Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 503 от 03.09.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 953/2020
Вид
Определение № 503
Подписан
03.09.2020
Състав
Веселин Пенгезов, Емилия Колева, Александър Желязков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 503

03.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти наказателен

На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000600953 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 440 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. С. чрез служебния му защитник- адвокат Д. Н. срещу определение от 11.08.2020 г. на СГС, НО, 09-ти състав, постановено по ч.н.д. № 2722/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения С. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 2240/2018 г. на РС- Перник, в размер на 1 година и 2 месеца, с неизтърпян остатък към 11.08.2020 г. в размер на 2 месеца и 15 дни.

В жалбата се развиват съображения, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че към настоящия момент не са налице визираните в чл. 70 ал.1 от НК две предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С..

Претендира се, че за периода на престоя му в затвора, при осъдения са отчетени положителни промени в цялостното му поведение, участие в трудови дейности, с оглед което може да се приеме, че осъденото лице се е поправило. По тези съображения, подалият жалбата служебен защитник моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС и да бъде уважена молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд-София, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение на СГС от 11.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2722/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения М. С. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, определено му по НОХД № 2240/2018 г. на РС-Перник, в размер на 1 година и 2 месеца, с неизтърпян остатък към 11.08.2020 г. в размер на 2 месеца и 15 дни. За да постанови този свой акт, първият съд е приел, че по отношение на осъдения С. е налице 1 само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно - че към момента на произнасянето същият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му и търпяно наказание. Според градския съд, в случая обаче, не е налице втората предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване - с манифестираното пред затворническата администрация поведение осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Решаващите изводи на първостепенния съд, мотивирали го да постанови определението, предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни – обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият М. С. е постъпил в Затвора – гр.

София на 03.01.2019 г., като по отношение на него е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, наложено му по НОХД № 256/2018 г. по описа на РС- Сливница, изтърпяно на 28.11.2019г. От тази дата изтърпява наказание от 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“, определено му по НОХД № 2240/2018 на РСПерник, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.2 от НК.

Установено е също, че към датата на произнасяне на първостепенния съд осъденият С. е изтърпял фактически 09/девет/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни, а от работа 2 месеца и 01 дни, като видно от приложената справка неизтърпяната част от наказанието към този момент възлиза на 2 /два/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.

Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание.

От изготвените доклад от ИСДВР, справка от Началника на Затвора, включително и приложеното по делото лично досие на осъдения, безспорно се установява, че макар и да е изтърпял повече от половината от наказанието си, доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни. Така, съгласно представения доклад на ИСДВР Борисов, въпреки времето на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ и отчетените позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с положителното отношение към труда, рискът от сериозни вреди по отношение на обществото е преценен като среден. Отрицателното си становище за условното предсрочно освобождаване на осъдения, ИСДВР обосновава с наличието на няколко дефицитни зони, върху които трябва да се работи с предвидените в ЗИНЗС и правилника за прилагането му механизми, каквито са: неспособност да разпознава проблемите, правилно да ги разрешава и да осъзнава последствията от криминалното си поведение, приобщеността му към среди с трайно утвърдени криминални нагласи. В този смисъл, правилно настъпилите положителни тенденции и промени в поведението и 2 нагласите на осъдения С. не са били абсолютизирани от първия съд, респективно не им е придадено приоритетно и изключително значение, доколкото дефицитните зони, свързани с преоценка и мобилизиране нагласите за законосъобразен начин на живот, указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо лишения от свобода.

Трудностите, свързани с идентифициране и дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на вариантите за решаването им, както и фактът, че стойността на риска от рецидив е запазил стойностите си непроменени от началото на изпълнение на наказанието, навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. В тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един по-продължителен период, съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да преосмисли отношението си към правонарушението, да придобие финансова култура и да промени поведението си към социално приемливи модели. Това, че има дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се спазват там, не означава априори, че С. се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че корекционния процес спрямо него е напълно приключил. В тази насока трябва да се отбележи, че поправителновъзпитателната работата с осъдените няма за цел да бъдат създадени безгрешни и „идеални хора“, като преследваната при изтърпяването на наказанието легитимна цел е постигането на такова поправително въздействие спрямо личността на осъдения извършител на престъпление, което да не е формално, а да има своите действителни и трайни устойчиви прояви в изграждането на позитивен, законосъобразен модел на поведение.

Предвид гореизложеното, в обобщение се налага извода, че въпреки констатираните до момента добро поведение на осъдения и положителни тенденции в процеса на поправянето му, същият не е дал достатъчно убедителни доказателства за постигната трайна и необратима съществена промяна в нагласите и мотивировката му за водене на законосъобразен начин на живот. Което, от своя страна, недвусмислено означава, че корекционния процес при С., все още не е завършил.

Извършената от въззивния състав преценка на относимите към предмета на настоящото производство доказателства не дава основание да се формира извод, различен от направения от първия съд, поради което и съгласно гореизложеното, обективираното в частната жалба искане не следва да бъде уважено.

По тези съображения, Софийският апелативен съд намира, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2758 от 11.08.2020 г. на СГС, НО, 09-ти състав, постановено по н.ч.д. № 2722/2020 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4