Решение № 22 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330206167 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Л. П. против Наказателно постановление № 852225-F843675/25.09.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.92, ал.2 вр.ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника му, с което се подържа подадената жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.

Манахилова, която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 14.07.2025 г. било установено от служители на същата администрация, че 1 жалбоподателят в качеството си на представляващ „Елепи Трейд“ ЕООД с ЕИК 206859167 не е подал в ТД на НАП Пловдив Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. включително.

При проверката било установено, че дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 11.04.2022 г. Констатирано било, че за данъчни периоди от м.01/2024 г. до м.12/2024 г. били подадени Справки декларации по чл.125 от ЗДДС и отчетни регистри към тях по смисъла на чл.124 от ЗДДС, от които е видно, че дружеството не декларира, че е осъществявало доставки. В подадените справки декларации по ЗДДС били попълнени нулеви стойности.

От друга страна при извършена проверка в информационната система на НАП било установено декларирани от регистрирани по ЗДДС лица доставки към дружеството Елепи Трейд“ ЕООД през 2024 г. по 8 бр. фактури на обща стойност 227, 68 лв., за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г. декларираните към дружеството доставки били 31 бр. на обща стойност 9250,31 лв.

При извършена проверка в Търговския регистър било установено, че от страна на дружеството не била подадена Декларация по чл.38, ал.9 от Закона за счетоводството. В резултат на направените констатации било прието също, че дружеството не попада в условията на чл. 92, ал.4 от ЗКПО.

Установява се по делото, че жалбоподателят е управител на процесното дружество „Елепи Трейд“ ЕООД.

Установява се също от представения Акт за регистрация, че дружеството „Елепи Трейд“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице.

Установява се от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, че от страна на дружеството не е подадена ГДД за процесния период 2024 г.

Установява се отново от показанията на този свидетел, че при проверката била направена справка и в Търговския регистър, където според проверяващите нямало данни за подадена декларация за липса на дейност по чл.38, ал.2 от ЗСч, а също така били установени данни за извършвана дейност - през отчетния период по отношение на дружеството са били регистрирани доставки по 8 бр. фактури на стойност 227,68 лв., както и 31 бр. за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г.на стойност 9250,31 лв.

За проверка на показанията на свидетеля в хода на съдебното следствие пред районния съд се представиха справки декларации от името на дружеството по ЗДДС, които са с нулеви стойности за процесния период 2024 г.

Със същата цел се представи информация от ИС на НАП с данни за декларирани от регистрирани по ЗДДС лица за период 2024 г. - услуги към дружеството 8 бр. фактури.

Представи се и проверената информация в Търговския регистър, според която от дружеството няма данни за подадена декларация за липса на дейност по чл.38, ал.2 от ЗСч -пояснителни бележки относно ГФО и съкратен отчет на приходите и разходите за период 2023 г. и 2024 г. Според последния документ 2 дружеството е публикувало нулев финаснов резултат за процесния период 2024 г.

От събраните доказателства съдът прие, че действително през отчетния период 2024 г. дружеството не е декларирало, че осъществява дейност.

Съдът прие, че публикуваните в ТР документи – пояснителни бележки и нулев финансов резултат представляват данни за липса на дейност през 2024 г.

Но декларирането на това обстоятелство и публичното му оповестяване в Търговския регистър в определен срок са изисквания относно доказването му.

Видно е от публикувана в ТР информация, че такава декларация за липса на осъществена дейност липсва.

По-нататък правилно наличието на нулеви Справки декларации по ЗДДС и липсата на Декларация по чл.38, ал.2 от ЗСч са дали повод за проверка за по-наташъна проверка за осъществена дейност като са проверявани регистрирани услуги и сделки от трети лица с дружеството.

Установява се от информацията в ИС на НАП регистриране на фактури, удостоверяващи получени услуги с оглед 8 бр. фактури на стойност 227, 68 лв.

Посочените доставки 31 бр. на обща стойност 9250, 31 лв. в АУАН се сочи, че касаят период от 01.01.2023 г.-31.12.2024 г., а в наказателното постановление период от 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. Пред съда представителят на въззиваемата страна настоява да се приеме, че установеното несъответствие в коментираната част на двата акта представлява грешка, която е отстранена в съдържанието на наказателното постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и следвало да се приеме, че установените доставки 31 бр. се отнасят за периода 2024 г. Разпитаният в качеството на свидетел обаче твърди друго, че в съставения от него акт е отчел , че има сделки с дружеството и през 2023 г. като уточнява също и че критериите при проверката за липсата на осъществена дейност са общо четири, като първите два се отнасяли пряко до отчетния период, а третият и четвъртия се отнасят и за предходни периоди, поради което и взел предвид и доставки през преходен период 2023 г., за да провери дали дружеството отговаря на третия критерий.

Правилно е прието, че дружеството е търговец по смисъла на ч л. 2, т.

1 от ЗСч.

Правилно проверката е изследвала дали дружеството е следвало да подаде или не декларация по чл. 38, ал. 9 от ЗСч , в която разпоредба е предвидено, че алинеи 1 - 8 не се прилагат за: (т. 2) предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Следователно релевантен по отношение прилагането на алинеи 1 до 8 на чл. 38 от същия закон е обстоятелството дали предприятията са осъществявали дейност през отчетния период, а декларирането на това обстоятелство и публичното му оповестяване в търговския регистър в определен срок, са изисквания относно доказването му.

Изследвано е наличието или не на подадена декларация и е установено, че такава не е подадена.

При проверка на въпроса отговаря ли дружеството на критериите за 3 липса на осъществена дейност съгласно параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч актосъставителят е изследвал наличието на сключени сделки за предходен период, което е неправилно. според параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: б. а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалба. Предвид изложеното следва, че цитираната законова норма изисква изследване на въпроса дали са извършвани сделки през отчетния период, който в настоящия случай е 2024 г., а не 2023 г., поради което и проверката обхванала периода 2023 г. е довела до неправилни правни изводи, тъй като видно и от ИС на НАП за 2024 г. няма данни да са декларирани такива. Единствено установява се получаване на услуги през 2024 г. и то от мобилен оператор. В жалбата е посочено, че такива сделки има , те са за предхождащия отчетния период, а именно 2023 г. и те са 23 бр. на стойност 9022,63 лв. която сума добавена към стойността на получените услуги , а имено към сумата 227, 68 лв. се равнява на сумата от 9250, 31 лв., посочена в АУАН, което е в подкрепа на направените изводи от страна на съда относно периода, който е обхванала проверката според актосъставителя, а именно включен е и период 2023 г.

Обратно, без да провери този въпрос, наказващият орган е приел, че такива сделки има за 2024 г. и се касае до фактическа грешка и е издал НП като е приел наличие на доставки през 2024 г. на обща стойност от 9250, 31 лв.

В обобщение неправилно актосъставителят е включил период 2023 г. при проверката относно задължението за подаване на декларация по ЗКПО.

Неправилно наказващият орган при липса на данни в ИС на НАП за осъществени сделки е приел, че такива има за 2024 г. И в двата случая се е стигнало до неправилни правни изводи както от страна на актосъставителя, така и от страна на наказващия орган. Изводите на актосъставителя се основават на неправилен прочит на законовата норма, а тези на наказващия орган са в несъответствие със събраните доказателства, тъй като за 2024 г. няма данни за доставки към дружеството в ИС на НАП.

Що се касае до проверката на останалите два критерия както от актосъставителя, така и от наказващия орган е установено получаване от дружеството на услуги – 8 бр. фактури на обща стойност 227, 68 лв., т.е. прието е, че дружеството не отговаря и на четвъртото условие на горецитираната разпоредба, но не е проверено дали получаването на услуги е било с цел получаване на доходи и печалба от дружеството, доколкото се касае до получаване на услуги от мобилен оператор.

Фактическата обстановка не е изследвана обективно както от актоссътавителя, така и от наказващия орган, което е довело до необоснованост и недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение нито е установено, нито е обосновано съществуването на хипотезата на чл.92, 4 ал.4, изр. второ от ЗКПО, за възникване на задължение за подаване на ГДД за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на ЗСч, тъй като през отчетния период 01.01.2024 г. -31.12.2024 г. няма осъществени сделки, а за получените услуги през този период няма данни да са получени с получаване на доходи и печалба.

По тези съображения наказателното постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл.92, ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени. Съгласно чл.11 ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в сила от 01.01.2026 г. в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, какъвто съгласно чл.1 от същия регламент е и наказателното постановление, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство Представеният договор за процесуално представителство има характер на разписка и е доказателство, че такива разноски са сторени. От ответната страна е направено възражение за тяхната прекомерност. Съдът прие, че претендираният от жалбоподателя размер се явява завишен, не отговаря на оказаната правна защита и съдействие и на фактическата и правна сложност на делото, приключило в едно заседание. По тези съображения следва претенцията за разноски да бъде редуцирана до понисък размер.

Разпечатката съдържа 42 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe6724fe-7020-4a6c-80c1-c3cf0065c714