Решение № 166 от 21.10.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр.Мадан, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100319 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. З. Б. срещу Креди Йес ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 350,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.10.2024г. ищцата сключила Договор за паричен заем № * с ответното дружество, по силата на който заемодателят Креди Йес ООД й предоставил заем в размер на 1000,00 (хиляда) лева, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 1000,00 лева, Размер на погасителна вноска: 119,03 лв., Ден па плащане:

16-то число, Вид вноска: месечна, ГПР: 47,862%, Брой вноски: 8, Месечен лихвен процент:

3.330%, Дата на първо плащане: 16.11.2024 г., Обезпечение: ДА, Дата на последно плащане:

16.08.2025 г., Такса за усвояване: няма, Обща сума за плащане: 1190,33 лв. По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита установила, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този договор не е 1190,33 лева, както е записано в договора, е в размер на 1930,00 лева, тъй като на основание чл.8 от договора й била начислена неустойка в размер на 739,67 лева за неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.1 т.2 и т.4 от общите условия към договора за заем.

Ищцата счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 739,67 лева, която е 1/3 от размера на отпуснатата сума.Счита, че уговорката между страните за 1 заплащане на неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Сочи, че според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на Договор за паричен заем № * била заплатила на ответника сумата от 1353,15 лева на каси на „Изипей“ АД, за което представям следните разписки: Поради недействителността на договора за заем за ищцата е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която получила по него - 1000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1353,15 лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 353,15 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на * в гр. Смолян между страните - С. З. Б., в качеството й на Заемател и „Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № *. Към момента на сключване на договора С. З. Босилкова е издала в полза на „Креди Йес" ООД ценна книга и не е предоставила гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към; договора за заем;. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно по положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем. След сключване на договора С. З. Б., като заемател е предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, ищецът е заплатил сума в общ размер на 1 353.00 лева. Посочва, че ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно определената законодателна рамка. Сочи, че условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя С. З. Б.. На С конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза. Описаната неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване. Същата обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с обезщетение за 2 забава. Правопораждащият факт, който служи като основание за възникване на вземането за неустойка и този, от който възниква вземането за лихва по чл. 86 от ЗЗД, са различни - в първия случай е неизпълнението на главното задължение по договора, а във втория случай е неизпълнение на задължението за плащане на договорената неустойка. В описаната хипотеза кумулирането на двете санкции не представлява нарушение на правилото non bis in idem, тъй като вземането за неустойка произтича от неспазване на главното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а вземането за лихва по чл. 86 от ЗЗД произтича от неизпълнение на задължението за плащане в срок. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД неустойката подлежала на намаляне от страна на съда, 6 случай, че същата бъде намерена от съда за прекомерно голяма. Клаузата за неустойка по чл. 8 от договора не била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП, приложим към процесния договор. Посочва, че в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок. Това била възможност, предоставена му по силата на чл. 29 ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят бил предвидил тази възможност, от която ищецът не се бил възползвал своевременно,а вместо това продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума. Възразява и моли да не бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в претендирания размер, поради прекомерност като излага подробни съображения в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *, с посочени в договора параметри: Размер на отпуснатия заем: 1000 лева; Месечен лихвен процент: 3,300%; ГПР:

47,862%; Брой вноски: 10; Дата на последно плащане: 16.08.2025 г; Обща сума за плащане:

1190,33 лева. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 1000 лева е усвоена от заемополучателя. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия; 2.

Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ОУ към договора за заем /общодостъпни на интернет страницата на дружеството- ответник/ в зависимост от изразеното от Заемателя в искането за заем желание, Договорът за заем следва да бъде обезпечен с Поръчител/и, отговарящ/и на посочените в т.5 условия и едно или повече от следните обезпечения: Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо отпуснатата главница и договорената лихва; Банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължението за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

Ценна книга издадена в полза на Заемодателя; Поръчител/и, отговарящ/и на следните условия - едно или две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над МРЗ, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по Договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.

6 договора обезпечение в дължи на заемодателя неустойка в размер на 739,67 лева, с начин на разсрочено плащане описан в Погасителен план към договора за заем.

3

Като доказателство по делото са представени 7 бр. разписки за заплатени в преидоа от 13.11.2024 г. до 01.07.2025 г. суми от ищеца в полза на ответника в общ размер на 1353,15 лева. В ОИМ ответникът признава обстоятелството, че ищецът му е заплатил сумата от 1353 лева в изпълнение на процесния договор за кредит.