Определение № 17228 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17228 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. В.Ч.-М. срещу определение № 29720 от 11.07.2025 г., гр.д. 2738/2025 г., СРС, 85 с-в, с което се оставя без уважение нейната молба за изменение в частта за разноските на решение № 9471 от 23.05.2025 г. по същото дело.

Релевират се оплаквания за неправилно намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение за безплатна помощ под минимума по чл. 7, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 400 лв.

Ответникът по частната жалба и длъжник „България ЕЪР“ АД оспорва жалбата, като се позовава на чл. 7, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г., предвиждащ минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство по граждански дела от 400 лв.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила решение № 9471 от 23.05.2025 г., гр.д. 2738/2025 г., СРС, 85 с-в признава за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че „България ЕЪР“ АД дължи на С. Л. С. сумата 488,96 лв. – обезщетение за закъснял полет № FВ6815 от 25.05.2024 г. по направление 1

София, България – Джерба, Тунис, ведно със законна лихва от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ч.гр.д. № 55817/2024 г., СРС, 85 с-в., като осъжда „България ЕЪР“ АД да заплати на С. Л. С. по 25 лв. – разноски поотделно за заповедно и исково производство, а на адв. В.Ч.-М. сумата 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Л. С. за заповедно производство и сумата 300 лв. –възнаграждение за исково производство.

Въззивният съд приема, че с оглед изцяло уважената претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.1 ГПК процесуалният представител на спечелилата делото страна има право на възнаграждение за оказана безплатна помощ. Представените в заповедното и в исковото дело договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. В.Ч.-М., обективират вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (материално затруднено лице). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, адвокатът има право на сумата 400 лв. – възнаграждение за безплатно представителство в заповедното производство, определено по правилото на ал. 7 на база половината от стойностите на претендираните суми, както и на сумата 400 лв. възнаграждение за безплатно представителство в исковото производство, определено на база целия материален интерес.

В случая, извършените от адвоката процесуални действия пред заповедния съд се изчерпват с подаване на бланково заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, ведно с приложени доказателства. В исковото производство, адвокатът подава искова молба с приложени доказателствата, идентични с представените заедно със заявлението, като подава писмено становище по спора от 24.04.2025 г., без явяване на единственото проведено о.с.з. в същия ден. Следва да се отчете, че правният спор не се отличава с фактическа или правна сложност. В този връзка, по настоящото дело се налага да се упражни възможността, възприета с решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело

С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл.

101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС.

2

Предвид изложеното, възнаграждението за оказана безплатна помощ от адв. В.Ч.-М. следва да се определи под миниума, а именно в размер на 200 лв за заповедно производство и 300 лв. за исково производство.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Ответникът по частната жалба не претендира и не установява разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. В.Ч.-М. срещу определение № 29720 от 11.07.2025 г., гр.д. 2738/2025 г., СРС, 85 с-в, с което се оставя без уважение нейната молба за изменение в частта за разноските на решение № 9471 от 23.05.2025 г. по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3