Решение № 140 от 05.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. ****, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20231420200184 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по жалба на Н. Х. Д. от гр.**** против НП№ 22-1795-000366/16.12.2022 г. на Началник група към ОДМВР-****, РУ-****, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания: глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и несъставомерност на вмененото нарушение от субективна страна. На тази база се отправя и искане за неговата отмяна.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.В придружителното писмо към преписката се прави бланкетно искане за потвърждаване на НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно 1 легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

На **** г., около 12.51 ч. в гр.****, бул.”****” до №21, полицейски служители към РУ-**** спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател т.а.”****” с рег.№****, като при проверката е констатирано, че автомобилът е собственост на водача-настоящ жалбоподател и е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП, т.е. не е регистриран по надлежния ред. На място срещу жалбоподателя е съставен АУАН №673666/16.09.22 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Други нарушения, в това число и такива свързани с липса на валидна З“ГО“ и/или неносене на задължителни документи, не са били констатирани с акта. Последвало е прекратяване на административно-наказателното производство за това нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, с мотивирана писмена резолюция №22-1795М000072/20.10.22 г. на основание чл.54, ал.1,т.9, вр.чл.33, ал.2 ЗАНН и административно-наказателна преписка е била изпратена на РП по компетентност.

След получаване на преписката, от своя страна РП-**** я е приела под №8348/22 г. и е възложил допълнителна полицейска проверка по случая.Въз основа на данните и материалите от тази полицейска проверка, ВРП е издала постановление от 24.11.22 г. за отказ за образуване на досъдебно производство. Според мотивите на постановлението, установеното поведение на жалбоподателя-управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП, е несъставомерно като престъпление по чл.345 НК, поради липсата на умисъл. При така приетото в постановлението, препис от същото е изпратено на сектор „ПП“- ОДМВР-**** за сведение и преценка по компетентност за евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност.

След получаване на прокурорското постановление и въз основа на него, е било издадено и процесното НП, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени съответни наказания на основание чл.175, ал.3 ЗДвП.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на приобщените като доказателства и посочени по-горе писмени материали от двете преписки -административна и прокурорска, съдържаща цитираните 2

АУАН и НП, мотивирана писмена резолюция, писмени сведения на полицейските служители извършили проверката на жалбоподателя и собствените му обяснения, справки за регистрацията и собствеността на процесния автомобил, справка за нарушител, постановление за отказ за образуване на ДП и др. Фактите свързани с време, място и начин на управление на процесния автомобил и извършената му полицейска проверка, в случая не се оспорват и от самия жалбоподател.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По делото няма спор, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежния ред автомобил, негова собственост, със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП, поради което и са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. За разлика от други хипотези на служебно прекратяване на регистрацията, които настъпват автоматично, по силата на закона /напр.по чл.143, ал.15 ЗДвП/, при дерегистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП се изисква кумулативно наличие на визираните в нея предпоставкиполучено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване на регистрацията. От събраните по делото доказателства по делото не се установява, че администрацията е изпълнила задължението си да уведоми жалбоподателя като собственик на автомобила за прекратяването на регистрацията. Няма данни и че изпратеното му уведомление от Гаранционния фонд, съгласно чл.574, ал.10 КЗ, е било получено от жалбоподателя. След като законът вменява изрично задължение на надлежните органи да уведомят собственика за служебното прекратяване на регистрацията, то за това лице не е налице правно задължение само да следи за това дали е извършена служебно дерегистрация или не. Още по-малко допустимо е да му се вменява знание за служебното прекратяване на регистрацията само по презумпция, че като собственик на автомобила е следвало да сключи нов договор за З„ГО“. След като не е имал знание и представа за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила по 3 чл.143, ал.10 ЗДвП, нито е могъл и е бил длъжен да следи за нея, то осъщественото от жалбоподателя деяние се явява невиновно извършеноумишлено или непрезпазливо, съответно не подлежи на санциониране. В тази насока е и съдебната практика на касационната инстанция-АС-****напр.Р№397/23.11.22 г. по КАНД№474/22 г. по техен опис и др. При така изложените съображения, атакуваното НП се явява необосновано и като такова подлежи на отмяна.

С оглед така на така изложеното, не се налага по-нататъшно обсъждане и на останалите изложени от жалбоподателя доводи за налични и други пороци при издаване на обжалваното НП, тъй като това с нищо не би променило изхода от делото.

В случая разноски не се претендират и присъждане на такива не се дължи.

Водим от горното и основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП№22-1795-000366/16.12.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-****, РУ-****, с което на Н. Х. Д. от гр.**** с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-**** в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________ 4