Решение № 260029 от 29.01.2021, Районен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. Пазарджик,29.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ

ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия

Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№226 по описа за

2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба срещу М.К.Я. с ЕГН ********** *** ищецът „ Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“№4, Б. П. С., сграда 6 твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника е било образувано ч.гр.д.№821/2019г по описа на РС-Благоевград. Срещу длъжникът е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 366.90лв.лв. за неплатени далекосъобщителни услуги. Тази заповед е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е породило правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за горната сума.Ищецът твърди, че на 24.04.2017г с ответника са сключили договор за мобилни услуги №********* както и договор за лизинг. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство апарат

Huawei Y3 II Gold.

Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 163.57лв. с ДДС. За ползването и на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 35.00лв. с вкл.ДДС, платима към датата на сключване на договора както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. с ДДС като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди се, че на 26.05.2017г. е сключено допълнително споразумение №*********, съгласно което влиза нов абонаментен план за мобилен номер **********. Твърди се, че ответникът не е изпълнил парични тези задължения, обективирани в три броя фактури , издадени за периода месец юни 2017г – месец септември 2017г, а именно фактура №**********/05.06.2017г., фактура №**********/05.07.2017г. и фактура №**********/05.09.2017г. Твърди се, че фактура №**********/05.06.2017г. е издадена за отчетен период 05.05.2017г до 04.06.2017г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен №**********, а именно : месечна абонаментна такса 29.85лв. както и ползвани услуги 129.21лв. / от които кратки текстови съобщения 0.32лв., международни разговори 2.58лв., разговори към други национални мобилни мрежи 92.96лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.14лв., разговори с Т. 31.86лв. разговори с фиксирани мрежи 1.35лв./ , които са в общ размер 159.06лв. без ДДС и 190.87лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y3 II Gold в размер на 5.59лв. като общата сума, начислена по фактурата е 196.46лв. като се приспадне 55.42лв., надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период, дължимата сума по тази фактура е 141.04лв. Твърди се, че фактура №**********/05.07.2017ге издадена за отчетен период 05.06.2017г до 04.07.2017г и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********, а именно: месечна абонаментна такса 25.82лв. без ДДС и

30.98лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилното устройство Huawei Y3 II Gold- 5.59лв. с ДДС. Общата сума ,начислена във фактурата е 36.57лв.

Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника , поради изпадането му в забава , е издадена третата фактура №**********/05.09.2017г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер ********** в размер на 576.64лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер от 111.80лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка е уредено в раздел III,т.4 от допълнителното споразумение №********* от 26.05.2017г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяване на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Въз основа на тази уговорка неустойката е в размер на 576.64лв., което вземане ищецът претендира частично като претенцията му за неустойка е в размер на 77.49лв. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг като предпоставка за упражняване на това право е неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги За мобилното устройство, чието ползване е предоставено с договора за лизинг от 24.04.2017г., предсрочно изискуемият остатък е в размер на 111.80лв. с ДДС,равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски . Претендираната сума по тази фактура е 189.29лв. Твърди се, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпила петнадесет дни след издаването и. В периода след издаване на първата фактура длъжникът не е извършвал плащания като към настоящия момент задълженията не са погасени. В тази връзка в уточнителната молба се сочи, че договорът за мобилни услуги е едностранно предсрочно прекратен от дружеството по вина на потребителя.За момента на прекратяване се счита датата на спиране на достъпа на ответника чрез ползвания от нея номер до мрежата на оператора , т.нар двустранно спиране на номера, а именно преустановяване на възможността и да осъществява входящи/изходящи обаждания и да ползва други услуги , за които доставчикът и е предоставял необходимите условия. Тази дата е 25.07.2017г.. От датата на двустранното спиране за номера е спряла да се начислява месечна абонаментна такса и е започнал да тече периода до уговорената крайна дата на допълнителното споразумение , за който период се изчислява дължимата в резултат на предсрочното прекратяване по вина на абоната неустойка.. При начисляване на неустойката се взема предвид стандартната месечна абонаментна такса за номера без ДДС. Тъй като е компенсаторна неустойка, а не мораторна , периодът, който се посочва е за изчисляване на неустойката, а не е период, за който тя се дължи. Обявяването на настъпването на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски е осъществено от ищеца чрез издаване на фактура №**********/05.09.2017г., издадена след датата на двустранно спиране, с настъпил падеж на 20.09.2017г. Твърди се, че неудовлетворените вземания на ответника са следните : 1/ сумата от 166.43лв. дължима главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги на основание договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г., изм.с допълнително споразумение №********* от 26.05.2017г. съгласно начисленото във фактура №**********/05.06.2017г. и фактура №**********/05.07.2017г. за отчетни периоди от 05.05.2017г до 04.07.2017г., 2/ сумата от 77.49 лв. дължима частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г., изм.с допълнително споразумение №********* от 26.05.2017г. , начислена в пълен размер във фактура №**********/05.09.2017г. и с период на изчисляване от 25.07.2017г до 26.05.2019г. и 3/ сумата от 122.98лв. дължима главница за неизплатени лизингови вноски на основание договор за лизинг от 24.04.2017г., то която 11.18лв. две текущи неплатени лизингови вноски, начислени във фактура №**********/05.06.2017г за месец юни 2017г, и във фактура №**********/05.07.2017г за месец юли 2017г. и 111.80 лв. деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от месец септември 2017г до месец март 2019г.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№821/2019г по описа на РС-Благоевград за сумата в общ размер от 366.90лв., от която :1/ 243.92лв. общо дължима сума по договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г, изм.с допълнително споразумение №********* от 26.05.2017г., от която 166.43лв. дължима главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, съгласно начисленото във фактура №**********/05.06.2017г и фактура №**********/05.07.2017г за отчетни периоди от 05.05.2017г до 04.07.2017г и 77.49лв., частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора , начислена в пълен размер във фактура №**********/05.09.2017г. и 2/ 122.98лв. дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 24.04.2017г., начислени във фактура №**********/05.06.2017г и фактура №**********/05.07.2017г, ведно със законната лихва върху главницата от 366лв.90лв., считано от датата на подаване на заявлението да окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск с твърдение, че мобилния оператор реално не е предоставил на клиента си посочените мобилни услуги, тоест, че ищецът не е изправна страна по правоотношението. Твърди се, че договорът за мобилни услуги не е прекратен надлежно, поради липсата на посочване на конкретен момент на прекратяването и не е възникнало задължението за неустойка. Ответникът не е получавал уведомление за прекратяване на договора , поради което ищецът е в кредиторова забава, тъй като не е осигурил необходимото съдействие за изпълнение, като не е уведомил ответника, за съществуването и размера на евентуални негови задължения.Прави възражение на неравноправен характер на договорните клаузи, с твърдения, че не са уговорени индивидуално.Изрично се възразява относно претендираната от ищеца неустойка като се твърди, че тази клауза също е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като налага на потребителя приемане на клаузи , с който той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора.

Клаузата за неустойка е нищожна и по смисъла на чл.26 от ЗЗД, тъй като операторът получава имуществена облага от насрещната страна в размер какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се предостави ползването на услугата като същевременно разполага с възможност да капитализира допълнителен доход при предоставянето на услугата на нов клиент. Неустойката е нищожна, ако единствената и цел , за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящия случай клаузата за неустойка не цели да се проявят посочените и функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения, тоест така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл.9 от ЗЗД . По отношение на договора за лизинг се възразява ищецът да е предал на ответника лизинговата вещ. Възразява се да е налице прекратяване на лизинговия договор. В чл.10, ал.2 от общите условия на договора за лизинг се предвижда, че всяка от страните има право да иска разваляне на договора по съдебен ред в случай, че в 10 дневен срок от получаване на писмено предизвестие за неизпълнение неизправната страна не то е отстранила. В тази връзка се възразява на ответника да е изпращано писмено предизвестие , съответно да и е предоставен срок за отстраняване на неизпълнение.

Моли се съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е подадено писмено становище, с което се поддържат предявените искове и са развити съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.