Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 436 от 25.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 541/2022
Вид
Определение № 436
Подписан
25.11.2022
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Стоян Атанасов Германов

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 25.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20225000500541 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 1865/22.03.2022 г. от „А.и.“ ООД, ЕИК ********* против определение № 53/26.01.2022г., постановено по г. д. № 325/2021 г. по описа на ОС – С., с което е върната искова молба вх. № 85417/20.08.2020 г. от „А.и.“ ООД, ЕИК ********* против С. г.с. и АС – С. и е прекратено производството по делото.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответник С. г.с. счита, че частната жалба е неоснователна.

Другият ответник не е взел становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 53/26.01.2022г., постановено по г. д. № 325/2021 г. по описа на ОС – С. е върната искова молба вх. № 85417/20.08.2020 г. от „А.и.“ ООД, ЕИК ********* против С. г.с. и АС – С. и е прекратено производството по делото.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени в срок нередовности на исковата молба.

Пред СГС е депозирана искова молба вх. № 85417/20.08.2020 г. от „А.и.“ ООД, ЕИК ********* против С. г.с. и АС – С.. Поради отстраняване на всички съдии от СГС, делото е изпратено за разглеждане на ОС – С..

Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

Съгласно чл. 128, т. 2 от ГПК, към исковата молба се представя документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат.

С разпореждане № 157/29.07.2021 г. (л. 58 – 59 от делото на ОС) исковата молба е 1 оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности, които се изразяват в следното:

1. от изложението в исковата молба не става ясно претендираните неимуществени вреди от кои действия, на кой съд от двамата ответници са причинени, по кое дело и в какво се изразява неправомерността на действията;

2. от изложението не става ясно на какво основание се претендира солидарна отговорност от двамата ответници.

3. в петитума на исковата молба претенциите не са конкретизирани по основание и размер по отношение на всеки от ответниците.

Този акт на съда е съобщен на ищеца на 28.08.2021 г. (л. 61 от делото на ОС).

Постъпила е заявление-отговор вх. № 1538/07.09.2021 г. (изпратено по пощата на 02.09.2021 г.) от „А.и.“ ООД, ЕИК ********* (л. 62 – 66 от делото на ОС). В него изрично е записано, че се представят и приложения от общо 70 листа, без същите да са конкретно индивидуализирани.

Съдът намира, че с това заявление-отговор е уточнено от кои действия на двамата ответници са настъпили твърдяни неимуществени вреди, по кое дело и в какво се изразява неправомерността на действията им. Посочено е на какво основание, според ищеца, се претендира солидарна отговорност, независимо, че са изброени различни действия на всеки ответник.

Но не са уточнени какви са претендираните вреди и причинната връзка между действията на ответниците и тези вреди.

Твърди се „нарушаване на професионалният авторитет на дружеството пред настоящи и бъдещи клиенти и пред обществото“, но не е ясно в какво се състои това нарушаване и за какви бъдещи клиенти става дума.

Твърди се нарушаване нормалната дейност на дружеството, но не е ясно в какво се състои това нарушение.

Твърди се „компрометиране моралния облик на дружеството и задължаването му по вече настоящ иск и по бъдещи такива……. „, но не е ясно в какво се състои това компрометиране и какви са тези бъдещи искове.

Четвъртата категория твърдяни „неимуществени вреди“ всъщност са описания на действия на ответниците, от които се извлича правото на обезщетение за вреди.

Съгласно чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права. А уточняването по недвусмислен начин на горното е единствено и само в правомощията на ищеца.

Липсата на конкретизация води до невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест 2 и в крайна сметка да постанови съдебен акт по същество.

Към момента на постановяване на обжалваното определение и към настоящия момент не са отстранени всички констатираните нередовности (не е изпълнено изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които се основава искът) и е изтекъл срокът, даден от съда.

Следователно е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 53/26.01.2022г., постановено по г. д. № 325/2021 г. по описа на ОС – С., с което е върната искова молба вх. № 85417/20.08.2020 г. от „А.и.“ ООД, ЕИК ********* против С. г.с. и АС – С. и е прекратено производството по делото.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3