Решение № 1211 от 25.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100512822 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 59684/20 г. по описа на СРС, 128 състав, са отхвърлени исковете на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, за признаване за установено по отношение на С.О., ЕИК: *******, че общината дължи на ищеца сумата от 390,28 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 000 – 1261 – 17 – 251155 за настъпило на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., ПТП с лек автомобил „Ауди А5“, с рег. № ******* който попада на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. София, бул. „Сименовско шосе“, на 1 200 м., след спирка „Гребна база – Панчарево“, в размер на 380,28 лв. и извършени разходи по определянето му в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 18.09.2020 г. до окончателното плащане. С решението ЗК „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на С.О. сумата от 150,00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Л.И.“ АД срещу решение

№

20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 59684/20 г. по описа на СРС, 128 състав.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. Твърди, че непредставянето на процесната полица в оригинал не е основание да се 1 приеме, че такава полица не е била сключeна. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че процесният автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ЗК „Л.И.“ АД, както и че след настъпване на процесното произшествие, собственикът на застрахования автомобил е завел пред ЗК „Л.И.“ АД имуществена претенция, във връзка с която е определено и изплатено обезщетение в определен размер. Поддържа, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства /уведомление за настъпило застрахователно събитие, талон за оглед на автомобил, фактура за ремонт на процесния автомобил на името на собственика, заведена щета при застрахователя и изплатено застрахователно обезщетение/ се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“.

Твърди, че в отношенията застраховател – застрахован следва да се приложат саниращите последици на чл. 293, ал. 3 ТЗ, в т. ч. и по отношение на третите лица. Посочва, че по делото не е представен подписан екземпляр от полицата и анекса към нея, тъй като същите са унищожени с акт за унищожаване на неценни документи на ЗК „Л.И.“ АД с изтекъл срок на съхранение и на основание чл. 49 от Закона за Националния архивен фонд във вр. с чл. 44 от Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документи в учрежденските архиви на държавни и общински институции.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решение №

20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 59684/20 г. по описа на СРС, 128 състав, като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – С.О. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че въззивникът – ищец в първоинстанционното производство не е представил валиден застрахователен договор, съдържащ изискуемите от закона реквизити, както и доказателства за заплатена от водача застрахователна премия, която е основна предпоставка за възникване на застрахователното правоотношение. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, на 1200 м. след спирка „Гребна база – Панчарево“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с рег. № ******* собственост на А.Й.И., и управляван от К.Д.Л., попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени имуществени вреди на лекия автомобил. Посочва, че за настъпилото ПТП е бил съставен протокол за ПТП № 1654965/16.03.2017 г. на СДВР – отдел „Пътна полиция“.

Твърди, че към датата на събитието лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с рег. №

******* е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 93001610097617, със срок на валидност от 02.12.2016 г. до 2

01.12.2017 г. Твърди, че по заведената при него щета след направена оценка е изплатено на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 380,28 лв.

Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка Каско срещу причинителя на вредата. Твърди, че тъй като се касае за реализирано ПТП на път, стопанисван от С.О., то ответникът следва да възстанови платеното обезщетение. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 44987/20 г. по описа на СРС, 128 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди, че след подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесното вземане. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 380,28 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка Каско по щета № 0000 – 1261 – 17 – 251155, както и 10,00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.09.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – С.О. оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и наличието на пряка причинна връзка между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. Прави възражение за съпричиняване.

Претендира разноски.

От представения като доказателство по делото протокол за ПТП

№

1654965/16.03.2017 г., съставен от СДВР – отдел „Пътна полиция“, след посещение на място, е видно, че на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., в гр. София, на бул. Самоковско шосе, на 100 м., след спирка „Гребна база – Панчарево“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с рег. № ******* собственост на А.Й.И., и управляван от К.Д.Л., попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети на автомобила. Видимите щети, причинени на автомобила, които са отразени в протокола за ПТП, са: предна дясна гума и предна дясна джанта.

Така описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП и видимите щети по процесния автомобил кореспондират с посоченото в уведомлението за настъпилото застрахователно събитие от 16.03.2017 г., както и с показанията на св. К.Д.Л., водач на увредения автомобил. От показанията на св. Л. се установява, че подписът върху процесния протокол за ПТП е негов. Св. Л. разказва за случай през 2017 г., при който е минал през дупка в района на Панчарево, в резултат на което се спукала гумата на управлявания от него лек автомобил „Ауди А5“ и била изкривена джантата на автомобила.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, като причинените по него щети 3 са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 16.03.2017 г. в гр. София произшествие. Действителната стойност на вредите, причинени на лек автомобил „Ауди А5“, с рег. № ******* възлиза на сумата от 403,22 лв.

За установяване съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ЗК „Л.И.“ АД и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП по делото е представен заверен препис от застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС

№ 93001610097617/01.12.2016 г., в която е посочено, че застраховката е сключена за срок от 02.12.2016 г. до 01.12.2017 г., при уговорено покритие – Клауза 1.

По делото не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане № BORD03466715/14.07.2017 г. е видно, че ЗК „Л.И.“ АД е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по щета № 0000 – 1261 – 17 – 251155 в размер на 380,28 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:

По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

За установяване на механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие и причинените щети в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства и е прието заключение на САТЕ.

Според отразеното в протокол за ПТП № 1654965/16.03.2017 г., съставен от СДВР – 4 отдел „Пътна полиция“, след посещение на място, на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., в гр.

София, на бул. Самоковско шосе, на 100 м., след спирка „Гребна база – Панчарево“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № ******* собственост на А.Й.И., и управляван от К.Д.Л., попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което му били причинени материални щети. Видимите щети по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № ******* отразени в протокола за ПТП, са: предна дясна гума и предна дясна джанта.

Действително протоколът за ПТП № 1654965/16.03.2017 г., съставен от СДВР – отдел „Пътна полиция“, след посещение на място, в частта му относно механизма на настъпване на процесното ПТП не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявление на участник в ПТП.