Решение № 5306 от 19.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5306 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100510815 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 9003/08.08.2022 г. по гр.д. № 47229/2921 г. по описа на СРС, 41 състав Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ на Б. К. Т. сумата от 9848,06 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ (застрахователна полица № 0153Е000005566/14.02.2020 г. за претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие – невъзможност за осъществяване на планирано пътуване по договор за туристически услуги от 14.02.2020 г., сключен между „Б.Х.С.“ ЕООД и Б. К. Т., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.29291 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 1443,92 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 179950/29.08.2022 г. (пощенско клеймо – 25.08.2022 г.), подадена от ЗАД „А.“ АД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение.

Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че 1 са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Отмяна на пътуване“, тъй като не бил настъпил застрахователен риск. Поддържа, че ищецът не е претърпял финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи, което да не могат да бъдат възстановени от туроператора и превозвача. Посочва, че своевременно с отговора на исковата молба е направил възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за туристически услуги от 14.02.2020 г., а именно клаузите в договора, с които клиентът дължи неустойка в размер на цялата сума по резервацията, тъй като тя противоречи на добрите нрави.

Съдът бил длъжен да се произнесе по направеното възражение, като с оглед нищожността на клаузите за неустойка не било дължимо плащане на застрахователно обезщетение, тъй като за клиента е възможно възстановяване на сумите от туроператора.

Неправилен бил и изводът на първоинстационният съд, че застрахователят не можел да се позовава на нищожността на посочените клаузи, тъй като те са съществували към момента на сключване на застрахователния договор. Твърди, че не бил запознат със съдържанието на договора за туристически услуги и този договор бил представен едва с предявяване на претенцията. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б. К. Т. с вх. № 213654/11.10.2022 г., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 47229/2021 г. по описа на СРС, 41 състав е образувано по искова молба, подадена от Б. К. Т. против Застрахователно акционерно дружество „А.“, с която е предявен иск с правно основание чл.

405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че

0153Е0000045566/14.02.2020 г. със застрахователна полица

№ е сключил с ответното дружество

2 застрахователен договор „Отмяна на пътуване“, като застрахователната сума била 14965,32 лева. Твърди, че застрахователният договор бил сключен във връзка с Договор за туристически услуги между „Б.Х.С.“ ЕООД и Б. К. Т..

Поради заболяване на Б. Т., обаче, се наложила отмяна на предвиденото с договора пътуване. Направено било искане до застрахователя за заплащане на обезщетение и било образувана преписка по щета № 10021015300020.

Твърди, че общата стойност на неосъщественото пътуване била 14965,32 лева като тази сума включвала задължение по проформа фактура, издадена от „Б.Х.С.“ ЕООД в размер на 9820,93 лева и задължение по протокол 04441 за издаден самолетен билет на стойност 5144,49 лева. Направено било плащане на сумата от 9848,06 лева, която включвала частично плащане на сумата от 5144,49 лева – частично плащане на самолетен билет, 3348,06 лева – хотелско настаняване, 4087,85 лева – хотелско настаняване, 412,15 лева – застраховка.

След плащане на посочената сума дължима към „Б.Х.С.“ ЕООД останала сумата от 5117,26 лева. Твърди, че съгласно договора за туристическа услуга, в случай, че клиентът се откаже от договора дължи неустойка в размер на авансово заплатените суми, като именно заради този отказ от пътуване е сключен и застрахователния договор. Твърди, че ответникът отказал да заплати дължимото обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 9848,06 лева, представляваща невъзстановимо авансово плащане по договор за туристически услуги, ведно със законна лихва до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „А.“, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Заявява, че признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Отмяна на пътуване“, към който били приложими общи условия. Поддържа, че ответното дружество не се намирало в риск, тъй като ищецът в качеството си на потребител по сключения договор за организирано пътуване, не бил претърпял финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи, които да не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора и превозвача. Твърди, че тези разходи не са невъзстановими, тъй като подизпълнителните по договора за организирано туристическа пътуване са ги възстановили по сметка на туроператора. Освен това, поддържа, че са налице неравноправни клаузи, обективирани в т. 4, т. 5 и т. 6 от Раздел V „Прекратяване от клиента, резервации и анулации и неустойки“ 3 от сключения от Б. Т. и „Б.Х.С.“ ЕООД договор за туристическа услуга от 14.02.2020 г. и като нищожна не може да породи действие по отношение на трети лица. Посочената разпоредба от договора за туристическа услуга противоречал на чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма, според който пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет, като когато прекрати договора, той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора, като в договора за туристически пакет могат да се предвидят разумни по размер такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативното извършване на туристическите услуги. Поддържа, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото направените разходи следвало да бъдат възстановени на ищеца от „Б.Х.С.“ ЕООД. При условията на евентуалност оспорва и предявения акцесорен иск. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че отказът от пътуване, направен от ищеца е покрит риск, както и че претендираната сума представлява невъзстановени разходи за пътуване (невъзстановени от туроператора). Приема, че в договора за туристически услуги била уговорена неустойка за отказ след предвидения в чл. 5 срок в размер на цялата сума на резервацията.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.

272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

4

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка „Отмяна на пътуване” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава при настъпило застрахователно покритие да обезщети разходи и суми, определени по вид и до лимитите на съответното покритие. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ответното застрахователно дружество и ищеца Б. К. Т. е бил сключен със застрахователна полица № 0153Е0000045566/14.02.2020 г. договор за застраховка „Отмяна на пътуване“, по силата на който застрахователят е приел да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука за лица над 14 годишна възраст, разходи за отмяна на пътуването, разходи за съкращаване или прекъсване на пътуването, разходи за удължаване на пътуването, закъснение на самолетен полет. В случаите, когато на обезщетение подлежат разходи за отмяна на пътуването, застрахователното обезщетение е уговорено да бъде в размер на невъзстановените извършени разходи до размера на договорения лимит (14965,32 лева). В т. 39.2 от приложимите към договора Общи условия на застраховка „Отмяна на пътуване“ е предвидено, че при разходи за отмяна на пътуването застрахователят възстановява на застрахования претърпените финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи (депозити и суми) до размера на договорения лимит, заплатени във връзка с пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора, превозвача или хотела. В т. 53.1 от Общите условия е посочено, че невъзстановими разходи са неустойките и сумите, които следва да се удържат от платените суми в случай на отменено пътуване, които съгласно условията на договора се прилагат при отмяна на пътуване. За невъзстановими разходи се приемат всички разходи, които са направени преди датата на отпътуване за хотелско настаняване, пътни разходи, в т.ч. и самолетни, автобусни или жп билети и всичко останало, което е предварително резервирано и платено във връзка с туристическо или бизнес пътуване или почивка и не може да бъде възстановено като разход от страна на туроператора, турагента, хотелиера, превозвача и т.н. (53.1.1.).

Установява се, че на 14.02.2020 г. между „Б.Х.С.“ ЕООД (туроператор) 5 и Б. Т. (клиент) е сключен Договор за туристически услуги, по силата на който туроператорът е поел задължение за организира туристическо пътуване за двама възрастни, като се включва хотелско настаняване, застраховка, самолетни билети по направление София Ко Самуй София, като общата стойност на услугите е уговорена в размер на 14965,32 лева. В раздел V, т. 4 е предвидено, че след извършване на плащане на стойността на услугата резервацията не подлежи на промени или анулации. При промяна или анулация клиентът е поел задължение за неустойка в размер на цялата сума по резервацията.

Въз основа на събраните по делото писмени документи и изготвеното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в изпълнение на договор за туристически услуги от 14.02.2020 г. ищецът е заплатил авансово сума в общ размер на 9848,06 лева, като на Б. Т. не са възстановени суми. Вещото лице е установило, че Б. Т. не е изпълнил изцяло задължението си към туроператора, като възстановени от доставчиците и партньорите на „Б.Х.С.“ ЕООД (Холидей Клуб БГ ЕООД и Bankok Airways, Go Global Travel) суми в общ размер от 4156,27 лева са прихванати със задължението на клиента за плащане на останалата част от уговорената стойност на туристическата услуга.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe6465e4-b04b-48d6-add9-0eed801c7a12