Решение № 87 от 21.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Ямбол, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500533 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. И. от гр.***, подадена от пълномощника й адв.Б.Ч., против Решение №485/10.10.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№1135/2022г. по описа на този съд, с което на основание чл.56, ал.6 СК е изменено Решение № 1038/20.10.2005г. по гр.дело № 1371/2005г. по описа на ЯРС в частта на утвърденото споразумение за разпределяне ползването между Д. И. Х. и Д. Х. И. на семейното жилище, находящо се в гр.***, ******* и е постановено прекратяване ползването от Д. Х. И. на хола, кухнята, коридора, сервизните помещения, терасите и избеното помещение на жилището, като ползването изцяло на апартамента е предоставено на ищеца Д. И. Х. в качеството му на едноличен собственик на същото и на ищеца са присъдени направените по делото разноски.

Според оплакванията в жалбата, решението на първата инстанция е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Въззивницата счита, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и е формирал необоснован извод, че са възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение за изменение на утвърденото между страните споразумение относно ползването на жилището. Твърди, че по делото не са събрани доказателства в периода от утвърждаване на споразумението между страните и до момента, да се е влошило здравословното състояние на ищеца, като от показанията на разпитания свидетел - сина на страните по делото е установено, че няма промяна в здравословното състояние на ищеца, като същият е имал същото заболяване и към момента на утвърждаването на споразумението, а съдът дори не изяснил в какво се е изразило влошаването на състоянието на ищеца, бланкетно посочвайки, че същото се е влошило. Самоволни били и изводите на съда, че е налице изменение на обстоятелствата, тъй като ищецът вече имал и приятелка, което съществено изменяло обстоятелствата от преди 17 години за съвместно ползване на жилището от страните. Тези изводи на съда били неподкрепени с убедителни доказателства, тъй като не било установено тази приятелка да е интимна на ищеца, същият да е създал връзка с тази жена и че има 1 намерение да живее на семейни начала със същата, съвместно с нея в процесното жилище.

Съдът формирал свои съждения, приемайки непосочени от която и да е от страните обстоятелства, които да имат съществено значение за изменение на утвърденото от съда разпределение за ползване на жилището от страните. В мотивите на съдебния акт съдът се позовал и на очевидното нежелание на ищеца фактическото съжителство между него и бившата му съпруга да продължи, което заключение също не почивало на обстоятелства, които да са наведени от ищеца, а и от страна на ответницата, както и от който и да било от свидетелите по делото, тъй като по делото не били събрани доказателства за влошени отношения между страните, проявена нетърпимост или каквото и да било друго обстоятелство, сочещо на основателно нежелание на ищеца да живее в едно жилище с ответницата. Въззивницата изтъква, че по делото безспорен между страните бил фактът, че ищецът притежава два наследствени имота в с.Планиново, общ.Тополовград, а също и че ответницата притежава друго жилище, което не е годно за живеене, като пренебрегвайки събраните по делото доказателства, че жилището на ответницата се нуждае от основен ремонт, съдът направил превратен извод като приел, че жилището има нужда само от ремонт, т.е. от козметичен ремонт и ответницата ще е обезпечена с жилище.

По тези съображения въззивницата моли за отмяна изцяло на обжалваното решение на ЯРС е за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск по чл.56, ал.6 във вр. с ал.5 от СК да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените разноски пред двете инстанции по същество.

С подадения писмен отговор въззиваемият Д.Х., чрез пълномощника адв.С., е оспорил жалбата, излагайки съображения, според които районният съд правилно е разкрил фактическата обстановка по делото, извършил е правилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства и постановеното решение е съобразено с наведените в исковата молба основания за променените обстоятелства, обосноваващи промяната в ползването на жилището. Въззиваемият също моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата адв.Чорбаджийска, която моли за уважаването й и за отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемият, чрез адв.С., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението на първата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искане с правно основание чл.56, ал.6 от СК - за промяна на ползването на семейното жилище в гр.***, което с решение на ЯРС по гр.д.№1371/2005г. е предоставено на двамата съпрузи, като се постанови само ищецът да ползва жилището. В условията на евентуалност е заявена претенция по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на възникналото между страните наемно правоотношение във връзка с предоставеното със съдебното решение ползване на семейното жилище от ответницата.

Ищецът Д. И. Х. от гр.*** е изложил в исковата молба, че семейното жилище на страните е било съпружеска имуществена общност, като със съдебното решение, с което бракът на страните е бил прекратен, жилището е възложено в негов дял и той е станал негов изключителен собственик, а на ответницата, която по това време е работела в Гърция, било предоставено формално право на ползване, за да има регистрация в страната, когато се прибира. Според ищеца, налице е промяна в обстоятелствата, обосноваваща искането му, която промяна се е изразила се в това, че след развода ответницата не е ползвала жилището; не е заплащала наем за него; към момента на прекратяване на брака страните не са имали ненавършили пълнолетие деца, както и понастоящем; след развода ответницата е придобила два жилищни имота - в гр.*** и в с.Устрем и нямала жилищна нужда, а ищецът заболял тежко и бил инвалидизиран, като съвместното ползване на жилището би влошило състоянието му, като при епизодичното ползване на жилището от ответницата през 2022г. ищецът бил подложен на ежедневни скандали и отношенията им са в степен на нетърпимост.

2

Ответницата Д. Х. И. от гр.*** е оспорила иска изцяло като неоснователен, както и наведените от ищеца обстоятелства, обосноваващи искането му. Поддържала е, че здравословното състояние на ищеца е било същото и преди прекратяване на брака; че след развода и при завръщането си от Гърция е ползвала жилището, в което е правила подобрения и за което е заплащала дължимите данъци и такси, както и разноските на ищеца във връзка с лечението на заболяването му; че собственик на жилището й в гр.*** е синът на страните, а наследеният от нея имот в с.Устрем не е годен за ползване като жилище, като и че ищецът също е придобил по наследство два недвижими имота в с.Планиново, обл.Хасково.

Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд и същата е непроменена пред настоящата инстанция:

Установено е, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 13.04.1980г. По време на брака им, с договор от 06.09.1982г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, бившите съпрузи са придобили процесното жилище в гр.*** - апартамент № 24, вх.Б, ет.2, построено върху държавна земя, в ж.к.

"Ленин", състоящо се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси, с площ от 64.30 кв.м. Бракът на страните е прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.100 СК (отм.) с влязлото в сила на 20.10.2005г. Решение №1038/20.10.2015г., постановено по гр.дело №1371/2005г. по описа на Ямболски районен съд, като с решението съдът е утвърдил споразумението на съпрузите, с което в дял на ищеца Д.Х. е възложено семейното жилище *****, вх.Б на жилищен блок ******* ( бивш ж.к."Ленин") в гр.***, както и един лек автомобил „ВАЗ", като за уравнение на дяловете съпругът Д.Х. е приел да заплати на съпругата Д. Х. сумата 4500 лева. С утвърденото с бракоразводното решение споразумение съпрузите са разпределили ползването на семейното жилище в гр.***, *********, както следва: на съпругата Д.Х. е предоставен хола, на съпруга Д.Х. - спалнята, заедно с общо ползване на кухнята, коридора, сервизните помещения, терасите и избеното помещение.

Не е имало спор между страните, че към момента на прекратяване на брака им не са имали ненавършили пълнолетие деца от брака, както и понастоящем.

С представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №154 по нот.дело № 604/22.07.2016г. на нотариус с № 243 в НотК е установено, че ответницата Д.И. е закупила от сина на страните Иван Димитров Х. недвижими имоти в гр.*** - четири броя сгради, находящи се в гр.*** на ул."Будак Стоян Войвода" № 31. От удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Тополовград е установено, че ответницата е собственик и на земя с площ 310 кв.м. и жилище с РЗП от 150 кв.м. и земя с площ 680 кв.м. и жилище с РЗП 120 кв.м., находящи се в с.Устрем, общ.Тополовград.

Разпитан в качеството на свидетел, синът на страните Иван Х. е поддържал показания, според които отношенията между родителите му при развода не са били влошени, след развода майка му заминала да работи в Гърция, а свидетелят живял в процесното жилище до 2016г.-2017г., където пребивавала и ответницата при връщанията й от Гърция. Последната през 2019г. окончателно се установила в България, за да се грижи за болната си майка, от която по наследство получила имота в с.Устрем, но същият имот не бил годен за ползване като жилище. Понастоящем ответницата живеела в жилището на свидетеля в гр.***, което той закупил със свои средства, като същата се установила в това жилище от началото на 2022г. след началото на неприятностите във връзка с ползването на процесния апартамент. Свидетелят е изказал предположение, че настоящата претенция на баща му е породена от факта, че има приятелка и от там най-вероятно идва проблемът.

Другата разпитана свидетелка - С.С., сестра на ищеца, е посочила при разпита, че след развода ответницата живеела и работела в Гърция, за семейното жилище страните се разбрали след развода да остане на ищеца, а формално адресът на ответницата в България да е на посоченото жилище. Според свидетелката, ответницата не е живяла в жилището, с изключение на известно време през 2021г., когато се разболяла от Ковид, като страните не можели да живеят заедно, тъй като ищецът имал здравословни проблеми и бил почти сляп.

Установено е по делото, че въз основа на бракоразводното решение, на 15.02.2022г. ответницата се е снабдила с изпълнителен лист за предоставеното й ползване на семейното жилище и за дължимата й от ищеца сума за уравнение на дела й, като 3 изпълнителният лист е образуван в изп.дело №20222330400299 по описа на ДСИ при ЯРС.

Пред ЯРС ищецът е представил експертно решение от 14.07.2020г на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ-Ямбол, с което му е призната 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, поради атрофия на зрителния нерв и практическа слепота на двете очи, с данни, че симптомите на заболяването са се проявили преди 15 години, но инвалидизацията е от 2006г. Представил е и връчена на ответницата нотариална покана от 19.04.2022г., с която е уведомил бившата си съпруга, че разваля възникналото между тях наемно правоотношение във връзка с ползването на процесното жилище.