Присъда № 83 от 21.10.2025, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда № 83 от 21.10.2025г. , постановена по НОХД № 524/2025 г. по описа на РС - Петрич Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Териториално отделение – гр. Петрич към Районна прокуратура - Благоевград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И. Г. Я. от гр.Петрич, община Петрич, за извършено престъпление по чл. 151, ал.2, т.4, пр.1, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.

След проведено разпоредително заседание по искане на защитника на подсъдимия и самия подсъдим, съдът е допуснал производството по делото да протече по реда и правилата на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.

2 от НПК, като подсъдимия призна фактите и обстоятелствата, описани от държавното обвинение в обвинителния акт и се е съгласи за същите да не се събират доказателства, различни от събраните в досъдебна фаза на наказателното производство, при което съдът обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и няма да събира доказателства за тези факти.

В съдебно заседание за ТО - Петрич към Районна прокуратура – Благоевград, редовно призовани се представлява от прокурор Н. З.. В хода на съдебните прения същия поддържа обвинението като излага аргументи за осъществен състав на престъпленията от подсъдимия. Предлага на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, предвид неговата малка възраст. Подчертава, много младата възраст на постралата.

Предлага същото да бъде изтърпяно условно с приложение на чл. 66, ал.1 от НК, за срок от 3 от 3 години. Пледира съдебните разноски осъществени в ДП да бъдат поети от подсъдимия. Излага, че веществените доказателства, предвид приключването на НП, да бъдат върнати както следва: 1 бр. покривало за спалня, и 1 бр. чаршаф да бъдат върнати на техния законен собственик- Е. Г.а Я.; 1 бр. бели панталони и черни бикини- на Т. М..

В съдебно заседание подсъдимият И. Я., се явява лично и с адв. Е. С., назначена за служебен защитник от ДП. В хода на съдебните прения защитникът пледира, че при налагане на наказанието следва да се вземе предвид факта, че всичко между подсъдимия и пострадалата било извършено доброволно, с нейната воля без да е била принудена за случилото се. Посочва, че последната е била напълно наясно какво се случва. Подчертава, че към момента живеят заедно с подсъдимия и се грижат за роденото им дете.

Подсъдимият Я. признава вината си, съжалява за извършеното и моли съда за снизходителност. Дава обяснения по случая. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за по-лека присъда.

При горното, въз основа на закона и доказателствата и като съобрази, че 1 производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, съдът приема за установена и доказана, както от признанието на подсъдимия, така и от доказателствата, събрани в досъдебна фаза на наказателното производство, които подкрепят стореното самопризнание, фактическата обстановка възприета от прокурора в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимия И. Г. Я., е роден на **** г., в гр. Петрич, с ЕГН *********. Същия през пролетта на 2024 г., е бил на 16 годишна възраст. По това време живеел с родителите си- Г.М. Я. и С. К. Я. в Р Германия. Като непълнолетно дете, е ползвал социалните мрежи, като в повече е контактувал с приложението „Инстаграм“. В същото приложение, се разпознал с пострадалата Т. С. М., която е живеела в гр. Петрич, с майка си С. В. М.. М., много често пътувала за работа в Р Гърция, и в тази връзка малолетната оставала в гр. Петрич, под надзора на нейния вуйчо- С.В.М. и жената с която последния съжителствал на съпружески начала- М.А М., в същата къща.

Коренспонденцията между малолетната и непълнолетния започнала да става по-интензивна и същите започнали често да кореспондират и в други социални мрежи, както и по телефона. Двамата си говорили и се шегували, като резултат на тази комуникация бил, бързо да се сближат и да изградят изключително близки приятелски отношения, като постепенно започнали да изпитват силни чувства на обич.

Към края на м. април 2024 г. – началото на м. май 2024 г. подсъдимия се прибрал в гр. Петрич, в неговата родна къща находяща се на ул. „З.“ № 97.

Двамата с малолетната започнали да се срещат, като са имали връзка която започнала с прегръдки, целувки и разговори. Малолетната споделила на подс.

Я., че същата е била само на 12 г. и 4 м. Подсъдимият не се притеснил от това обстоятелство, и продължил да се среща с нея, като и заявил че иска да се оженят, както е предвидено в морала на тяхната общност. Обяснил е, че за да се направи това, следва двамата да осъществят полов акт.

В тази връзка, вечерта на 16 срещу 17.05.2024 г. св. М. се прибрала в своята стая където се обадила на подсъдимия, и в този телефонен разговор решили да се „оженят“. Майката на пострадала по това време и по конкретно сутринта на 16.05.2024 г., заминала за РГърция, по работа.

В изпълнение на това решение, относно това, да се „оженят“, около 01:30 ч. на 17.05.2024 г., подсъдимия Я. се придвижил пеш до района разположен пред домът на нейните близки, след което, малолетната М. без да уведоми никой от семейството, заминала заедно с подсъдимия с таксиметров автомобил, за с.

Яворница, общ. Петрич, където живеела бабата на подсъдимия където решили в нейната къща да осъществят полов акт. Номера на таксито, както и упътвания как да се справят, били дадени от сестрата на Я., св. Е. Г.а Я..

Пътувайки обаче към тази посока, двамата се притеснили от това, че близките на малолетната ще я потърсят и потеглили обратно към гр. Петрич. За целта на съвкуплението, подсъдимия завел малолетната М. в домът на сестра си- св.

2

Е. Г.а Я. находящ се на ул. „З.“ № 97. Там в ранните часове на 17.05.2024 г., в стая ползвана като спалня, и обитавана от свидетелката, подс. Я. макар и непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, се съвкупил със св. М., която не оказала никаква съпротива, тъй като била съгласна да стори това.

Приключвайки със осъществяването на половия акт, съобщили на близките на подсъдимия, че двамата се „оженили“, поради което искат да заживеят заедно, тъй като изпитват силни чувства на обич един към друг. Роднините на Я. уведомили по телефона майката на Т. М.- св. С. В. М., която по това време все още се намирала в РГърция, като я уведомили, че дъщеря й се намира у тях и е добре. Същата обаче не се успокоила от това обстоятелство, и веднага потеглила за гр. Петрич.

По същото време, вуйчото на пострадалата М., също я търсил, тъй като е разбрал, че е избягала без негово разрешение от дома им. Подал сигнал до РУПетрич, като около 07:00-07:30 ч. бил уведомен от сестра си за мястото където се намирала малолетната. Незабавно е отишъл в къщата намираща се в ул. „З.“ № 97 и прибрал М. у дома. През същото време пристигнала и майката на малолетната- С. М..

По случая било започнато досъдебно производство, като в хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието в къщата обитавана от Е. Я., по време на което са били намерени и иззети- 1 бр. покривалобежово на цвят със сиви цветя от едната страна, с размери 2 м. по 1,90 м, по което се виждат 3 бр. червени малки петна, 1 бр. чаршаф и 1 бр. бели панталони и 1 бр. черни бикини. Същия ден на малолетната бил извършен и медицински преглед от лекар гинеколог, който установил следи от прясно разкъсване на хименалния пръстен на М..

Относно случая била изготвена и комплексна психиатрична и психологична експертиза, от която в заключението е било посочено, че Т. С. М. била психично здрава, с интелект в границите на средната норма за възрастта й.

Поради изключително младата й възраст и липсата на социален опит обаче, същата не можела правилно да оценява биологичните и социални последици от воденото на полов живот на тази крехка възраст. Поради тази причина, било прието, че пострадалата не е разбирала, че все още не е достатъчно физиологично и психологично зряла да съзнава, че при настъпване на бременност, тя би могла да е рискова, както за нея така и за плода. Посочено е, че същата е била информирана за половия живот само от социалните мрежи, докато за бременността не е имала подробна информация. Поради тези причини, последната е била годна да запомни и да възпроизведе впоследствие случилото се, но не е била годна да разбира свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си.

От друга страна, непълнолетния подсъдим И. Я. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и същевременно можел да контролира своите постъпки. Същия знаел добре, че по това време в което са 3 поддържали връзка пострадалата не била навършила дори 14 години, и същия много добре е знаел, че не може да се сключи брак в толкова малка възраст, тъй като е забранено от закона.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните еднопосочни и непротиворечиви писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на Т. С. М., С. К. Я., С. В. М., С.В.М., З.РА, Е. Г.а Я., К.А.Я, С. Е.М.и Г.М. Я.; протокол за оглед на местопроизшествие от 17.05.2024 г., ведно с приложения към него фотоалбум, 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 17.05.2024 г., З бр. справки за лица- български граждани от АИС- БДС, 3 бр. справки за пътувания на лица- български граждани през държавните ни граници, протокол за доброволно предаване от 29.05.2024 г., протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от 17.05.2024 г., ведно с приложения към него фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства от 28.05.2024 г., ведно с приложения към него фотоалбум, 6 бр. справки от НБД- Население, 3 бр. копие телеграма за обявяване на лице за общодържавно издирване, копие от 2 бр. писма с изх. № СЛ/Д-Е-П/728-003/19.06.2024 г. и изх. № СЛ/Д-Е-П/728-004/24.06.2024 г. по описа на ДПС- Петрич, ведно с приложените към тях копия от документи, справка за лице- български граждани, установени извършители на престъпление, справка от ИДПС при РУП- Петрич от 19.08.2024 г., писмо рег.

№ И-12322/30.09.2024 г. на Началник сектор „Режимна дейност“ при ГДИНСофия, писмо изх. № СЛ/Д-Е-П/728-020/18.02.2025 г. на Директора на ДСППетрич, ведно с приложените към него документи, писмо изх. № 11-02-26001/19.03.2025 г. на Кмета на общ. Петрич, ведно с приложените към него документи, писмо изх. № СЛ/Д-Е-П-236/22.05.2025 г. на Директора на ДСППетрич, ведно с приложените към него социален доклад, справка от ИДПС от 21.05.2025 г. и справка за съдимост.

Депозираното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изброени по-горе.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане по реда на чл.283 НПК. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните доказателства, които съдът ги кредитира изцяло като последователни и обективни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават правните му изводи в долуизложения смисъл.

4

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.