Решение № 395 от 16.05.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. гр. Хасково, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640101956 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Т. Х. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********, срещу „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, бул.“П. Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, с която се иска на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено между ищеца и ответното дружество, че същият не дължи изпълнение на сумата от 672,46 лв. по ИЛ от 30.12.11 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. на РС-Хасково, от която: главница-379,85 лв., възнаградителна лихва за периода 20.04.2009 до 20.11.2009 г.-68,30 лв., мораторна лихва за периода от 20.05.09 г. до 02.09.2011 г.-99,31 лв. и разноски по делото - 125 лв., както и на сумата 2125,15 лв. по ИЛ от 18.01.12 г. по ч.гр. дело № 3586/2012 г. на РС-Хасково, от която: главница-1301,74 лв., възнаградителна лихва за периода 30.06.09 до 30.11.10 г.-365,05 лв., мораторна лихва за периода от 30.07.09 г. до 14.10.11 г.- 318,62 лв. и разноски по делото-139,71 лв., въз основа на които е образувано ИД № 20208750400907 на ЧСИ З., поради новонастъпили обстоятелства - погасяване на вземанията по давност още преди образуване на ИД, т.е. че не са налице положителните 1 материалноправни предпоставки за принудително изпълнение на погасените вече притезания. Направено е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Ищецът твърди, че е наследник на ХР. Т. В., бивш жител на ******** починал през 2020 г., който приживе е бил длъжник по изп. дело /ИД/ № 20208750400907 г. на ЧСИ с рег. № 875 - 3. З., с район на действие района на Окръжен съд-Хасково. Изпълнителното дело е образувано въз основа на 2 бр. изпълнителни листове, издадени съответно на 30.12.2011 г. и 18.01.12 г. от РСХасково по ч.гр.дела №№ 3174/2011 г. и 3586/2012 г., в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненес" ЕАД, с ЕИК 130697606, гр. София. Впоследствие - на 15.05.2015 год., това дружество е прехвърлило вземанията си по тези ИЛ на ответника по делото. Междувременно по молби на БНП „Париба Пърсънъл Файненес" ЕАД са били образувани две ИД срещу наследодателя на ищеца, при ЧСИ З., а именно: ИД 20138750400435 въз основа на ИЛ по ч.гр.дело № 3174/2011 г. на РС-Хасково; ИД 20128750400194 въз основа на ИЛ по ч.гр.дело № 3586/2012 г. на РС-Хасково. Първото от тях е прекратено на 10.07.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГЛК, а второто на 13.10.2015 г. на същото основание.

Посочва се, че на 15.07.2024 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по ИД 20208750400907 на ЧСИ З. З., от която е видно, че същият е конституиран като длъжник по това дело, в качеството му на наследник на предишния длъжник. В тази връзка се изтъква, че липсва правно основание за образуване на изпълнително дело по горепосочените два броя изпълнитлени листове, доколкото за вземанията по тях е настъпил погасителният ефект на чл. 110 от ЗЗД към момента на образуване на изпълнителното дело. Излага се, че не е бил налице правен интерес от образуване на ИД 20208750400907 на ЧСИ З. З., тъй като не е имало подлежащ на изпълнение титул.

На следващо място, се твърди, че взискателят се легитимира като такъв на основание договор за цесия от 15.05.2015 г., по силата на който е придобил вземанията от първоначалния кредитор на наследодателя на ищеца. сочи се, че цесионерът не е встъпил в правата на взискателя по изп. дело № 20138750400435 до момента на прекратяването му. Освен това, договорът за цесия не е съобщен на наследодателя на ищеца по реда на чл. 99 от ЗЗД – от неговия кредитор, а от цесионера. На последно място се заявява, че за цялото 2 вземане по договора за цесия е настъпил погасителния ефект на чл. 110 от ЗЗД преди датата на образуване на изп. дело № 20208750700907 по описа на ЧСИ З. З..

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че вземанията не са погасени по давност. Сочи, че след образуване на изп. дело № 433/2013 г. по описа на ЧСИ З. З. са предприети множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на погасителната давност, като подробно са изброени твърдените изпълнителни действия и съответно датите, на които да предприети. По отношение на твърденията за нендалежно съобщаване на цесията, се излага, че е налице упълномощаване от „БНП Париба Пърсънъл Файненес" ЕАД в полза на „Кредит И. И.

БГ“ ЕАД, последното да изпрати уведомление за прехвърлянето на вземанията до длъжника ХР. Т. В.. Посочва се, че на 02.11.2020 г. е образувано изп. дело № 907/2020 г. по описа на ЧСИ З. З. по същите два изпълнителни листове, поради прекратяване на изп. дело № 433/2013 г. по описа на ЧСИ З. З. по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отново подробно са изложени всички изпълнителни действия, довели до прекъсване на погасителната давност на процесните вземания. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давнoстен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата 3 ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По делото не е спорно, че на 15.07.2024 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20208750400907 по описа на ЧСИ З.

З., от която е видно, че същият е конституиран като длъжник по това дело в качеството му на наследник на предишния длъжник. Не се оспорва и, че ищецът Т. Х. В. е наследник по закон от първи ред на ХР. Т. В., което се установява и от представените писмени доказателства (л. 8). Страните не спорят и че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненес" ЕАД срещу ХР. Т.

В. е издаден изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. по описа на РС-Хасково и изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ч.гр.дело № 3586/2012 г. по описа на РС-Хасково.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложени те в изпълнителното дело изпълнителни листове, същите са издадени на основание именно заповед за изпълнение. С уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на 30.12.2011 г. по ч.гр.д. № 3147/2011 г. по описа на РС-Хасково и от издаване на изпълнителния лист на 18.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3586/2011 г. по описа на РСХасково. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл.

116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с 4 които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.

423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 5

24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.