение № 1 към него и погасителен план. Ответникът като кандидат за предоставяната финансова услуга потвърдил чрез натискане на нарочен бутон на интернет страницата на заемодателя, че се е запознал с посочените документи и че приема същите. Впоследствие договорът, общите условия, както и приложение № 1 към него и стандартният европейски формуляр били изпратени на имейл- адреса на потребителя, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора, с което по силата на нормите на ЗЕДЕУУ между „К.“ АД и Т. М. бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние. В условията на евентуалност- в случай че не бъде установено надлежното сключване на договора по електронен път, се поддържа, че доколкото договорът за заем е реален, в случая 1 правоотношението следвало да се счита учредено с предаването на сумата, предмет на съглашението, в полза на заемателя. Така, по силата на сключения договор на ответницата бил предоставен паричен заем в размер на 1871.37 лева, която сума, както и възнаграждението за ползването й в размер на 26.24 % годишно следвало да бъдат върнати на заемодателя на вноски в срок до 10.03.2019г. В раздел X , чл. 2 от общите условия към договора било предвидено, че в случай на неточно във времево отношение изпълнение на паричното задължение на потребителя същият дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Наред с това, на 13.09.2017г. ответницата сключила с „А.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който последното се задължило срещу възнаграждение в общ размер на 2155.50 лева, платимо на вноски в срок до 10.03.2019г., да обезпечи изпълнението на задълженията на заемополучателя по договора за кредит, сключвайки със заемодателя договор за поръчителство, какъвто бил сключен. Доколкото ответникът не заплатил в срок дължимите по договора за кредит суми, вкл. след настъпване на уговорения краен падеж по него, поръчителят бил поканен да заплати просрочените суми, което сторил на 23.02.2021г., когато уведомил и длъжника за извършеното плащане.

Впоследствие, на 02.03.2021г. „А.“ ЕООД прехвърлило регресните си вземания за заплатените от него като поръчител суми по договора за кредит, както и вземането си за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в полза на ищеца по силата на договор за цесия, за което прехвърляне ответникът бил уведомен на посочен от него адрес на електронна поща. В условията на евентуалност, в случай че връчването на уведомлението преди процеса не бъде счетено за надлежно, се поддържа, че следва да бъде съобразено връчването му като приложение към исковата молба в хода на настоящото производство. По изложените съображения ищецът претендира процесните суми, както и разноски за заповедното и за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по нея, а в проведеното на 12.11.2025г. открито съдебно заседание ответницата е оспорила дължимостта единствено на претендираното от нея обезщетение за забава.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между „К.“ АД и ответника, чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер; 2 / реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора; 4/ сключване между ответника и „А.“ ЕООД на валиден договор за предоставяне на поръчителство, а между последния и „К.“ АДна договор за поръчителство, със сочените в исковата молба конкретни предмет и съдържание; 5/ изпълнение от поръчителя в полза на заемодателя на паричните задължения на заемополучателя по договора за кредит; 6/ прехвърляне на вземанията на платилия поръчител- регресните за заплатените от него суми по договора за кредит, респ. по договора за предоставяне на поръчителство, в полза на ищеца; 7/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.

Установяват се от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства, а и не са спорни между страните следните обстоятелства с правно значение:

2 че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 938256/13.09.2017г. при посочените в исковата молба параметри и условия, че уговорената като заем сума от 1871.37 лева е предоставена в полза на ответницата, че между ответницата и „А.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 13.09.2017г., а между последното и „К.“ АДдоговор за поръчителство, както и че поради допуснато от ответницата неизпълнение на паричните й задължения по договора за кредит „А.“ ЕООД е погасило същите чрез плащане в полза на заемодателя.

Така, по силата на процесния договор за потребителски кредит № 938256/13.09.2017г.

„К.“ АД е предоставило на Т. Н. М. паричен заем в размер на 1871.37 лева, която сума същата се е задължила да върне съобразно уговорения в приложение № 1 към договора погасителен план на 18 месечни вноски от по 126.88 лева всяка, включващи главницазаетата сума, както и възнаградителна лихва, за която е уговорено да е в размер на 26.24 % годишно. Съгласно т. 8 от същото приложение към договора за кредит годишният процент на разходите по кредита възлиза на 50 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните са уговорили, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на „К.“ АД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ АД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на общите условия относно обезпечението. В чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че в случай че в посочения в ал. 1, изр. първо срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ АД, съответно договорът не поражда действие между „К.“ ЕАД и кредитополучателя.

По силата на сключения на 13.09.2017г. между „А.“ ЕООД и ответницата договор за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ АД, по силата на който да отговаря пред „К.“ АД солидарно с потребителя- Т. М., за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно процесния договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на тези задължения. Срещу това ищцата се е задължила да заплаща на „А.“ ЕООД възнаграждение в размер и при условия съгласно приложение № 1, като съгласно чл.

8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „К.“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора по посочената в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора банкова сметка на „К.“ АД, както и всички други вземания на поръчителя по договора, като е уточнено, че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“ АД и на задължението на потребителя към поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Съгласно т. 1 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението на „А.“ ЕООД в качеството му на поръчител е в размер на 119.75 лева месечно за периода на действие на договора за кредит, като всяка месечна вноска се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно уговорения за него погасителен план.

Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен 3 предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора възникват в правната сфера на „К.“ АД. Както бе изяснено, съгласно договора за предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него потребителят- ответник се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите на погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно приложение № 1 към договора за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е в размер на 50.00 %.

При съобразяване на тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза на поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит и независимо дали длъжникът е изправен или не, при това предпочтително пред вземанията на заемодателя по договора за кредит, съдът намира, че с уговарянето на процесното възнаграждение се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Разпечатката съдържа 20 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe6a3051-6110-4058-888f-ef9b4232bc7c