Решение № 3747 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3747 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100505798 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Правни норми ЗЗД

V.ЗАЕМ

Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

2. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

IV. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е 1 уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в повисок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 240 вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Фактическа обстановка

Приетите без оспорване от страните доказателства, необходими, допустими, относими, тоест релевантни по спора, удостоверяват приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия в решение от 23. 02. 2022 год., вследствие на което съдът препраща към мотивите относно фактическата обстановка на районния съдия по аргумент от чл. 272 ГПК, според който

Решение при правилно първоинстанционно решение

Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая въззивният съдебен състав се възползва от предоставената му кодифицирана правна възможност, а именно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, включително и касателно правните изводи, които съвпадат напълно.

Наред с това, обаче и следното :

Решението, което се обжалва е от 23. 02. 2022 год. по гр. д. № 7838/2021 год. на СРС І ГО 169 състав. С него Я. Г. Ч. е осъден да заплати на Е.М. ЕООД на посоченото правно основание сумите 6433.16 лева главница със законна лихва от датата на исковата молба до плащането и лихва, посочена, по договор за кредит и договор за цесия, посочени. С решението разноските са възложени на ответника в размер на 607.33 лева.

С въззивна жалба ответникът атакува решението като необосновано и неправилно – поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Районният съдия неправилно е възприел характера на сключения договор за потребителски кредит. Районният съдия се е позовал в тази връзка на две решения на ВКС на РБ, като едното препраща към другото, които коментират ипотечен кредит, поради което са неприложими за потребителски какъвто е спорният.

Поддържат се възражения относно валидното уведомяване за сключената цесия.

Районният съдия е приел неправилно, че ответникът е бил уведомен редовно за сключване на цесията и за промяна на кредитора по договора за потребителски кредит.

Относно приложим давностен срок

В мотивите на решението липсва обосновка относно неприложимостта на тригодишната кратка давност.

Съдебната практика е противоречива.

Иска се от въззивния съд отхвърляне на иска изцяло като неоснователен, на изложените съображения. При евентуалност, моли да се уважи искът до размера на единствено дължимите суми, по последните три вноски, а именно 867.93 лева, ведно с лихва за забава върху тази главница от датата на исковата молба до плащането.

Претендират се разноски, за двете съдебни инстанции.

2

В отговор на жалбата ищецът дружество счита да е неоснователна и следва да се остави без уважение. Обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като доводите на въззивника са неоснователни изцяло.

Решението е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, изложени са подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани в хода на делото доказателства, включително аргументираните изводи на експерта по заключението на допуснатата СИЕ.

Възраженията на въззивника по същество в жалбата са направени и в отговора на исковата молба, като в мотивите съдията е разгледал и обсъдил пълно и всеобхватно тези възражения, като ги е счел за неоснователни.

Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, с потвърждаване на посоченото решение изцяло като правилно, законосъобразно и обосновано, при спазване на материалния и процесуалния закон.

Претендират се разноски.

При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца въззивник, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По реда на чл. 267 ГПК е постановено разпореждане на съда, към което се препраща с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

Разпореждането е надлежно връчено.

В публичното съдебно заседание адвокат Р. за ответника поддържа жалбата и е категоричен, че други доказателствени искания няма. След приключване на съдебното дирене пледира, че УКФ АД не е банка и не може да става въпрос за банков кредит.

Претендират се разноски по списък по чл. 80 ГПК, приложен по делото.

При тази правна квалификация в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154 ал. 1 ГПК е да докаже по делото при условия на пълно и главно доказване наличие на валиден договор за заем, както и изпълнението на задължението по него, сключване на договор за прехвърляне на вземания, за които длъжникът ответник е бил уведомен надлежно.

На ответника доказателствената тежест се изразява в доказване по делото, че е изпълнил задължението за заплащане на претендираната сума.

С определение, обективиращо проект за доклад по спора, районният съдия е приел като писмени доказателства всички документи с исковата молба, допуснал е и изслушване на ССЕ.

В заключение на ССЕ са дадени изчерпателни отговори на поставените задачи от експерт със специални знания, необходими по спора, каквито съдът не притежава сам, а именно :

Усвоената сума по договор за паричен кредит е в общ размер на 8344.68 лева.

Неизплатената сума по договора за главница е в размер на 6433.26 лева.

Лихвата за забава за исковия период върху така приетата главница възлиза на 1912.11 лева.