Определение № 31 от 07.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. София, 07.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503506 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на частна жалба на С. С. Г., действаща чрез пълномощника си С. С. Г., срещу определение № 10944/11.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. дело №4619/2024 г. по описа на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх.

№ 25079362/13.12.2022 г., подадена от С. С. Г., действаща чрез С. С. Г., против постановеното в проведеното о. с. з от 07.12.2022 г. определение по гр.д. № 61266/2020 г. по описа на СРС, 29 с-в, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдията-докладчик.

В частната жалба се изтъкват съображения, че обжалваното в настоящото производство определение на Софийски градски съд, както и протоколното определение от 07.12.2022 г. на Софийски районен съд, са постановени от незаконния състави, определени в нарушение на чл. 9 ЗСВ за случайния подбор на съдиите и следователно са нищожни. Поддържа се, че поради липсата на обективна безпристрастност – липсата на случаен избор на съдията от СРС и на съдебния състав на СГС е следвало те да се отведат от разглеждането на делата. Изтъква се, че определенията по чл. 22, ал. 1 ГПК подлежат на инстанционен контрол с оглед на императивните разпоредби на чл. 9 ЗСВ и чл. 124 от Конституцията, като последна инстанция следва да е ВКС. Иска се съдът да се произнесете дали е валиден съдебен акт, който е немотивиран или е мотивиран с бланкетни съзнателно неправилни мотиви без посочване на конкретни норми от процесуалния и/или материалния закон и/или със задължителни решения на висшестоящи съдилища. Моли се частната жалба да бъде уважена, като бъде разпоредено производството по делото да продължи пред друг градски състав, избран в съответствие с чл. 9 ЗСВ, а в районния съд и в съответствие с чл. 22, ал.1, т.6 ГПК - да няма 1 конфликт на интереси, който да влече пристрастия на съдебния състав.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, като същата е допустима, но е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Обжалваното определение на Софийски градски съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество определението е и правилно.

Разглежданият случай се отнася до производството пред Софийски районен съд, образувано по искова молба, предявена от „Топлофикация София“ ЕООД срещу С. С. Г., с която се предявени положителни установителни искове за установяване на вземания на ищеца, за които е издадена заповед по ч.гр.д. № 70688/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в. С нея е установено, че С. С. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, а именно сумата от 1407,55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 215,91 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., сумата от 45,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,63 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 03.06.2020 г. За тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70688/2019 г. по описа на СРС, 29 състав. Срещу нея е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК от С. С. Г..

По предявените от „Топлофикация София“ ЕООД искове по реда на чл.

422 ГПК е образувано гр. д. № 61266/2020 г. по описа на СРС, 29 с-в. В проведеното по това дело открито съдебно заседание, обективиран в протоколно определение от 07.12.2022 г., е поискан отвод на съдията – докладчик от представителя на С. С. Г.. Същият е мотивирал отказа си за отвод с липсата на факти и обстоятелства, очертаващи основанията по чл. 22 ГПК с нарочно определение, постановено в о. с. з. на 07.12.2022 г. Това определение действително не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. То не е и от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване и на основание посочената правна норма. Спазването на правилата за отвод на съдебния състав се проверява в рамките на инстанционния контрол на съдебното решение, а не по пътя на частното производство. Ето защо правилно и обосновано частна жалба с вх. № 25079362/13.12.2022 г., подадена от С. С. Г., е оставена от СГС без разглеждане.

2

Следва да се посочи, че правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случаен подбор е въведено законодателно със ЗСВ от 1994 г. (отм.). То е доразвито в чл. 9 от действащия ЗСВ. За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с тази разпоредба, Висшият съдебен съвет (ВСС) е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища. В конкретния случай съдебният състав по делата пред СРС и СГС, както и настоящото дело пред САС, е определен на случаен принцип в съответствие с изискването на чл. 9 ЗСВ. По делото пред СРС в съответствие с правилото на чл. 86, ал. 6 ПАС и съгласно т. 13, б. "а" от Правилата за разпределение на дела в СРС при предявяване на иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК делата се разпределят на съдебния състав, издал заповедта за изпълнение срещу ответника, в случай че заповедното производство е било разгледано в същия съд. Настоящият случай е именно такъв. Начинът на разпределение на делата, образувани по искове по чл. 422 ГПК, не съставлява основание за отвод на съдебния състав. Освен това разпоредбата на чл. 9 ЗСВ гарантира случен подбор на съдията – докладчик по съответното дело, а не и на останалите членове на съдебния състав, когато то се разглежда в такъв. При всички положения организацията на разпределението на делата измежду правораздаващите съдии в рамките на съответния съд е от компетентността на административното му ръководство.

В тази насока редовият съдия, на който делото е разпределено за разглеждане, се съобразява с процедурата по разпределението и съответните действащи вътрешни правила. Недоволството от персоната на съдията, на който делото е разпределено, дори и свързано със съмненията в спазването на случайния подбор, не може да бъде основание за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК.

Посочените от частния жалбоподател редица решения на Европейския съд по правата на човека относно изискването за „независим“ съд по смисъла на чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС са напълно неотносими към разглеждания случай.

Понятието независим или безпристрастен съд няма пряка връзка с изискването за случаен подбор на съдията-докладчик съгласно чл. 9 ЗСВ. В тази насока в повечето европейски страни въобще няма такова изискване, а делата се разпределят съобразно само и единствено вътрешни правила, действащи за съответния съд. Дори и съдебният състав, разгледал делото да е „незаконен“, то пътят за защита на потърпевшите не е обжалване на отказите му за отвод, а обжалване на постановения съдебен краен акт по същество. В случая за частния жалбоподател „независим“ ще е съдът, който ще се съобразява само и единствено с неговите претенции. В действителност той прикрива недоволството си от начина, по който се е произнесъл СРС по гр. д.

№ 61266/2020 г. по същество, с необосновани искания за отвод и абсурдни твърдения за нарушение на чл. 9 ЗСВ. В образуваното пред СГС в. ч. гр. дело №4619/2024 г. това поведение се преповтаря, тъй като отново жалбоподателят не е доволен от прилагането на закона от съдебния състав. Това обаче не 3 означава, че същият е незаконен. Търсенето на формална причина за отвод на съдиите в случая е несъстоятелно.

За пълнота на изложението следва да се укаже на частния жалбоподател и че начина, по който съденият акт следва да бъде мотивиран е по преценка на постановилия го съдебен състав. Достатъчно е да бъде ясно изразена волята на съда съобразно конкретния случай. Отново жалбоподателят приравнява на немотивиран или „мотивиран с бланкетни съзнателно неправилни мотиви“ съдебен акт, мотивиран от съда, с мотиви, които са неизгодни за него.

Налице е съвпадане на крайните изводи на съдебния състав по в. ч. гр. дело №4619/2024 г. по описа на Софийски градски съд и настоящия съдебен състав, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10944/11.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. дело №4619/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4