Определение № 155 от 19.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800501187 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба депозирана от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез юрк. Мария Златанова против Определение № 610 от 14.07.2025 г., постановеното по гр.д. № 642/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Файненшъл България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 163 от 15.05.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразен практиката на съда на Европейския съюз и по конкретно с постановеното решение по дело С-438/22, според което при определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземат предвид обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото и съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Намира, че съдът погрешно е определил адвокатско възнаграждение в прекомерен размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. С. П., чрез пълномощника й адв. Д. М., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като се изразяват подробни аргументи в тази насока. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 642/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград е образувано по искова молба подадена от В. С. П., чрез пълномощника й адв. Д. М., с която против „Файненшъл България“ ЕООД е предявен иск, с правно основание 1 чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4431838 от 18.03.2022, както и иск с правно осн. чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4022.76 лв., недължимо платена по нищожния договор.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – материално затруднено лице.

С постановеното по делото Решение № 163 от 15.05.2025 г. съдът е признал за установено в отношенията между В. С. П. и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4431838 от 18.03.2022г. е нищожен поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, и пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК и е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на В. С. П. сумата от 4022.76 лв., представляваща заплатена от В.

С. П. сума като възнаграждение съгласно сключен между страните Договор за предоставяне на поръчителство № 4431838 от 21.03.2022 г., който договор е нищожен, за което е получена от „Файненшъл България“ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.04.2024г. до изплащане на вземането. Предвид изхода на делото съдът е присъдил на осн. чл.

38, ал. 2 ЗАдв. разноски в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. М. сумата от 1 200лв., представляваща за адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от „Файненшъл България“ ЕООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че присъдения адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. с ДДС по двата предявени иска е съобразен изцяло с фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа и защитавания материален интерес по всеки един от исковете и не се явява прекомерен.

Настоящият съдебен състав споделя актуалната практика на ВКС, според която под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. Аргумент в таза посока е и изменението на наредбата ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г., с приемането на нова ал. 5 на чл. 2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В случая минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено за всеки един от предявените искове по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на по 842.73 лв. с ДДС за всеки един от тях. Така първоинстанционният съд 2 е присъдил адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в посочената наредба, а именно в размер на общо 1200 лв. с ДДС и по двата предявени иска.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че присъденото адвокатско възнаграждение в посочения размер, се явява в справедлив такъв, като намира, че последното не следва да бъде намалявано повторно.

Съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за осъществената защита по иска за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, което в този размер е под минимума /от 702.28 лв./ по наредбата, се явява справедливо възнаграждение. Следва да се отбележи, че делото в действителност не се отличава с висока фактическа и правна сложност и същевременно по аналогични казуси е налична константна съдебна практика, но това не означава, че процесуалният представител на ищеца не е положил труд, оценим на такава стойност /480 лв. по всеки един от исковете/. Той е подготвил делото, запознавайки се с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти и въз основа на това е изготвил исковата молба. Като критерий за преценката си настоящият състав отчита и материалния интерес по делото, който в случая е висок – цената и на двата предявени иска е по 4022.76 лв.

Отчитайки всичко гореизложено, настоящият въззивен състав намира, че присъденото възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС по двата иска е справедливо и съответно на извършената работа.

Предвид изложеното, обжалваното определение с което съдът е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Файненшъл България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 163 от 15.05.2025 г. в частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 610 от 14.07.2025 г., постановеното по гр.д. № 642/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Файненшъл България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 163 от 15.05.2025 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800501187 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба депозирана от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез юрк. Мария Златанова против Определение № 610 от 14.07.2025 г., постановеното по гр.д. № 642/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Файненшъл България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 163 от 15.05.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразен практиката на съда на Европейския съюз и по конкретно с постановеното решение по дело С-438/22, според което при определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземат предвид обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото и съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Намира, че съдът погрешно е определил адвокатско възнаграждение в прекомерен размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. С. П., чрез пълномощника й адв. Д. М., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като се изразяват подробни аргументи в тази насока. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 642/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград е образувано по искова молба подадена от В. С. П., чрез пълномощника й адв. Д. М., с която против „Файненшъл България“ ЕООД е предявен иск, с правно основание 1 чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4431838 от 18.03.2022, както и иск с правно осн. чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4022.76 лв., недължимо платена по нищожния договор.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – материално затруднено лице.

С постановеното по делото Решение № 163 от 15.05.2025 г. съдът е признал за установено в отношенията между В. С. П. и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4431838 от 18.03.2022г. е нищожен поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, и пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК и е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на В. С. П. сумата от 4022.76 лв., представляваща заплатена от В.

С. П. сума като възнаграждение съгласно сключен между страните Договор за предоставяне на поръчителство № 4431838 от 21.03.2022 г., който договор е нищожен, за което е получена от „Файненшъл България“ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.04.2024г. до изплащане на вземането. Предвид изхода на делото съдът е присъдил на осн. чл.

38, ал. 2 ЗАдв. разноски в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. М. сумата от 1 200лв., представляваща за адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от „Файненшъл България“ ЕООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че присъдения адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. с ДДС по двата предявени иска е съобразен изцяло с фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа и защитавания материален интерес по всеки един от исковете и не се явява прекомерен.