Решение № 5034 от 20.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 70379/2021
- Вид
- Решение № 5034
- Подписан
- 20.05.2022
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за водите
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.11, ал.8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 6, ал. 1, т. 5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- §1, т.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5034 гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110170379 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ “ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр., бул. „ “ № , срещу В. ИВ. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. „“ №, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5918.99 лв. – неизплатена цена на потребена вода през периода от 09.08.2017 г. до 10.06.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „“ № , кл. № , ведно със законната лихва от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54,78 лв. за периода от 09.09.2017 г. до 10.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46262/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес: гр. София, ул. „“ №. За задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството към клиентския номер, отнасящ се за имота, е създадена договорна (съдебна) сметка .
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg.
По силата на ОУ, ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за посочения имот. Съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
1
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва се обстоятелството, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги през процесния период за имот, находящ се гр.София, ул. Зайчар № 202. Сочи се, че тя не живее в имота от м.12.2001г., и има други постоянен и настоящ адрес. Сочи се, че от представената като доказателство към ИМ справка от имотния регистър към Агенция по вписванията е видно, че ответницата притежава 18,7/100 ид.ч. от намиращите се на посочения адрес поземлен имот с площ от 320 кв.м. и сграда с площ от 35 кв.м. Поддържа се, че ответницата не е била ползвател на имота през процесния период, като през последните близо 10 години той е изоставен от собствениците си и се обитава от самонастанили се лица от ромски произход.
Твърди се, че не са представени фактури или други надлежни разходно- оправдателни документи), но и каквито и да било писмени доказателства за вземанията си, от които да може, да се установи както, че ответницата дължи претендираните суми и е налице тяхната изискуемост, така и техните конкретни размери по отчетни периоди, включително видовете и количествата ВиК услуги, за които се твърди, че са предоставени на посочения адрес.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена справка чрез отдалечения достъп до Агенция по вписваниятаИмотен регистър по отношение на лице В. ИВ. Г. за периода от 01.01.1991 г. до 09.11.2021 г.
Налице е вписване на наложена възбрана по отношение на 18.7/100 ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен номер 15 и административен адрес: гр. София, ул. „“ № и едноетажна жилищна сграда с площ от 35 кв.м., рапзоложена в поземлен имот с планоснимачен номер 15 и административен адрес: гр. София, ул. „“ №
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е извършил справка на място в счетоводството на ищеца и на място във водоснабдения имот. Посочил е, че процесния имот е водоснабден. На 03.08.2017г. от екип на „Софийска вода“ АД е монтирал нов общ водомер с фабричен № 17067801 (Приемателно- предавателен протокол № 0100040, с начално показание 00000 и считано от тази дата разходът на вода в обекта се е определял по показанията на измервателния уред. Монтираният на водопроводното отклонение водомер е марка SENSUS тип: Ф25 със фабричен №17067801. Същият отговаря на Закона за измерванията и е от одобрен тип. Пломбиран е с пластмасова пломба и е преминал на първоначална проверка през декември 2017 г. Проверителят не е констатирал нарушавана целостта на пломбата.
Съгласно изискванията на Закона за измерванията, водомерът подлежи на последваща метрологична проверка в оправомощена лаборатория или подмяна до края на 2022г. Вещото лице е посочил, че за спорния период от 09.08.2017г. до 10.06.2018 г. е таксувана консумация от общо 2633,261 куб. м., от които 53,261 куб. м. на „база“ за периода от 10.06.2017 до 02.08.2017 по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба №4 на МРРБ, а от 03.08.2017 до 03.05.2018 са отчетени 2580 куб. м. по монтиран нов водомер с фабр. № 74860375.
Посочил е, че в базата данни на „Софийска вода“ АД, за спорния период няма въведени данни за извършени отклонения по чл.22- чл.26 вкл. от Общите условия. Установил е, че доставената на посочения адрес питейна вода се е отчитала чрез общия водомер с фабричен № 17067801. Вещото лице е разяснил правилото, че на всяко тримесечие „Софийска вода“ АД отчита показанията на индивидуалните водомери и на общия (приходен) водомер, който е монтиран на водопроводно отклонение и обхваща цялото количество изразходвана вода в сградата. При разлика между отчета по общия водомер и сумата от водопотреблението в 2 обособените имоти (индивидуални водомери или начислени бази на брой живущи), разликата се разпределя пропорционално на индивидуалния разход във всеки имот (съгласно Наредба №4 на МРРБ). Това количество „общо потребление" се включва във фактурите само веднъж на всеки три месеца, т.е. при извършване на реален отчет и е показано на втора страница на всяка тримесечна фактура. Сочи се, че за периода от 09.08.2017г. до 10.06.2018г. са спазени установените от „Софийска вода" АД срокове за отчитане, с изключение на м. декември 2017г.Отчитането на изразходената питейна вода се извършва с ползване на електронен карнет, при което не се изисква подпис на свидетел.
Вещото лице е констатирало, че по отношение на ответницата е създаден клиентски № , по който е извършвано отчитането на доставената и изразходена питейна вода в имота и за процесния период няма извършвани плащания на задълженията. Посочено е, че задълженията за доставени през процесния период ВиК услуги са осчетоводени в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и изискванията на Общите условия на "Софийска вода" АД.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че в имота е в имота имало само общ водомер и няма индивидуални водомери, не е ясно колко сгради е имало в имота, а към момента на посещението му в имота има ново строителство -един блок и паркинг.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.10.2018 г., постановена по частно гражданско дело № 46262 по описа на Софийския районен съд за 2018 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумата от 5918,99 лв., представляваща неизплатена цена на потребена вода през периода от 09.08.2017 г. до 10.06.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "" № , кл. № , ведно със законната лихва от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 54,78 лв. за периода от 09.09.2017 г. до 10.06.2018 г. Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния срок от получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено 3 вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.