Решение № 2 от 10.01.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Асеновград, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200638 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 5977405 на ОДМВР Пловдив на П. В. В.

ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.4 , във вр. с ал.1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 40 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал П. В. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в писмено становище чрез пълномощника – адв. П., се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст. юрисконсулт Белова взема отношение по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 24.05.2022 г., в 12.15 часа, в гр. Асеновград, на ул. „Христо Ботев“ до № 97, било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство с № 120ссd7. В контролирания участък действало общото ограничение на скоростта от 50 км./ч. за движение в населено място. В 12.15 1 часа системата заснела лек автомобил „Волво В 50" с рег. № ***, да се движи със скорост от 60 км/ч. при разрешената за участъка 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу П. В., в качеството му на собственик на автомобила, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, с който на основание чл.182 ал.4, вр. с ал. 1 т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 40 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно специализирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 63 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 60 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронният фиш е издаден срещу П. В. В., който е регистриран в информационната системата на ОДМВР-Пловдив, като негов собственик. При това положение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188 ал.2 от ЗДвП, т.е. на собственика на автомобила, какъвто е жалбоподателят В.. Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявала автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за нарушения, за които е предвидена глоба до 50 лева не било допустимо да се издава електронен фиш, тъй като действала забрана по чл. 39 ал.4 от ЗАНН.

2

Посочената разпоредба регламентира възможността за санкциониране на нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, като въвежда възможност на овластените контролни органи да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Именно такава е специална процедура по отношение на нарушенията за скорост предвидена в закон – чл. 184 ал.4 от ЗдвП.

Тезата, че нарушенията за скорост, за което е предвидена глоба до 50 лева следва да се санкционират единствено с хартиен фиш, издаван на място по процедурата по чл. 39 ал.2 от ЗАНН показва практическо неразбиране изобщо на начина, по който в реалността се използват АТСС и системата, по която чрез тях се установява и санкционира нарушението.

Съгласно чл. 39 ал.2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.

На първо място в случая от една страна не се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение, а за типичен случай на нарушение от съответния вид. За да е налице маловажен случай за конкретното нарушение преценката се извършва винаги на базата на легалната дефиниция в ЗАНН § 1. (1), т.4., според която "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т.е. преценката следва да е конкретна за всеки отделен случай на базата на горните критерии и след съпоставяне на степента на обществена опасност на типичните случаи на нарушение от съответния вид. Абсурдно е да се приеме, че всички случаи на нарушения за скорост по чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП - с предвидена глоба 50 лв. за превишаване от 11 до 20 km/h са маловажни случаи. Ако доведем докрай това разбиране, то нарушението по чл. 182 ал.1 т.1 от ЗДвП с предвидена глоба от 20 лева, изобщо пък не трябва да съществува. Горните критерии съотнесени към процесното нарушение , водят до извода , че то не само ,че не представлява „маловажен случай“ , а напротив отличава се с по-висока степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид . Този извод се обуславя от факта, че същото е извършено при условията на специален рецидив – повторност, а освен това видно от справката за нарушител-водач, жалбоподателят В. многократно е бил санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП, като спрямо него са издадени девет наказателни постановления и четиринадесет фиша, за множество различни нарушения.

На второ място необжалваемия минимум посочен в препратката към чл. 39 ал. 2 от ЗАНН е 10 лв., а не 50 лв. за да е приложима изобщо тази разпоредба.

В аспекта на предвидените санкциите за нарушенията за скорост предвидени 3 в чл. 182 от ЗДвП, където по принцип най-ниското наказание е глоба в размер на 20 лв., то е очевидно, че волята на законодателя е била по принцип всички нарушения за скорост установени с технически средства /с изключение на най-тежките за които е предвидено и наказание „Лишаване от права“/, да се санкционират по процедурата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП.

На трето място чл. 39 ал.2 от ЗАНН е приложим само за наистина маловажни нарушения, които лично физически могат да бъдат констатирани от контролните органи, като например неправилно паркиране, неправилно пресичане на пешеходец и др. подобни, но е принципно нъсъвместима с нарушенията за скорост, установени и заснети с АТСС. Това е така, защото същата изисква нарушението да е установено при извършването му и глобата да се наложи на место, респ. фиша да се състави и връчи на нарушителя на мястото на извършване на нарушението. За запознатия с реда на използване на АТСС за установяване на нарушения за скорост е ясно, че това на практика е невъзможно. За да се състави фиш на место трябва да се спре нарушителят на мястото на извършване на нарушението, да му се предяви клипа, а точния час на нарушението да се отрази във фиша. АТСС обаче работят в автоматичен режим, при който служителят след като извърши първоначалните настройки включва уреда и поставя началото на автоматизирания контрол. Същият не може да прекъсва инцидентно автоматизирания процес на заснемане и да се намесва в работата му. АТСС заснема статични или динамични изображения с данни за установените нарушения и след това на тяхна база се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. При тази специфика на АТСС практически не е възможно на място служителят да установи нарушението, нито да прецени дали то представлява маловажен случай, защото за всяко нарушение трябва да спре работата на АТСС и да се спре нарушителя. За нарушенията, заснети от стационарни АТСС, пък това е напълно възможно защото там изобщо не присъства контролен орган, който да спре нарушителя и да състави фиша. Т.е. ако се приеме, че нарушенията за скорост с глоба до 50 лева се санкционират само по реда на чл. 39 ал. 2 от ЗАНН, а не по чл. 39 ал.4 и чл. 189 ал.4 от ЗДвП с издаване на ЕФ, това означава, че със стационарни АТСС изобщо не могат да се установяват и заснемат нарушения по чл. 182 ал.1 т.1 и т. 2 от ЗДвП, защото АТСС работят като издават именно ЕФ. Доведено докрай това разбиране пък води до абсурда, че тези нарушения могат да се установяват само с обикновен радар, /какъвто вече на практика не се използва/ работещ на ръчен режим, или по някакъв неизвестен начин, при който контролният орган констатира нарушението, спира нарушителя, предявява му засечената скорост и съставя на место фиш, за да може изобщо да се приложи процедурата по чл. 39 ал.2 от ЗАНН, което пък изобщо противоречи на цялата законодателна уредба, свързана със съвременния контрол на скоростните режими и установените на Наредба № 8121з-532 начини за установяване на нарушенията чрез АТСС.

На четвърто място, нормата на чл. 39 ал.2 от ЗАНН предвижда потенциална възможност за контролните органи, тъй като в нея е казано, че те могат да налагат на място глоба с фиш. Тази формулировка на текста и използването на глагола „МОГАТ“ показва, че същата не е задължителна, а може да се приложи в подходящите случаи посочени по –горе. Както се обоснова по– горе обаче, това е допустимо за маловажни нарушения от различни видове, но не и за нарушенията за скорост защото това е практически и технически невъзможно, защото те мога да се установят само с АТСС. Именно за това е 4 предвидена възможността по чл. 39 ал.4 от ЗАНН за нарушения установени и заснети с техническо средство или система /каквито са всички нарушения за скорост без изключение, тъй като друг способ не съществува/ ,когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи да налагат глоби в размер над 10 лева за което се издава електронен фиш. Тази процедура е предвидена и в специалния закон за движението по пътищата , част от уредбата на който са и допустимите скоростни режим и начините за техния контрол именно чрез АТСС и ЕФ. При наличието на специална процедура по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, която е по рафинирана и с по-голяма степен на достоверност установява и заснема нарушението в автоматичен режим и съответно с по–голяма степен на достоверност и гаранции за правата на нарушителя доказва и авторството и вината му в извършването на нарушението, да се отменя ЕФ при надлежно установено нарушение и доказано авторство и вина на нарушителя в извършването му, чрез специално предвидения способ по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, само защото не е приложена незадължителна процедура по чл. 39 ал.2 от ЗАНН, която е и практически неприложима в случая, дерогира принципа на справедливост и законност при наказването на административните нарушения.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe63769e-798d-4417-a4bb-143661cbf17d