Решение № 410 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602293 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на Софийска районна прокуратура (СРП) против присъда на Софийски районен съд (СРС) от 27.11.2017 г., постановена по тяхно НОХД № 17092/2017 г.

С атакуваната присъда подсъдимият М. А. М., ЕГН **********, е признат за виновен, че на 08.09.2016 г. за времето около 10:40 часа до около 14:24 часа в гр. София, без надлежно разрешително по чл. 32, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества – метамфетамин с нетно тегло 0,40 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 22,2%, на стойност 10,00 лв.; коноп с нетно тегло 6,47 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,5%, на стойност 38,82 лева; коноп с нетно тегло 9,78 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,1%, на стойност 58,68 лева; метамфетамин с нетно тегло 1,83 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 22,5%, на стойност 45,75 лева; амфетамин с нетно тегло 1,66 1 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 9,2%, на стойност 49,80 лева и 14 броя зелени кръгли таблетки с лого на всяка от тях „R“, съдържащи амфетамин, с нетно тегло на всяка от тях 0,25 грама, с общо нетно тегло 3,50 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 11,7%, на стойност 105 лева, като всички тези вещества са включени в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП, общото им тегло е 23,64 грама и са на обща стойност 308,5 лева, като случаят е маловажен – деяние, представляващо престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. На основание чл. 78А от НК подсъдимият М. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 1000 лева.

Със същата присъда подсъдимият М. е признат за невиновен да е осъществил описаното деяние на два пъти, в условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан досежно правната квалификация по чл. 26, ал.1 от НК.

С атакуваната присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, М. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 221,07 лева за направените разноски по делото в досъдебната му фаза. Съдът се е разпоредил и с наркотичните вещества, предмет на престъплението, като е отнел същите в полза на държавата на основание чл. 354а, ал.6 от НПК.

Присъдата на първата инстанция е протестирана като неправилна.

Прокурорът изразява своето несъгласие с възприетата от районния съд правна квалификация на инкриминираното деяние като маловажен случай по см. на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. В протеста са изложени конкретни доводи, защо не следва да се приема, че е налице липса или незначителност на вредните последици, нито да се приема, че са налице други смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Изразява се несъгласие и с правния извод на първостепенния съд, че не е налице продължавано престъпление, като се акцентира на това, че наркотичните вещества, макар и в един и същи ден, са били открити на различни места. С протеста се иска обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за виновен 2 по предявеното му обвинение и осъден на справедливо наказание.

Впоследствие от районната прокуратура е изпратено допълнение към въззивния протест, в което доводите и възраженията на прокуратурата са доразвити и допълнени.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста. Смята, че постановената присъда се дължи на неправилна оценка на събраните доказателства. Възразява срещу квалификацията на деянието като маловажен случай и се аргументира с това, че подсъдимият М. е държал различни по вид наркотични вещества, същите са били разпределени в множество отделни обекти, на различни места, наркотичните вещества са били в голям общ грамаж и на относително висока стойност. Твърди, че тези обстоятелства, съобразно трайната съдебна практика, изключват приложението на чл. 93, т. 9 от НК и дори поставяли под съмнение, дали държането на наркотичните вещества е било единствено за лична употреба.

Пледира за осъдителна присъда, като претендира на подсъдимия М. бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер, определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а изпълнението му да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият моли съда да потвърди обжалваната присъда, но заявява, че желае да се ползва от абсолютната погасителна давност, ако съдът установи, че тя е изтекла и не иска в този случай наказателното производство срещу него да продължава.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия М. изразява становище за неоснователност на протеста. Излага конкретни доводи и цитира съдебна практика в подкрепа на правните изводи на първата инстанция, че инкриминираното деяние не е извършено в условията на продължавано престъпление, и че представлява маловажен случай. Акцентира на смекчаващите отговорността на М. обстоятелства - трудовата му ангажираност, процесуалното му поведение, доколкото той сам бил посочил къде се намира наркотичното вещество и съдействал на органите на полицията, както и изтеклият дълъг период от време от извършване на деянието до настоящия момент, през който М. няма регистрирани други противообществени прояви. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

3

Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок от съответната прокуратура и цели инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по същество, въззивният протест се явява неоснователен.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия М. М. съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на СРС, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, както и направеното от него признание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След тези изявления, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Спазвайки указанията, дадени в чл. 373, ал. 3 от НПК, районният съд е изложил в мотивите на присъдата си всички факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приемайки ги за безспорно установени, като този свой извод е аргументирал с направеното от подсъдимия самопризнание, както и с доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които ги подкрепят.

От фактическа страна районният съд е приел за установено следното:

Подсъдимият М. А. М. е роден на ******** г. в гр. Добрич, живее в гр.

София, български гражданин е, има завършено средно образование, разведен е, работи, не е осъждан.

4

На 08.09.2016 г. около 10:40 ч. в гр. София, на кръстовището между бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“ и ул. „Шипка” полицейски служители от 01 РПУ - СДВР спрели подсъдимия М. за извършване на полицейска проверка.

На въпроса им дали притежава вещи, забранени от закона, той признал, че носи в себе си наркотично вещество и заявил, че ще го предаде доброволно. С протокол за доброволно предаване подсъдимият М. М. предал един брой жълта капсула с прахообразно вещество.

Видно от писменото заключение на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза № 17/НАР-507 (л. л.

55-56 от ДП) веществото в предадената от М. кутийка представлява високорисковото наркотично вещество амфетамин, същото е било с нетно тегло 0,40 грама, и е било с 22.2% съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин, а стойността му възлиза на 10,00 лв.

Непосредствено след задържането на подсъдимия М. – около 14:24 ч. на съдия ден – 08.09.2019 г., било извършено претърсване в жилището, което той обитавал под наем и находящо се в гр.София, ул. „********, ап.17. При претърсването в домът му били открити и други високорискови наркотични вещества, както следва: коноп с нетно тегло 6,47 грама и със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,5%, на стойност 38,82 лева; коноп с нетно тегло 9,78 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,1%, на стойност 58,68 лева; метамфетамин с нетно тегло 1,83 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 22,5% , на стойност 45,75 лева; амфетамин с нетно тегло 1,66 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 9,2%, на стойност 49,80 лева и 14 броя зелени кръгли таблетки с лого на всяка от тях „ R“, съдържащи амфетамин, с нетно тегло на всяка от тях 0,25 грама, с общо нетно тегло 3,50 грама и със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 11,7%, на стойност 105 лева.

Видът, теглото и процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент във всяко едно от установените при претърсването и иззети вещества, били установени в хода на разследването чрез извършени физикохимични експертизи (л. л. 63-73 от ДП). Установено било, че общото тегло на всички процесни вещества е 23,64 грама, а обща им стойност възлиза 5 на 308,05 лева.

Всички установени при разследването вещества са включени в списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от ЗКНВП. За притежаването на всички описани високорискови наркотични вещества подсъдимият М. М. не е притежавал надлежно разрешително според разпоредбите на чл. 32, ал.1 или чл. 73, ал.1 от ЗКНВП.

Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.

Предвид ясното и недвусмислено изявление на подсъдимия М. в разпоредителното съдебно заседание, направено в присъствието на неговия защитник, следва извън всякакво съмнение да се приеме, че гласно изразеното от подсъдимия самопризнание обхваща, съгласно условието на чл. 371 т. 2 от НПК, всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в предмета на доказване, посочен в чл.

102 от НПК. Същевременно направеното доброволно самопризнание не е единствения доказателствен източник в подкрепа на обвинителната теза.

Признанието на подсъдимия намира своето потвърждение в показанията на разпитаните в хода на разследването свидетели Р.А. (л. 35 от ДП), С.П. (л. 36 от ДП), В.Р. (л. л. 36-38 от ДП), Н.В.Н. (л. л. 39-40 от ДП), М.Ц.К. (л. 41 от ДП), С.Б.К. (л. 42 от ДП) и С.И. (л. 43 от ДП). Те правилно са били преценени от съда като допустими, годни и относими доказателствени източници, предвид тяхната логичност, последователност и безпротиворечивост, и доколкото установените с тях доказателствени факти намират потвърждение и чрез другите доказателствени материали, правилно са били кредитирани като достоверни.