Решение № 260026 от 14.05.2021, Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………….. гр. Гълъбово

РАЙОНЕН СЪД - ГЪЛЪБОВО

Наказателен състав

На 01.02.2021 г.

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар М.Пенева, като разгледа докладваното от съдия Ангелов АНДело № 255 по описа на Районен съд – Гълъбово за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

349а-986 от 16.09.2020 г. на Стоян Георгиев С. – Директор на ОД на МВР - Стара Загора, с което на П.Г.П., с ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

Жалбоподателят в жалбата си излага подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез пълномощник, изразява становище, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - гр.Стара Загора,

Териториално отделение – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства: заверени копия от административно-наказателна преписка, а именно: наказателно постановление № 349а-986/16.09.2020 г.; заповед, рег. № 349з-986/26.03.2020 г., на директора на ОД на МВР – Стара Загора; акт за установяване на административно нарушение от 30.05.2020 г., бланков № 635168; докладна записка, рег. № 447р-3878/30.04.2020 г.; писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна и пълномощно.

Бяха разпитани в качеството на свидетели И.К.С. – съставил АУАН и Т.Д.С. – свидетел по АУАН.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Районен съд - Гълъбово намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АА № 635168 от 30.04.2020 г. по описа на Районно управление - гр.Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, е констатирано, че П.Г.П., с ЕГН **********, на 30.04.2020 г., в около 10,15 часа, в гр.Гълъбово, посещава обществено място – кв. „Съединение“, до бл.12, без защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата /в това число кърпа, шал и др./, с което не е изпълнил т. 9 от Заповед № РД – 01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед № РД – 01-236/24.04.2020г. на МЗ.

Жалбоподателят П.П. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При съставяне на АУАН е отразено, че той няма възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не били направени допълнителни възражения по АУАН.

Издадено е обжалваното

Наказателно постановление № 349а-986 от 16.09.2020 г. на Стоян Георгиев С. – Директор на ОД на МВР - Стара Загора, затова че П.Г.П., с ЕГН **********, на 30.04.2020 г., в около 10,15 часа, в гр.Гълъбово, се намира на открито обществено място, като посещава кв. „Съединение“, до бл.12 - без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.9 от Заповед № РД–01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и Заповед № РД–01-236/24.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Административно-наказващият орган, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, във връзка с ал.1 от ЗЗ определил и наложил административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за извършеното административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Наказателно постановление № 349а-986 от 16.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя П.Г.П., с ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева - за това, че като на 30.04.2020 г., около 10.15 часа, се намирал на открито обществено място - в гр. Гълъбово, кв. „Съединение“, до бл.12, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.9 от Заповед № РД–01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и Заповед № РД–01-236/24.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, серия АА № 635168 от 30.04.2020 г. по описа на Районно управление - гр.Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, съставен от полицай при Районно управление - Гълъбово. Във връзка с компетентността на актосъставителя е представена Заповед № 988/26.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора.

От показанията на разпитания по делото актосъставител – св. И.С. се установява, че на посочените в АУАН време и място, жалбоподателят П.П. бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриващо носа и устата. Жалбоподателят се е намирал в централната част на гр.Гълъбово и маската се е намирала в джоба му.

Т.С. - свидетел по акта, заявява, че лицето П.П. бил в централната част на гр.Гълъбово – до бл.12, в кв. „Съединение“ – пред магазин за мобилни телефони и аксесоари и бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриващо носа и устата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви – кореспондират едни с други и със събраните писмени доказателства.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

АУАН и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал.

1 от Закона за здравето.

От обективна страна, на 30.04.2020 г., в около 10.15 часа, П.П. се намирал на открито обществено място - в гр. Гълъбово, кв. „Съединение“, до бл.12, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.

9 от Заповед № РД – 01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед № РД–01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 от

Закона за здравето.

От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят П.П. е действал виновно.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на санкционираното лице, че е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е било посочено достатъчно ясно мястото на извършване на нарушението.

И актосъставителят, и наказващият орган са отразили, че нарушението е извършено на открито обществено място - гр.Гълъбово, кв.“Съединение“, до блок № 12 и това е напълно достатъчно, за да разбере санкционираното лице административно наказателното обвинение и да организира своята защита. Съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е достатъчно точно посочено /всъщност по-конкретно не би могло и да бъде/, за да бъдат определени материално и териториално компетентните органи - актосъставителят, наказващият орган и съдът, който следва да разгледа жалбата срещу издаденото впоследствие наказателно постановление. То е достатъчно и с оглед установяване съставомерността на нарушението /на открито обществено място/.

Съдът намира, че нарушението не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. По делото няма данни нарушението да има по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото. Не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при условие че се касае до формално по своята правна природа нарушение.

Административно-наказващият орган правилно е определил по вид и размер, наказанието, наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление. Същото се явява определено в минималния размер и съответства на степента и на тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по описаната в обжалваното НП, норма от КЗ, поради което, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВ Р- Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-986 от 16.09.2020 г. на Стоян Георгиев С. – Директор на ОД на МВР - Стара Загора, с което на П.Г.П., с ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Стара Загора сума в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................

/Хр. Ангелов/