Определение № 1082 от 25.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Варна , 24.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503609 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решението си ВРС-ХХІс-в № 260135/24.08.2020 по гр.д.№ 15302/2015, постановено в делбеното производство, във фазата по извършването му,

Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на А. И. К. ЕГН ********** от гр.Варна съд.адрес: адв.Б.гр.Варна ул.“Парижка комуна“ № 2 ет.2, ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на допуснатия до делба недв.имот – АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ 10135. 1507.841.1.1 по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Преслав“ № 12 /предишно наименование "Никола Вапцаров"/, ет.2, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30кв.м., при граници: двор, сграда на ул.“Преслав“ № 12 и сграда, ведно с прилежащите му 1/4ид.ч. от ОЧС, вкл.и избено помещение и правото на стоеж върху мястото върху което е построена сградата, на осн.чл.349 ал.2 ГПК; същият Е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН с пазарна оценка от 200 000лв, като след извършването на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е допусната делбата: 1/6ид.ч. за Е. И. С. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик" бл.307 вх.13 ет.З ап.9 и 5/6 ид.ч.за А. И. К.

ЕГН ********** от гр.Варна съд.адрес - адв.Б., на осн. чл.348 ГПК;

Е ОСЪДЕНА А. И. К. да заплати на Е. И. С. сумата от 1672лв - обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот, за периода от 15.02.2017г до 1.06.2018г, ведно със законна лихва върху главницата от 15.02.2017г до окончателното изплащане на задължението;

1

Е ОСЪДЕНА А. И. К. да заплаща на Е. И. С. сумата от 104,50лв на месец с падеж 5-то число на съответния месец, за който се дължи обезщетението, считано от влизане в сила решението, което в тази част има характер на определение до окончателно ликвидиране на съсобствеността;

СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените искове от А. И. К. срещу Е. И. С. искове за осъждането на ищцата Елена Ил.С. да й заплати сумата от 2403,16лв- заплатени от ответницата задължения на наследодателя им А. И., б.ж. на гр. Варна, към кредитора Банка„ДСК" АД в размер на 1/6ид.ч. от общия размер от 14 419лв, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на претенцията - 1.06.2018г до окончателно изплащане на задължението, както и сумите от 4010,83лв и сумата от 283,33щат.дол., представляващи разходи за подобрения в делбения имот, сторени приживе на наследодателката А. И., в размер на 1/6ид.ч. от общия размер на разходите от 24 064лв и 1700щат.дол., от които 500щат.дол. - сума за закупуване на бойлер, 2 бр.батерии - за банята и кухнята и тоалетна чиния от 25.03.1992г; 2150лв - дадени на 21.04.1992г, представляваща сума за закупуване на кухненски шкаф с мивка; 560лвзаплатени на фирма ЕТ„Афродита" за ремонти дейности, изразяващи се в боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с площ от 18,6кв.м. и циклене на паркета в същата от 25.09.1992г; 1100 долара, от 15.09.1993г. обменени по курс по 25.45, представляваща сума предадена на майка ми А. Л. за смяна на дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни врати със стъкло на килер, баня и една от спалните, както и тяхното измазване;

1525лв, платена на 21.09.1991г-за закупуване на секция за всекидневната; 380лв - за закупуване и монтаж на врата за апартамента от 21.09.199г1; 700лв - за закупуване на паркет за трите спални с площ: спалня 1-18,6 кв.м, спалня 2-9.1 кв.м. и спалня 3-18,6кв.м. от 13.09.1991г; 6980лв-сума за закупуване на 1бр спалня персон и половина с ракла, 2бр единични легла, 2бр гардероби и 4бр секции, платена на 21.07.1993г; 400лв - за закупуване на водомер на жилището от 25.01.1993г; 1039,60лв - за изработка и монтаж на дървено стълбище с размери дълж.8,90м и шир.1,75м през 1994г; 200лв - за дървени материали за изработката на дървено стълбище през 1994г; 2000лв, платени на 16.09.2009г, - за боядисване на сградата; 1200лв, платени на 27.07.2009г, - за ремонт на стълбище с площ от 19кв.м., изразяващо се в измазване на стени и тяхното боядисване; 800лв - за боядисване на всекидневна с площ от 30кв.м. през 2006г; 200лв - за закупуване на пералня през 2006г;

400лв - за закупуване и смяна на входна врата през 2010г; 3000лв, платени на 10.07.2012г, за ремонт на покрива с площ от 120кв.м.; 100лв - за заливка на входна площадка с дължина от 1,90м с цимент от 7.08.2000г, както и 16,66лв - разходи за подобрения през 2014г в размер на 1/6ид.ч. от общия размер на разходите от 100лв, сторени за смяна на патрон и поправка на брава;

ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ф.Т. Д. сумата от 1894,08лв - определено от съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.38 ЗАдв;

ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. С. сумата от 305лв съдебно-деловодни 2 разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;

ОСЪДЕНА Е Е. И. С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1333,33лв-дължима по делото държ.такса за делбеното производството, като и 5лв-държ.такса за служебно издаване на изп.лист, на осн.чл.8 ТДТГПК;

ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 6979,68лв, от които дължима по делото държ.такса в делбеното производство в размер на 6666,66лв, сумата от 66,88лв- държ.такса по претенцията по сметните от ищцата, 276,22лв- държ.такса по претенцията по сметките от ответницата, като и 5лв-държ.такса за служебно издаване на изп.лист, на осн.чл.8 ТДТГПК;

ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 240лв, за която страната е останала задължена за разноски, съобразно определяне окончателен депозит по назначена в хода на производството по извършване на делба СТЕ във връзка с протоколно определение от о.с.з. от 14.07.2020г, както и 5лвдърж.такса за служебно издаване на изп.лист.

Недоволна от така постановеното решение е останала отв.А. И. К. и затова с подадената въззивна жалба вх.№ 271084/7.10.2020 го обжалва изцяло.

Счита същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано и затова моли за неговата отмяна изцяло и постановяване на друго, с което да бъде определен друг способ за ликвидиране на съсобствеността и да бъдат уважени претенциите й по сметките.

Излага подробно следните доводи :

За да изнесе на публична продан процесния делбен имот АПАРАТМЕНТ, РС е приел същия за неподеляем.

Разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК сочи, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде постановено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с други имоти или с пари.

По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателно условие, същият да не притежава друго жилище, както и при откриване на наследството да е живял в жилището на наследодателя. В закона липсвала легална дефиниция, но според установената практика, това предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел 3 използването му предназначение.

В настоящия случай процесният имот има характер на жилище и същият е неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта при спазване на изискванията на ЗУТ.

Установено било по делото и че към момента на откриване на наследството отв.А.К. трайно е била установена в процесния недвижим имот.

Този факт не бил отчетен от ВРС, като е приел единствено показанията на разпитания свид.Стоилов, сочен от ищ.стр., чиито показания следвало да се тълкуват във вр.чл.172 ГПК, предвид обстоятелството, че същият се явява син на ищ.Ел.С., а и има явна заинтересованост.

Счита за неправилно позоваването на РС на TP № 1/19.05.2004г, тъй като съгласно отново практиката на ВКС т.нар. „смесена съсобственост" е налице, само когато чрез правна сделка, част от наследствения имот се придобива от лице извън кръга на наследниците. Настоящият случай не бил такъв, тъй като чрез извършеното дарение от наследодателката А. И. в полза на Анна Комцуос само бил увеличен дялът на последната и с това не бил променен наследственият характер на имота, т.е. част от същия не е придобивт от лице, извън кръга на наследниците /в т.см.: Решение № 244/20.06.2012г по гр.д.№ 302/2011г на ВКС-І ГО;

Решение № 239/6.08.2012г по гр.д.№ 81/2011г на ВКС- І ГО и Определение № 312/17.06.2020г по гр.д. № 1046/2020г на ВКС-II ГО/.

Предвид гореизложеното счита извода на ВРС за отсъствието на предпоставките за възлагане на делбения имот на отв.А.К. за несъстоятелен, тъй като за претендиращия съделител били налице всички изискуеми такива.

По отношение приетата от съда пазарна стойност на делбения имот счита същата за напълно неправилна и неоснователна, тъй като по отношение поделяемостта на имота е била изготвена СТЕ от инж.Й.Атанасова, която е определила пазарна цена в размер на 105 050лв.

Счита същата за законосъобразна, обективна и съобразена с пазара на недвижими имоти в района на база действителното състояние и качества на имота за обекти от същия вид и с подобни показатели.

Заключението на посоченото в.лице е било прието като доказателство по делото, но оспорено от ищцовата страна и затова е била допусната тричленна СОЕ. Според същата пазарната оценка на имота възлиза на 200000лв. Това заключение е кредитирано от ВРС, без същият да е взел под внимание, че вещите лица не били използвали абсолютен аналог между сравняваните недвижими имоти. Използваните за сравняване недвижими имоти не били сходни нито като конструкция на сграда, състояние на имота, както и година 4 на строеж и експлоатация.

В посоченото заключение, както са заявили вещите лица и в с.з. на 28.02.2020г, били използвали аналози, които не са с една и съща конструкция, и с един и същ период на строителство. В тази връзка счита за недопустимо и несериозно да не се отчита годината на строителство на процесния недвижим имот, като за аналози са използвани сгради, построени в значително по-късен период след процесната и състоянието на имота, а също не било отчетено състоянието на имота, както от външната страна, така и отвътре. При това разликата между двете определени пазарни стойности била съществена-близо 100 000лв.

На следващо място. Счита за неправилен изводът на РС за основателност претенцията на ищ.Ел.С. за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот.

Според съдебната практика обезщетението по см.чл.344 ал.2 ГПК за лишаване от правото на съсобственик да ползва имота произтича от обшия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване, и от разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС.

На практика искането по чл.344 ал.2 ГПК представлява привременна мярка, приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се припокрива с иска по чл.31 ал.2 ЗС. В този см. е и Решение № 87/10.03.2009г по гр.д.№ 803/2008г на ВКС-ІІ ГО. Поради тази причина се приема, че всички постановки в съдебната практика /вкл.и задължителните такива/, свързани с материалните предпоставки за основател ността на претенцията по чл.31 ал.2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл.344 ал.2 ГПК.

Във връзка с изложеното с ТР № 7/2.11.2012г по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на същото е прието, че претенцията по чл.31 ал.2 ЗС ще е основателна, когато ползващият съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.