Решение № 266 от 23.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Разлог, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20241240100345 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 13 от ГПК, (”Основно производство”). Делото е образувано въз основа на ИМ, предявена от Е.А.Я., ЕГН*, с адрес в *, ч/з адв. С.Б., против ответника С.Н.Г., ЕГН*, адрес: *. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да признае за установено по отношение на С.Н.Г., ЕГН*, адрес: *, че ищцата Е.А.Я., ЕГН*, адрес: *, е собственик на основание нот. акт за дарение на недвижим имот №197, том III, рег. №5419, дело №558/2022 г. по описа на нот. К.М. на 1/12 ид. ч. от недвижим имот, в *, а именно: ПИ с пл. №243 в кв.31 по плана на *, с площ от 928 кв.м., при граници/съседи съгласно скица: улица, ПИ с пл.№244, ПИ с пл.

№51 и улица, като бъде осъден ответникът да бъде предаде владението на посочения недвижим имот. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата придобила по силата на извършено в нейна полза дарение, обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот по нот. дело №558/20.09.2022 г. по описа на нот. К.М., правото на собственост в/у посочената ид. част. Праводателят й е бил признат за собственик на процесната 1/12 ид. ч. от имота по силата на наследствено правоприемство от неговия баща А.Б.И., б.ж. на г.Я., починал на *, както и давностно владение. м/у нея и друг от н-ците на общия наследодател е възникнал спор за собственост, като с решение по гр. д. №1339/2010 г., отменено частично с решение по в.гр.д. №516/2011 г. на Бл.ОС, е признато за установено по отношение праводателя на ответника Н.Г., че същата е собственик на 1/12 ид. ч. от имота, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК, е отменен издадения в негова полза нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение по нот. д. №31/2010 г. по описа на нот. М.К. до размера на притежаваните от праводателя на ищцата 1/12 ид. ч. от имота. Въз основа на влязлото в сила решение, майката на ищцата се сдобила с нот. акт, издаден по реда на чл.537, ал.1 от ГПК, от 25.07.2012 г., с който е призната за собственик на 1/12 ид. ч. от имота. Ищцата сочи, че същата като собственик й е прехвърлила тази 1/12 ид. ч. от имота с описаното по-горе дарение. Въпреки горното, през 2022 г. Н.Г. е дарил на ответника С.Г.3/10 ид. ч. от имота, включващи и притежаваните от праводателя на ищцата 1/12 ид. ч. от същия имот. Сочи се, че към момента на извършената прехвърлителна сделка в полза на ответника, праводателят му е бил собственик само на 13/60 ид. ч., а не на 3/10 ид. ч. от имота. Доколкото праводателят на ответника не е бил собственик изцяло на прехвалените от него ид. ч. от имота, то и ответникът не ги е придобил в собственост.

1

С отговора на ИМ е изразено становище за недопустимост на предявения иск, поради липсата на правен интерес за ищцата от водене на настоящото производство. В тази вр. се сочи, че ищцата, ч/з нейния праводател, е построила къща и ползва реална част от имота, съобразно правата си, като никой не оспорва владението й. Конкретно за същия имот праводателят на ищцата – М.Я., е завел гр. д. №494/2017 г. по описа на РС-Рг. за разпределяне правото на ползване на имота, приключило с влязло в сила решение. От страна на праводателя на ищцата е заведено ИД №123/2018 г. по описа на ДСИ при РС-Рг., което завършило с реално разпределяне на правото на собственост, съгласно което ищцата ползва конкретна, реално обособена част от процесния имот, владението на която никой не оспорва.

По същество е изразено становище за неоснователност на ИМ. Ответникът твърди, че е собственик на 3/10 ид. ч. от имота. Правото на собственост е придобил въз основа на дарение от баща си Н.Г.Г., материализирано в нот. акт по нот. дело №449 от 25.08.2022 г. по описа на нот. К.М.. Твърди, че процесния имот се владее от него и неговата фамилия повече от 20 г. След като се запознал с ИМ и направил справка в СВ узнал за воденото предходно гражданско производство. Независимо от постановеното решение по гр. д. №1339/2010 г. по описа на РРС, твърди че владението в/у имота не било смутено. Ответникът и семейството му продължавА да своят имота, който бил ограден от всичките му страни. На практика всички съсобственици на процесния имот си разпределили правото на ползване и всеки от тях ползвал реална част, съответстваща на правото му на собственост. Построили къща, която ползват. Незастроената част от парцела използвА като място, където отглеждА конете си и съхранявА оборска тор. От приключване на гр. д. №1339/2010 г. и влизане в сила на решението на 29.11.2011 г. до настоящия момент ответникът своил процесната част от имота, поради което на основание чл.79, във вр. чл.82 от ЗС, отправя възражение за придобиване на имота по давност, като подчертава, че присъединява владението на своя праводател.

На база приетите по делото писмени док-ства и изслушаните свидетели, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

На 25.08.2022 г. е сключен договор за дарение, обективиран в нот. акт с №84, рег. №4331 по дело №449 от 2022 г. на нот. М.К., м/у Н.Г.Г. и неговия син С.Н.Г., който има за предмет 3/10 ид. ч. от ПИ с планоснимачен номер 243 по плана на г.Я.. С нот. акт за дарение от 20.09.2022 г. под №197, рег. №5419 по дело №558 от 2022 г. М.Г.Я. дарява в полза на Е.А.Я. 1/12 ид. част от процесния ПИ с пл. №243.

Преди сключване на двата договора за дарение, на 25.02.2010 г. Н.Г.Г. е признат с констативен нот. акт за собственост №32, том I, рег. №639/2010 г. на нот. К. за собственик по силата на наследство и давностно владение на 3/10 ид. ч. от описания ПИ. С влязло в сила Решение №625 от 29.12.2011 г. по в.гр.д. №516 от 2011 г. по описа на Бл.ОС е отхвърлен предявен от М.Г.Я. с/у Н.Г.Г. установителен иск за собственост за разликата над 1/12 ид. ч. от процесния недвижим имот до претендираната 1/10 ид. ч., като е потвърдено решение на Рг.РС по гр. д. №1339 по описа за 2010 г., с което М.Г.Я., майка на Е.Я., е призната за собственик по отношение на Н.Г.Г., син на С.Г., на 1/12 ид. част от ПИ с пл. №243 в г.Я., като е отменен по реда на чл.537, ал.2 ГК до посочената ид. част нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №32 от 25.02.2010 г., издаден в полза на Н.Г. по отношение на спорния имот. След това решение М.Я. се снабдила с констативен нот. акт за собственост в/у признатата й 1/12 ид. част. С решение от 20.07.2020 г. по гр. д. №494 от 2017 г. по описа на Рг.РС е извършено на основание чл.32, ал.2 ЗС, разпределение на процесния недвижим имот, като е признато, че М.Я. е собственик на 1/12 ид. ч.; 1/12 ид. ч. за Ш.О., 1/12 ид. ч. за Н.Г., 1/12 ид. ч. за С.К., 8/12 ид. ч. за други н-ци. По повод на това решение и издаден въз основа на него ИЛе образувано ИД №123 по описа за 2022 г. на ДСИ при Рг.РС, като на 14.12.2022 г. от страна на съд. изпълнител е извършено разпределение правото на ползване на недвижимия имот, съобразно постановеното решение. Посочените факти не са спорни м/у страните, като в ОСЗ ответната страна 2 навежда твърдение, че след постановяване на решението за разпределение на ползване на имота, а и още към 2011 г., фактическото положение на ползващите имота не е променяно.

От правна страна съдът съобразява следното:

Предявена е ревандикационна претенция, съдържаща в себе си и установителна такава, че ищцата притежава право на собственост по отношение на ид. част от недвижим имот, която е била предмет на разглеждане по предходно образувано гражданско дело, водено м/у праводателите на страните в настоящото производство, като тогава е била признато за установено, че праводателят на ищцата притежава право на собственост в/у 1/12 ид. част от спорния обект, като е отменен до тази ид. част нот. акт за собственост №32, том I, рег.

№639/2010 г. на нот. К.. Съгласно чл.298, ал.2 ГПК, влязлото в сила решение има действие и за н-ците на страните, както и за техните правоприемници, като чл.299, ал.1 ГПК, повелява, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В Решение №299 от 13.12.2013 г. по гр. д. №1924/2013 г. на ВКС, е разяснено следното: всеки собственик има право да защити правото си на собственост по отношение на всяко лице, включително и универсален и частен правоприемник, ако той оспорва, или нарушава правото на собственост. Изборът на вида иск за защита правото на собственост принадлежи на собственика в зависимост на степента на засягане на правото му и интензитета на търсената защита. С Решение №878 от 16.10.2008 г. по гр. д. №850/2008г. ВКС ІІІ гр. о., постановено по отменения ГПК, е прието, че няма тъждество м/у 2 дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти. Забраната на чл.299 ГПК, не е налице и когато в ИМ по по-късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл.235, ал.3 ГПК, най-късно страните могат да изнасят нови факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, които да бъдат взети предвид от съда /Решение №871/22.02.2011г. по гр. д. №1285/2010 г. І гр. о./. За настъпилите факти с правно значение след това е допустим нов иск м/у същите страни за същото искане и на същото правно основание. Издаването на констативен нот. акт на основание чл.483, ал.1 ГПК/ чл.537, ал.2 ГПК/, с който е признат за собственик ответник по отношение на който е уважен преди това с влязло в сила решение иск по чл.108 ЗС, е ново обстоятелство, което обуславя допустимостта на нов иска за собственост. Във висящото производство ответникът по иска по чл.108 ЗС, е следвало да изчерпа всичките си възражения и основания, на които държи имота, поради което той не може след това да бъде признат за собственик на основание, което е съществувало преди приключване на устните състезания по предявения против него иск. Създадената привидност, че е собственик с издаването на констативен нот. акт след влизане в сила на решението по иска за собственост сочи на нов спор за правото на собственост и налага защитата на вещното право и отмяна на издадения констативен нот. акт /ТР №178/1986г. ОСГК на ВС/. По аргумент на тези разяснения, настоящият съд. състав намира предявения иск за процесуално допустим, доколкото от страна на ищеца са наведени твърдения, че след постановяване на решението на Бл.ОС през 2011 г. по в. гр. д. №№516/2011 г. ответникът по този иск отново се е разпоредил с ид. част, която със съд. акт му е отречена да е негова собственост, като се посочва, че неговият правоприемник, сегашният ответник, е отнел владението в/у същата.

По повод възраженията на ответника за недопустимост на процеса, поради липса на реално засягане на притежаваната от ищеца ид. част, съдът посочва, че за съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост в/у притежаваната ид. част от вещта и включени в съдържанието на това право. От значение е за вътрешните отношения с останалите съсобственици, свързани с използването, управлението, поддържането, подобряването на общата вещ, уредени в чл.30-32 ЗС, и чл.41 ЗС, както и за законосъобразното упражняване на правото му 3 на ликвидиране на съсобствеността ч/з делба на общата вещ, уредено в чл.34 ЗС, съответно чл.69 ЗН и за законосъобразното упражняване на правата на н-ците да се разпореждат с наследената вещ предвид възможността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по смисъла на чл.76 ЗН. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост в/у идеалната част от имота (Решение №395 от 01.06.2025 г. по гр. д. №4457/2024 г. на ВКС, Решение №130 от 04.01.2021г. по гр.д.№746/2020 г. на І г. о. на ВКС).