Определение № 633 от 17.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Ловеч, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600618 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 65, ал.8 и ал. 9 от НПК .

Постъпила е частна жалба от адв. Ф. Ф. от АК-Ловеч, като процесуален представител на И. Д. М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 334/2025 г. по описа на РУ МВР гр. Тетевен, против Определение № 264/11.12.2025 г., постановено по ЧНД № 425/2025 год. по описа на PC – Тетевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния му от „Задържане под стража” в по-лека такава. Излага, че подзащитният му не е доволен от горепосоченото определение и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Не споделя обективираните в определението фактически и правни доводи на съда, с които е оставил искането за изменение на наложената найтежка мярка за неотклонение, респективно е потвърдил същата да продължи своето действие. Крайният извод на съда, че целите по чл.57 от НПК могат да бъдат постигнати единствено с продължаване на мярката „задържане под стража“, като по този начин щяла да се осигури приключване на досъдебното производство, като ще се препятства възможността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Цитираната практика на ЕСПЧ решение по делата Л. и Т. счита, че се явява неотносимо, предвид 1 обстоятелството, че преценката на съда за настъпила промяната в обстоятелствата, които да налагат изменение на мярката за неотклонение касаят всеки конкретен случай. Твърди, че в конкретния такъв, както е било заявено в съдебно заседание, след 13.11.2025 г. по досъдебното производство не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. Сочи, че са разпитани всички свидетели, изготвена е физико-химическа експертиза на установеното и иззето от обвиняемия вещество. Съображението на прокурора пред РС-Тетевен, че преписката по ДП № 334/2025 г. на РУ „МВР-Тетевен“ била върнато на 27.11.2025г., което препятствало разследващите да извършват други процесуални действия счита, че е крайно необосновано. Твърди, че физическата липса на преписката по причина воденото съдебното производство по първоначално вземане и обжалване на мярката за неотклонение не може да служи като основание/оправдание, че по преписката не са извършвани повече от месец никакви действия. Противното означава, че бездействието на органите на досъдебното производство и твърдението за необходимостта от допълнителни действия представляват основание обвиняемия да търпи най-тежката мярка за процесуална принуда. Посочва, че подобно съждение сочи на прекомерност и нецелесъобразност взетата мярка да продължи своето действие, тъй като излиза извън приложното поле на законово заложените в чл. 57 от НПК цели. Твърди, че са им идентични възраженията и по отношение на изложените в съдебно заседание от прокурора твърдения, че в хода на разследването са документирани дейности на М., чрез използването на специални разузнавателни средства, като към момента течала процедура по тяхното приобщаване към делото и това можело да доведе до евентуалното изменение на обвинението и изпращането му по компетентност на Окръжна прокуратура-Ловеч. При произнасяне по основателността на искането за изменение на взета мярка за неотклонение е преценката на фактите, които са настъпили след нейното вземане.

Не приемат твърдението на съда, че по конкретния казус само и единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“, респективно нейното продължаване е единствено подходящата да гарантира обективен процес, тъй като с нея се ограничавало реално правото на свободно придвижване на обвиняемия. Последното - свободно придвижване на обвиняемия се постига и с друга по-лека мярка, каквато се явява „домашния арест“ по смисъла на чл. 62 от НПК.

2

Не споделят доводите на съда, според които продължаването на действието на мярката се обосновавало и от обстоятелството, че мярката за неотклонение се прилага в срока по чл. 63, ал. 4 от НПК, като изтеклият до момента срок от един месец бил в рамките на разумния. Както и нямало основания за изменение, обусловени от здравословното състояние на обвиняемия. В тази връзка сочи, че следва са се има предвид, че влошеното здравословно състояние би могло при определени условия да се приеме като основание за промяна на мярката, но първо - няма наведено такова твърдение, второ -законодателно такава причина не е установена и трето - влошеното здравословно състояние не е основание за изменение във всички случаи.

Излага се, че на следващо място, съдът е приел, че не били представени никакви доказателства, които да обуславят наличието на изменение на обстоятелствата, съобразени от първоинстанционния и въззивния съд при първоначалното вземане на мярката „задържане под стража“. Основното обстоятелство, както отбелязват по-горе е констатирано пълно бездействие по разследването, като следва да се отчете, че М. е задържан още на 04.11.2025 г., а с мярка за неотклонение от деня на привличането му като обвиняем, считано от 05.11.2025 г. С оглед разпитаните до момента свидетели и закрепването на техните показания по съответния процесуален ред и изготвената експертиза, не може да се приеме за правилно твърдението, че с изменение на мярката за неотклонение в друга по-лека няма да се изпълнят основните цели по чл. 57 от НПК. Интензитета на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление, с което да забави и/или попречи на провеждането на наказателното производство и съответно да осуети или предотврати реализирането на наказателна отговорност спрямо него към момента е значително намалял, спрямо момента на нейното вземане, когато разследването е било още в началния си етап.

Счита, че в този смисъл взетата и търпяна до момента мярката за процесуална принуда „задържане под стража“ е изпълнила своето предназначение и вече не се явява адекватна спрямо нуждите на разследването. Твърди, че категорично нейното изменение в по-лека по своята интензивност мярка ще осигури участието на обвиняемия в наказателното производство. Продължаване действието на мярката „задържане под стража“ съставлява прекомерна репресия спрямо подзащитния му, като нейното 3 изменение с всяка от другите предвидени в чл. 58 от НПК мерки за неотклонение би изпълнила своето предназначение.

Предвид гореизложеното, моли да се приеме жалбата за основателна, отмение Определение рег. № 264/11.12.2025г. на Районен съд - Тетевен, TV състав, постановено по ЧНД № 20254330200425/2025 г. и постанови друго, с което да измени взетата по отношение на обвиняемия И. Д. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в друга по-лека.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окр.прокурор Д.

Д. в съдебно заседание счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на РС - Тетевен следва да бъде потвърдено, излага съображения в тази връзка.

Защитникът на жалбоподателя – адв. Ф. Ф. от АК-Ловеч заявява, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Моли мярката за неотклонение „Задържане под стража” на подзащитния му да бъде изменена в по-лека „Домашен арест“.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Д. М. се явява лично и с адв.

Ф., заявява, че поддържа казаното от адвоката му. Моли да му бъде променена мярката за неотклонение в по-лека.

Въззивната инстанция, като съобрази изложеното в жалбата, становището на страните в процеса и доказателствата по делото, приема за установено следното:

С Постановление за привличане на обвиняем на РУ на МВР – Тетевен от 05.11.2025 г. И. Д. М. е привлечен като обвиняем затова, че на 04.11.2025 в с.

Български Извор, Ловешка област, улица „Васил Левски“ пред дом № 2 у себе си, без надлежно разрешително е държал високо рискови наркотични вещества – „кетамин“ и „метамфетамин“ с тегло от 8,68 грама, което е престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

С Определение № 214/05.11.2025 г. по ЧНД № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен по отношение И. Д. М., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 334/2025 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която е потвърдена с Определение № 554/12.11.2025 г., постановена по ВЧНД № 524/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

4

С Определение № 264/11.12.2025 г., постановено по ЧНД № 425/2025 год. по описа на PC – Тетевен е оставил без уважение искането на обвиняемия М. за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в полека.

Както РС-Тетевен, така и настоящия съдебен състав приема, че не са налице нови обстоятелства, които да обуславят изменение на взетата мярка за неотклонение. За престъплението, за което М. е привлечен към наказателна отговорност законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, както и парична глоба от 2000 до 10 000 лева. Това престъпление представлява тежко умишлено такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. От всички събрани по делото доказателства може да се направи извод за съпричастност на М. в извършване на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем. Налице е първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК. Пред тази инстанция не се правят възражения от защитата във връзка с авторството на деянието.

Налице е и втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако бъде изменена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

Видно от бюлетина за съдимост М. е осъждан за същото престъпление държане на наркотични вещества. М. е осъждан за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е реабилитиран по право. По НОХД № 235/2020 г. по описа на Районен съд – Тетевен, обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е било наложено административно наказание глоба от 1000 лева за престъпление по чл. 354а, ал.5 във връзка с ал.

3, т. 2 от НК. По делото не са налице данни, че глобата е заплатена от обвиняемия. Установено е, че има образувано НОХД № 351/2024 година по описа на Районен съд - Тетевен, по което обвиняемият е подсъдим, отново за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. При тези мотиви, съдът приема, че е налице опасност да извърши друго престъпление.

Не са налице нови обстоятелства по смисъла на НПК, които да водят до извод, че следва да бъде изменена мярката за неотклонение на М. от „Задържане под стража“ в по-лека. М. е задържан на 05.11.2025 г. и към настоящия момент не са изтекли сроковете, предвидени в чл. 234, ал. 8 от НПК. Действително по делото не са извършвани процесуално-следствени 5 действия от 07.11.2025 г., но това не е основание за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия по изложените мотиви в предходните абзаци.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да бъде потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия И. Д. М., ЕГН **********.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 264/11.12.2025 година, постановено по ЧНД № 425/2025 год. по описа на Pайонен съд – Тетевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Ловеч, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600618 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 65, ал.8 и ал. 9 от НПК .

Постъпила е частна жалба от адв. Ф. Ф. от АК-Ловеч, като процесуален представител на И. Д. М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 334/2025 г. по описа на РУ МВР гр. Тетевен, против Определение № 264/11.12.2025 г., постановено по ЧНД № 425/2025 год. по описа на PC – Тетевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния му от „Задържане под стража” в по-лека такава. Излага, че подзащитният му не е доволен от горепосоченото определение и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.