Решение № 50 от 28.04.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Панагюрище, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230101181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 45 ЗЗД

Предявен е иск от С. А. С. срещу М. А. Д., с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1278,23 евро (2500 лв.) представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания вследствие лека телесна повреда - травматичен оток на носната пирамида и охлузване по челото, което телесно увреждане е причинено от ответника на 02.01.2025 г. в гр. Панагюрище.

В исковата молба се твърди, че на 02.01.2025 г. по време на изпълнение на служебните си задължения ищецът в качеството му на “*********” в РУПанагюрище извършил проверка на МПС управлявано от ответника Д..

Излага се, че същият отказал да се подчини на законните полицейски разпореждания да представи документ за самоличност и направил опит да напусне мястото на проверка. Сочи се, че за да предотвратят това служителите на реда Г П и С. С. се пресегнали през частично отворения прозорец на автомобила, при което ответника потеглил рязко, влачейки двамата служители на разстояние около 10 метра. След като влаченето с МПС-то приключило, ищецът С. С. и колегата му се върнали в служебния си автомобил и последвали М. Д.. През това време ищецът, чрез мобилна връзка, координирал действията си с колегите от състава на АП- 731, които успели да засекат и принудително да спрат г-н Д. и превозното му средство на ул. „Генерал Георги Момеков“ в гр. Панагюрище. Вследствие на тези действия ответникът бил изведен от автомобила и качен в служебен патрул, с който е отведен до РУ Панагюрище. По време на извеждането на ответника от автомобила и при въвеждането му в сградата на РУ Панагюрище, М. Д. предприел повторен 1 опит за бягство. В опит от страна на ищеца - С. С. да предотврати бягството на М. Д., последният му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Така от деянието на ответника М. Д., ищецът - С. С. получил лека телесна повреда, представляваща травматичен оток на носната пирамида и охлузване по челото, за което е издаден медицински документ. Твърди се, че посочените факти са установени по НОХД № 113/2025 г. по описа на Районен съд Панагюрище, което е приключило със споразумение. Твърди се, че в резултат на деянието и причинените травматични увреждания, ищецът е търпял осезаеми физически болки, дискомфорт и временни неудобства, характерни за получените кръвонасядания и кръвоизлив. Тези наранявания са довели до подуване и затруднено дишане, както и до временна невъзможност за нормално изпълнение на служебните му задължения. Сочи се, че в първите дни след инцидента ищецът е търпял постоянни болки в областта на лицето и главата, придружени от чувство на слабост и замайване. Освен физическите страдания, деянието е оказало негативно въздействие върху психическото състояние на ищеца, който е преживял акт на агресия по време на изпълнение на служебния си дълг от страна на лице, спрямо което е действал в рамките на закона. Инцидентът е породил емоционален стрес, чувство на уплаха и унижение, предвид факта, че ответникът е проявил агресия към униформен служител по време на изпълнение на служебни задължения. Твърди се, че преживяното от ищеца е довело до осезаемо влошаване на общото му психическо и емоционално състояние, изразяващо се в повишена раздразнителност, усещане за постоянна вътрешна тревога и затруднения при възстановяване на обичайното му чувство за спокойствие и сигурност, като тези прояви са оказали неблагоприятно отражение върху качеството му на живот и професионалната му дейност. Твърди се, че тези негативно последици са в причинно -следствена връзка с противоправното поведение на ответника.

Излага се, че тези негативни преживявания следва да бъдат обезщетени по справедливост. Моли се за уважаване на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили от непозволено увреждане от 02.01.2025 г., ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С влязло в сила Споразумение от 03.07.2025 г. по НОХД № 113/2025 г. по описа на Районен съд - Панагюрище ответникът М. А. Д. е признат за виновен, за това, че причинил на полицейски орган - „*********“ в Районно управление Панагюрище С. А. С., лека телесна повреда, представляваща 2 травматичен оток на носната пирамида и охлузване по челото, престъпление по чл. 131, ал.2, т. 4, вр. с чл. 130, ал.2 от НК за което му е наложено наказание.

По делото е допусната съдебномедицинска експертиза изготвена от д-р М.съдебен лекар, от която се установява, че пострадалият е получил следните увреждания: травматичен оток на носната пирамида и охлузване по челото.

Посочено е, че описаното увреждане е резултат от действието на твърд тъп предмет- директно и допирателно , могат да се получат при еднократно травматично въздействие и добре отговарят по време и начин да са получени, както е видно от материалите по делото, т.е. е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка с процесния инцидент. Уточнено е, че при обичаен ход на оздравителния процес описаните травматични увреждания отзвучават без да оставя трайни последици за здравето за около 10-12 дни.

Сочи се, че след получаване на увреждането, С. е изпитал болка в областта на носа и носната основа. Болката е туптяща, умерена до силна, като се засилва при допир, пипане на носа, смях или кашляне. Посочено е, че след първите 2-3 дни болката е намаляла и в изчезнала след около 5-6 дни. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н М - във фактическо съжителство. От показанията на свидетеля М се установява, че на процесния ден след като се е прибрал от работа е бил син в областта на лицето и около очите. Свидетелят посочва, че ищецът бил притеснен и започнал да става агресивен, като около 10-15 дни ходил с очила, като на работа ходил с нежелание, защото се притеснявал от външния си вид.

Свидетелят изяснява, че травмите му причинили болка, която го карала да се държи агресивно - като се изнервял за най-малкото и вдигал скандали.

Свидетелят подчертава, че около месец, месец и малко ищецът избягвал да излиза с приятели. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля М, тъй като същите са последователни, житейски логични и се подкрепят от останалия по делото доказателствен материал – приетата съдено-медицинска експертиза.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правна страна:

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните факти: че ответникът е осъществил противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са пряка и непосредствена последица от деянието.

Разпоредбата на чл. 300 ГПК, която е императивна правна норма, предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и 3 виновността на дееца, като споразумението постигнато по наказателно дело има значене на влязла в сила присъда. Съдебната практика приема, че всички факти, които присъстват в изпълнителното деяние като действие, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъдат приети като вече разрешени за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата.

Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд.

Ето защо в настоящето производство спорен е единствено размерът на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди изразяващи се в търпени болки и страдания.

Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при 4 съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о, Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., , Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).

В тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо се и противоправно. Както бе посочено погоре, в настоящото производство спорен е единствено размерът на претенцията за неимуществените вреди. От фактическа страна е установено, че вследствие на удара нанесен от ответника ищецът е получил оток на носната пирамида и охлузване по челото. Заздравителният период е приключил изцяло в рамките на 10-12 дни. При така установените обективно съществуващи обстоятелства справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищеца следва да се определени в размер на 562,42 евро (1100 лв.), което обезщетение се определя, глобално, а не отделно за физическите болки, т.к. съгласно установената практика, неимуществените вреди включват всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното обезщетение са обстоятелствата, че деянието е извършено умишлено, публично, при и във връзка с осъществяване на служебните правомощия на ищеца и че с него е причинена лека телесна повреда по смисъла на наказателния кодекс, взе се предвид и факта, че следствие на извършеното в рамките на десет дни ищецът С. е имал видими белези от деянието - синини, което го е притеснявало силно, като е излизал с тъмни очила, за да прикрива видимите синини. Взе се предвид също така, че не е налице е трайно увреждане на здравето на пострадалия – С., което да обосновава присъждането на обезщетение в по-голям размер. Като се имат предвид тези обстоятелства, наред с нивото на икономическо благосъстояние в страната и установеният размер на месечната минимална работна заплата, обезщетение от 562,42 евро (1100 лв.) за търпените от ищеца причинени с действия на ответника неимуществени вреди се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД.