Определение № 136 от 23.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 23.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900623 по описа за 2022 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. * срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, ***А, с която са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото не е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните, тъй като не е депозиран отговор на допълнителната искова молба.

С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да обоснове спазването на изискването по чл.498 от КЗ и изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ досежно имуществените вреди, претърпени след датата на извънсъдебната претенция - 29.01.2021 г., като съобрази, че преюдициалното производство пред застрахователя е абсолютна процесуална предпоставка за 1 съществуването на правото на иск. В случай, че искът в тази част не се поддържа, изрично да заяви това с посочване на точен размер на разходите претърпени в периода 29.01.2021г. - 22.07.2021г., както и на размер на разходите до 29.01.2021г., по отношение на които производството се явява допустимо. В случай, че въпреки дадените указания искът продължава да се поддържа досежно вредите след 29.01.2021г. – да обоснове правния си интерес.

При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено в тази част на основание чл.130 от ГПК, вр. чл.498 от КЗ.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените искове за процесуално допустими.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 17.03.2023 г. от 14.30 часа , за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от М. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. * срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, ***А, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 14.08.2020 г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № Т****ВТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22/119003403217 със срок на валидност 14.12.2019г. – 13.12.2020г., както и сумата от 12 227,09 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за лечение за периода 21.08.2020г. – 22.07.2021г., ведно със законната лихва считано от 29.01.2021 г. - датата на претенцията по чл.498 от КЗ, до окончателното заплащане на задълженията (върху обезщетението за неимуществени вреди и частта от обезщетението за имуществени вреди, претърпени до 29.01.2021г., както и законната лихва върху всеки един сторен след 29.01.2021 г. разход, включен в обезщетението за имуществени вреди, считано от момента на извършването му до окончателното му заплащане).

Ищецът твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана по силата на споразумение, одобрено с влязло в сила на 28.07.2022 г. определение, по НОХД № 2583/2022 г. по описа на ВРС, НО, за това, че на 14.08.2020 г. в гр. Варна в района на складова база, около № 24 на бул. „Република“, управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № Т****ВТ, извършил маневра ляв завой, пресякъл маркировка М15 – забраняваща навлизането в другата пътна лента и предизвикал удар с 2 управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха“, с рег. № В****В, с което нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 65, т. 6 от ППЗДвП, чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В резултат от удара на ищеца са причинени една тежка телесна повреда, довела до осакатяване на лявата ръка и четири средни телесни повреди, а именно: 1. контузии на множество вътрешни органи, довели до количествено нарушение на съзнанието с епизоди на безсъзнателно състояние, остра дихателна недостатъчност и нестабилна сърдечна дейност, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2. множество счупвания на гръдни и поясни прешлени и ребра, довели до трайно затруднение в движението на снагата за период от около 6-12 месеца;

3. открита фрактура и изкълчване на дясна китка, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за около 3-6 месеца и 4. рана в областта на лявото коляно с подлежащо разкъсване на четириглавия бедрен мускул, обусловило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник за около 3-4 месеца. След произшествието ищецът бил транспортиран и приет по спешност за оперативно лечение в Клиниката по отропедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна. Там бил интубиран и поставен в медикаментозна кома; настъпили усложнения в състоянието му – мозъчен оток и травматичен шок. На 26.08.2020 г. бил настанен в Клиниката по неврохирургия към лечебното заведение в тежко увредено общо състояние. На 27.08.2020 г. състоянието му рязко се влошило и бил приведен в отделението по анестезиология и интензивно лечение. След като на 08.10.2020 г. ищецът бил изписан от болницата, на 28.10.2020 г., 24.11.2020 г. и 08.01.2021 г. претърпял манипулации по реконструктивна хирургия и хирургия на ръка в УМБАЛ „Софиямед“. На 23.02.2021 г. в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево, на ищеца била извършена нова оперативна интервенция. На 25.03.2021 г. в МБАЛ „Сърце и мозък“, гр.

Плевен е опериран отново, като са му извършени ексцизия или деструкция на лезии на гръбначния мозък и менингите му. Съгласно Експертно решение № 91191/15.10.2021 г., към момента на депозиране на исковата молба ищецът е с определена 96% трайна неработоспособност. Към момента на предявяване на исковете, състоянието му не се е подобрило, все още изпитва болки в увредените области и не може да движи горния си ляв крайник. В резултат на получените тежки травми ежедневието на ищеца се променило изцяло, затворил се е в себе си, има неспокоен сън, изпитва чувство на тревожност, потиснатост, непълноценност, страх от превозни средства, понякога и липса на апетит. Тъй като към датата на произшествието автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалият отправил към застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № 024/29.01.2021 г. за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Към момента на депозиране на исковата молба обезщетение не е определено и изплатено.

По реда на чл. 367 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица № 22/119003403217 за процесния лек автомобил.

Оспорва всички наведени в исковата молба твърдения, включително изключителната вина на водача на автомобила и загубата на пълна функционалност на лявата ръка, като се твърди, че последната не е вследствие на произшествието. Оспорва описания механизъм на произшествието и релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с твърдения, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена скорост, без 3 поставена каска и предпазно облекло и без да притежава разрешение за правоуправление за съответната категория за управление на мотоциклета.

Твърди се и че претендираните разходи не са във връзка с проведеното лечение. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни.

Ищецът се позовава на приетия за безспорен в хода на наказателното производство механизъм на произшествието, според който изключителната вина е на водача на лекия автомобил, който предприел навлизане в насрещната лента за движение при забранителна маркировка. Сочи, че е притежавал нужната правоспособност за управление на съответното превозно средство, движел се е в границите на разрешената скорост, спазвайки правилата на ЗДвП и е бил оборудван по съответния ред с необходимите облекло и каска. Налице е осакатяване на лявата му ръка, а всички представени документи са свързани с неговото лечение.

В срока по чл.372, ал.2 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил виновно е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди и размер на имуществените вреди;

- че вредите са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на застрахования водач.

- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на сроковете за произнасяне на застрахователя

- настъпването на изискуемостта на задължението.

- положителните факти, оборващи релевираните от ответника възражения за съпричиняване – че е управлявал мотоциклета с поставена каска и предпазно облекло и че е притежавал разрешение за правоуправление за съответната категория за управление на мотоциклета.

В тежест на ответника е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици – в конкретния случай твърденията си за съпричиняване на 4 вредоносния резултат от страна на пострадалия, дължащо се на поведението му по време на ПТП.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че разходите, за които представя доказателства към исковата си молба, са били сторени в причинна връзка с неговото лечение, че е управлявал мотоциклета с поставена каска и предпазно облекло и че е притежавал разрешение за правоуправление за съответната категория за управление на мотоциклета.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно сключена с ответника полица № 22/119003403217 за застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Марцедес“, с рег. № Т****ВТ към момента на ПТП.

СЪДЪТ УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно споразумение, одобрено с определение, влязло в сила на 28.07.2022 г. по НОХД № 2583/2022 г. по описа на ВРС, НО.