Определение № 141 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20253100200262 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 НПК и е образувано по идентични жалби на адв. С. Д., като процесуален представител на С. Д. Н. и С. Д. И., срещу постановление на ВОП от 31.01.2025 г., с което е прекратено ДП № 424/2023г. по описа на РУ МВР-Провадия.

Наказателното производство е било образувано на 11.10.2023 г., на основание чл. 212, ал.2 НПК, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,В“ от НК.

С атакуваното в настоящото производство постановление, ДП е било прекратено от ВОП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с мотивите, че св. Хр. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

В жалбите се сочат доводи за неправилност на постановлението на ВОП за прекратяване на наказателното производство, поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилен анализ на фактите и въз основа на тях и направените правни изводи. По същество се твърди, че следва да се проведат нови разпити на свидетелите относно поведението на пострадалия, стоящ до пътното платно, както и да се установи имало ли е все още временна организация на движението, съответно допълнителни пътни знаци изискващи повишено внимание в този пътен участък или дори и допълнително ограничение на скоростта.

Предлага се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото за доразследване, с конкретни указания относно приложението на материалния закон.

След като се запозна с материалите от проведеното досъдебно производство, настоящият състав счита, че жалбите са неоснователни по следните съображения:

За да постанови обжалваното постановление, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, прокурорът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, приел е, че 1 са събрани всички относими доказателства, като на тази основа е приел следната фактическа обстановка:

На 11.10.2023 г., към 15.00 часа, св. Андр. Хр. тръгнал към дома си в гр.

Провадия с управлявания от него лек автомобил „С Л“ с peг. № В****ТХ. На кръстовището при с. Неофит Рилски св. Хр. завил наляво и поел по път VAR 1211 в посока с. Габърница. Времето било ясно, пътната настилка била суха, без неравности. В района на километър 8+500, движейки се със скорост около 86 км/час /съгласно САТЕ/ в участък без ограничения, св. Хр. забелязал напред вдясно от пътя пешеходец - 78-годишния Д. А. Д. от с. Неофит Рилски. Д. стоял край пътя неподвижно, обърнат към пътното платно. В момента, в който св. Хр. преминавал с автомобила си край него, Д. пристъпил напред, стъпил на пътното платно и се хвърлил върху автомобила. Св. Хр. успял да овладее автомобила, спрял вдясно от пътя и слязъл, за да потърси пострадалия. В същото време край пътя спрял и лек автомобил „Опел Зафира“, управляван от св. Р.Ас., който пътувал със своята майка св. Ан.

Ст.. Свидетелите Ас. и Ст. забелязали тялото на пострадалия в крайпътната отводнителна канавка - лицето на пострадалия било в кръв и забранили на св. Хр. да го доближава, тъй като последният бил видимо в шок от станалото. След това св.Ас. и св. Ст. спрели случайно преминаващ автомобил и помолили водача му да подаде сигнал на тел. 112.

Пристигналият на място екип на Спешна помощ установил, че пострадалият Д. е починал.

За установяване на причинените телесни увреждания и причинената смърт, била назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че в резултат на произшествието Д.

Д. е получил съчетана травма - черепно-мозъчно-гръдно-коремна и на крайниците. Именно тази травма, част от която е несъвместимото с живота увреждане на главен и гръбначен мозък, гръдна аорта, бели дробове, слезка и др., е причина за настъпването на смъртта.

Извършените след произшествието медицински изследвания не са установили наличие на алкохол или упойващи вещества в организма на св.

Андр. Хр..

За установяване механизма на настъпване на произшествието е била назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че св. Хр. се движил по път VAR 1211 при километър 8+500 в посока от с. Неофит Рилски към с. Габърница със скорост в размер на 86.58 км/час. На около 67.90 м. преди Ориентир и в зоната от 1.10 до 1.70 м. вляво от десния ръб на платното за движение настъпва удар между лекия автомобил и Д. Д.. Експертизата е установила, че л.а. „Сеат“ преди произшествието се е движил праволинейно с равномерна скорост на движение, като след удара водачът е предприел спиране. Прието е, че опасната зона на спиране на лекия автомобил при движение с 86.58 км/час е в размер на 82.70 м, като водачът е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране, когато е имал видимост към намиращия се пред него вдясно на платното за движение 2 пешеходец. Водачът на лек автомобил „Сеат“ не е имал възможност да предотврати произшествието, чрез спиране от момента, в който пешеходецът е започнал движението си, независимо дали се е движил косо или напречно на оста на пътя. Установено е, че техническата причина за настъпване на произшествието е навлизането на пешеходеца в коридора на движение на лекия автомобил, в комбинация с липса на реакция от страна на водача на лекия автомобил на намиращ се на платното за движение пешеходец.

С постановление от 31.01.2025 г., наказателното производство било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК .

При така установената фактическа обстановка, изводът на окръжния прокурор, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.15 от НК - случайно деяние - не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици е правилен, обоснован и законосъобразен.

Безспорно установено по делото е, че ПТП е настъпило на път VAR 1211 при километър 8+500 в посока от с. Неофит Рилски към с. Габърница. От експертизата се установява, че л.а. „С Л“ се е движил със скорост 86.58 км/ч. Същата не е превишена по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч, тъй като ПТП е възникнало извън населено място, а л.а. „С Л“ е от категория В /по смисъла на чл.150а, ал. 2, т.6 от ЗДвП/. При управлението на МПС св.

Андр. Хр. не е бил под въздействие на упойващи вещества и не е установено наличие на алкохол в дадените от него проби. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Поради това подлежи на изследване и обстоятелството дали избраната от водача на МПС скорост е съобразена, т.е. следва да се съобразява както разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, така и тази на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Въз основа на установената фактическа обстановка прокурорът правилно е приел, че поведението на св. Андр. Хр. е съобразено с установените правила за движение по пътищата, разписани в ЗДвП и ППЗДвП, и в частност тези за скорост на движението. В хода на разследването е установено, че времето е било ясно, пътната настилка била суха и без неравности. Съдът намира, че при тези условия избраната от св.

Хр. скорост от 86.58 км/ч е подходяща и съобразена с изброените в чл.20, ал.2 условия, както и че не е била налице някаква причина налагаща по-ниска скорост. Тук е мястото да се коментира направеното в жалбите възражение, че следва да се проведат нови разпити, от които да се установи 3 поведението на пострадалия - можело ли да се възприеме, че същият е в напреднала възраст и с оглед на това можело ли е да се възприеме, че поведението му представлява повишен риск, което би довело и до задължение от страна на водача с цел да намали и дори да спре при възникнала опасност на пътното платно. Както правилно е отбелязано в постановлението за прекратяване – Д. Д. е стоял в непосредствена близост до пътното платно, бил е обърнат с лице към платното, следователно е възприел приближаването на управлявания от св. Хр. автомобил.

Едновременно с това Д. не е показал по никакъв начин, че има намерението да излезе на платното. От показанията на св. Хр. се установява, че в момента, в който е щял да подмине Д. Д., последният е пристъпил на платното. Свидетелят твърди, че е нямал никакво време да реагира и не е очаквал Д. да излезе на платното, тъй като последният е бил обърнат с лице към пътя, т.е. виждал е движещите се МПС. И ако показанията на св. Хр. хипотетично могат да бъдат необективни, предвид участието му като шофьор в процесното ПТП, то от показанията на свидетелите-очевидци Р.Ас. и Ан. Ст. се установява фактическа обстановка, идентична с описаната от Андр. Хр.. Свидетелят Ас. заявява, че изведнъж видял един мъж, който стоял в края на дясното платно и гледал с лице към пътя. Точно когато л.а. „Сеат“, който се движел пред него, разминал човека, последният се хвърлил пред колата и изхвърчал назад, а шофьорът нямал време да набие спирачки и нямал време за реакция. Свидетелката Ст. излага, че в момента, в който колата пред тях го разминавала, този човек се хвърлил върху предното стъкло на колата и от удара изхвърчал назад, а шофьорът не можал да спре, защото нямал време да реагира.

От всичко изложено следва, че възражението на жалбоподателите е неоснователно, тъй като безспорно е установено поведението на Д. Д. и допълнителен разпит на свидетелите се явява безпредметен.

Обстоятелството, че Д. е бил в напреднала възраст в случая няма как да доведе до извод, че поведението му представлява повишен риск, особено предвид факта, че пострадалият е бил обърнат и е гледал към идващите превозни средства.

От страна на жалбоподателите е направено възражение, че доколкото има твърдения за новоизвършен ремонт на пътния участък е следвало да се посочи имало ли е все още временна организация на движението, съответно допълнителни пътни знаци изискващи повишено внимание в този пътен участък или дори и допълнително ограничение на скоростта. Това възражение е неоснователно, тъй като в постановлението за прекратяване недвусмислено е посочено, че участъкът е бил без ограничения. От протокола за оглед на местопроизшествие от 11.10.2023 г. е видно, че платното за движение е с ширина 7,10 м., без пътна маркировка и без поставени пътни знаци.

Окръжният прокурор е подложил на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е постановил постановлението за прекратяване. Изводите и заключенията относно правно-релевантните 4 факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Прокурорът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление, е анализирана подробно доказателствената съвкупност.

Фактическата обстановка е правилно установена, а извода, че свидетелят Андр. Хр. не е осъществил състав на престъпление от обективна и субективна страна е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства, и на техния сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, този извод е законосъобразен.

Доколкото производството по реда на чл. 243, ал.3 и сл. НПК предвижда съдебен контрол за законосъобразност на акта на прокуратурата, проверката, която извършва съдът следва да се ограничи до това дали са извършени всички необходими процесуално - следствени действия и обективирани ли са те в нужната процесуална форма, проведено ли е обективно, всестранно и пълно разследване и няма ли други нарушения на процесуалните правила. А според състава на съда всички относими доказателства са събрани и всички правно релевантни факти установени по изискуемия безспорен начин. Въз основа на това и прокурора е направил правилни и законосъобразни правни изводи.