Определение № 455 от 18.08.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Враца, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500343 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 1689/09.05.2025 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Б. Я., подадена чрез юрк. Г. Б., против Определение № 171/24.04.2025 г. по гр.д.№ 712/2024 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с което е изменен, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 75 от 24.03.2025г. по гр. д. №712 от 2024г. по описа на РС-Оряхово в частта му за разноските, както е увеличен от 400 на 700 лв. размера на присъдените разноски които „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Б. Я. е осъдена на заплати адв. Л. И. А. от САК с адрес: *** сумата в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/, за оказана правна помощ по делото на ищеца П. Н. С. от гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца.

В жалбата се поддържа общо оплакване за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се и конкретни доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид фактическата и правна сложност на делото.

Не е взел под внимание характера и естеството на искове исковите претенции.

Не съобразил материалния интерес.

Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Намира, че с решението правилно бил определен размер на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Излага, че в по първоинстанционното дело освен отрицателния установителен иск е предявен от ответника насрещен осъдителен иск, но защитата по последния не се отличава с фактическа и правна сложност, а напълно се препокрива с защитата по главния иск

Излага, че в хода на делото пред първата инстанция ответникът по насрещния иск, извършил доброволно плащане преди приключването на съдебното дирене, с което на практика е признал насрещния иск, поради което и смята, че не следва да му бъдат определени разноски за адвокат за защитата по насрещния иск.

1

Поддържа, че вземанията по главния по насрещния иск изхождат от едно общо правно основание, поради което и следва да бъде присъдено общо адвокатско възнаграждение като сочи съдебна практика във този смисъл.

Приема, че по принцип съдът може да определи възнаграждение под минималния размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но намира, че предвиденото в наредбата следва да се прилага с оглед спецификите на всеки казус и в съответствие с принципа за справедливост.

Според чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждението на особения представител адвокат можело да бъде намалено. Позовава се на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение трябва да бъде в справедлив и обоснован. Освен това може да бъде намален и под минималния размер, но не по малко от ½ от него.

От изложеното извежда извода, че във всеки конкретен случай следва да се преценява размера на възнаграждението с оглед конкретно защитими интерес и принципа на справедливост.

Твърди, че адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца е в прекомерен размер, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение от лв.700 надхвърля цената на иска.

Предвид на изложеното моли съда да отмени обжалваното определение номер 171 от 24.04.2025 година по гражданско дело номер 712/2024 по описа на районен съд Оряхово като неправилно и постанови друго, с което да определи разноски в размер на 400 лв., който размер, бил първоначално определен с решението по делото.

Моли в случай, че въззивният съд прецени да осъди за разноски по делото да укаже на насрещната страна да посочи способ или начин, по който да бъдат заплатени доброволно.

По делото е постъпил отговор вх.№ 2113/12.06.2025 г. от П. Н. С., чрез пълномощника му адв.Л. А., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Поддържа, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Излага, че делото е образувано поради неправомерно поведение на жалбоподателя, който е претендирал суми в размер над законосъобразния. Налице било заобикаляне на императивни норми установения в закона за потребителския кредит, както и неравноправни клаузи, които съобразно практиката на СЕС не обвързват потребителя.

Позоваването на неравноправни клаузи налагало да се установи по съдебен ред размера на задължението.

Излага, че извършената от процесуалния представител работа по делото не се ограничава само с процесуалното представителство, но и с подготовката на делото.

Твърди, че доколкото потребителят е по слабата страна на същия, следва да бъде оказана по силна защита, включително при определянето на достойно възнаграждение на адвоката, който го е представлявал, което възнаграждение да съответства на престижа на адвокатската професия.

Поддържа, че първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства по делото, конкретния обем и сложността на извършената работа, при което е постановил правилно определение, поради което моли съда да отхвърли частната жалба срещу определение номер 171 от 24.4.2025 година, постановено по гражданско дело номер 712/2024 по описа на Районен съд - Оряхово и да го потвърди като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

2

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д.№ 712/2024 г. по описа на РС-Оряхово е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адв. Л. И.

А. от САК, със съдебен адрес ***, с която е предявил против „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Б. Я., кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: *** гр.

София, че сключеният с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:*** Договор за паричен заем №*** от 03.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона чл.26, ал.1, пред. второ и трето от ЗЗД;

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: *** гр.

София, че сключеният с „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:*** Договор за гаранция №*** от 03.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на закона, като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

С исковата молба са представени пълномощното на адв.Л. А. и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване и е договорено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал.2 от ЗА.

В срока за отговор на исковата молба, на основание чл.211 от ГПК, ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: *** гр. София е предявил насрещен иск срещу П. Н. С., с ЕГН:********** от гр. Оряхово, като се иска да бъде осъден последният да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем №*** от 03.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответникът по насрещния иск е подал отговор на същия чрез пълномощника си адв.Л. А. към който е приложен и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване и е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по насрещния иск по чл. 38, ал. 1, т. 2, чр. чл. 38, ал.2 от ЗА.

По делото е изслушано заключение на ССчЕ от което се установява, че ищецът по главница иск и ответник по насрещния иск не е заплатил никакви суми по договора за кредит.

По делото са проведени три съдебни заседания, в които ищецът и неговият процесуален представител не са се явили лично, а са депозирани писмени становища.

С постановеното по делото Решение № 75/24.03.2025 г. главните искове са уважени изцяло. С решенето насрещният иск е отхвърлен поради погасяването на задължението в хода на делото чрез плащане.

Със същия съдебен акт районният съд на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Б. Я. да заплати на адв. Л. И. А. от САК с адрес: *** сумата в размер на 400.00 лв.

/четиристотин лева/, за оказана правна помощ по делото на ищеца П. Н. С. от гр.

3

Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от ищеца П. Н. С., чрез пълномощника му адв.Л. А., с която моли да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като се увеличат от присъдените 400 лв. на 700 лв.

От ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, чрез пълномощника му юрк. Наталия Тонева, е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на тази молба. В оспорвания идентични е тези от частната жалба.

Районният съд се е произнесъл с обжалваното Определение № 171/24.04.2025 г., с което е уважил молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Приел е, че не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на възнаграждението, посочил е, че правопораждащият факт на исковете е един и същ – недействителност на договор. Изчислил е точно, че минималното възнаграждение при цена на иска 3856,50 лв. възлиза на 685,65 лв., поради което и е уважил искането за увеличаване на присъденото възнаграждение до 700 лв.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена от упълномощен от страната – частен жалбоподател адвокат, подадена е в едноседмичния срок от получаване на съобщението за обявяването на обжалваното определение, предвид начина на присъединяването в ЕИСС на подадения от представителя на частния жалбоподател списък на разноските от служител на съда списък на разноските не може да се установи по категоричен начин дали същият е бил или не е би подписан с електронен подпис, поради което и настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима.

ІІ. По правилността на обжалваното определение:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.