Решение № 9337 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9337 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110112446 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск по чл. 222, ал. 3 КТ от М. А. Г. с ЕГН **********, срещу *** с ЕИК ***, за заплащане на сумата 5 598,00 лева дължимо възнаграждение поради достигане на пенсионна възраст считано от 16.09.2024г. и прекратено на това основание трудово правоотношение. Твърди, че е работил при този работодател от 2012г. до 2024г.

Многократно имало разговори между страните, ищецът сезирал и Главната инспекция по труда, която дала предписание да се изплати сумата до 02.02.2025г., но плащане не последвало. Претендира законна лихва върху сумата от 16.09.2024г. и разноски.

Ответникът представя отговор, с който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.

Прави възражение за прихващане за сумата 5598,00 лева „невъзстановени аванси за периода 25.07.2024г. – 30.10.2024г.“.

На свой ред предявява насрещен иск – за заплащане на сумата 1571 лева /изменен по реда на чл. 214 от ГПК/ като недължимо получена – неотчетени аванси за командировки.

Ответникът по насрещния иск и първоначален ищец оспорва претенциите. Заявява, че не се доказва, че ищецът е бил в командировка, няма приложени заповеди.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представено е копие от трудовата книжка на М. А. Г., издадена от *** през 2012 г., с посочена длъжност „***“. Отразено е задължение на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, за периода 10.09.2012 г. – 16.09.2024 г., в размер на 5598 1 лева.

Представено е разпореждане от ТП на ***, видно от което, на М. А. Г. се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от ***

Представена е заповед № *** на ***, с която на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, се прекратява трудовото правоотношение с М. А. Г. на длъжност „***, *** (***)“.

Представена е заповед № ***, на ***, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, се прекратява трудовото правоотношение с М. А. Г., на длъжност „***, ***“.

Приложено е съобщение от ***, адресирано до М. А. Г., в което е отразено, че е дадено предписание на *** да изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, в срок до 04.02.2025 г.

Приложена е справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, от която се установява 1 бр. заварено уведомление по този член, за сключени след 01.01.2003 г., договори от М. А. Г. – *** ***, за която длъжност е приложена длъжностна характеристика.

Представен е трудов договор № ***, от който се установява, че на 24.10.2024 г., между *** /работодател/ и М. А. Г. /работник/, е възникнало трудово правоотношение, по силата на което работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „*** ***“.

Като доказателства са представени: заповед № *** на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за три дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро; Заповед *** на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за четири дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро; заповед № *** на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за шест дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро; Заповед № *** на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за седем дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро; заповед № *** на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за пет дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро; заповед № ***. на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за четиринадесет дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро; заповед № *** на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за три дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро; заповед № *** на *** за ***, с която М. А. Г. е командирован да *** *** за седем дни, като е следвало да се начислят разходи за дневни пари в размер на 21 евро.

По делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че дължимото обезщетение на М. Г., на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, е в размер на 6 303,36 лева. За последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение – м. август 2024г., брутното трудово възнаграждение е в размер на 1050,56 лева. По сметки с титуляр М. Г. са превеждани суми за работна заплата, за командировъчни /дневни по 21 евро/. За периода 01.01.2024 г. – 31.10.2024 г., извършените плащания са общо в размер на 32 791,10 лева, от които 12 430, 44 лева – служебни аванси за 2 пътни такси, митнически, паркинг и др., 5 256, 88 лева – командировъчни пари за дневни по 21 евро на ден и 15 103,78 лева – аванси за заплати и обезщетения. Начисленото брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2024 г. – 16.09.2024 г. е в размер на 7 656,68 лева, нетен размер – 5 949,16 лева. Изплатените суми за трудови възнаграждения на М. Г., за периода 01.01.2024 г. – 31.10.2024 г., са в общ размер на 15 103,78 лева, след приспадане на платената сума за м. 12.2023 г. – 14 403,78 лева. Изплатените суми за служебни аванси за командировки /без дневните пари/за периода 01.01.2024 г. – 31.10.2024 г., са в размер на 12 430,44 лева, платените суми за дневни пари са в размер на 5 256,96 лева; посочена е сума в размер на 10 685,64 лева – служебен аванс за пътни такси и др. Платените суми за служебен аванс превишават отчетените със сумата от 1744,80 лева. Сумата за обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ е начислена във фиша за заплати за м. септември 2024 г., като същата е прихваната. Начислените суми за заплати за периода от 01.07.2024 г. – 10.09.2024 г., са в размер на 2 222,81 лева брутни заплати, 1 724,85 лева нетни заплати, а изплатените суми за този период – 4 811,46 лева. Начислените суми за командировъчни за периода 01.07.2024 г. – 10.09.2024 г., са в размер на 1 026,75 лева, а начислените суми за пътни такси и други разходи за периода от 01.07.2024 г. – 10.09.2024 г., са в размер на 3 570,79 лева. Изплатените суми за командировъчни за периода 01.07.2024 г. – 10.09.2024 г., са общо в размер на 1 123,21 лева, с 96,46 лева повече от начислените за същия период. Изплатените суми за служебен аванс са общо в размер на 3031,52 лева. За периода 24.10.2024 г. – 12.02.2025 г., начислените трудови възнаграждения са в размер на 1529,16 лева нетно. За периода 24.10.2024 г. – 12.02.2025 г., начислените суми за разходи за командировки са в размер на 985,68 лева дневни пари и 1035,78 лева пътни такси и др., общо 2021,46 лева; изплатените служебни аванси за такси и др. разходи – 1408,19 лева, които превишават отчетените с авансовите отчети суми със сумата от 372,41 лева. Изплатените суми за заплати и командировки са в размер на 4085,84 лева; начислени за изплащане суми – 1529,16 лева нетно възнаграждение и дневни командировъчни пари – 985,68 лева. Платените суми по втория договор надвишават начислените и дължими суми с 1571 лева. На следващо място е посочено, че начислените суми за работни заплати и обезщетения за периода 01.07.2024 г. – 10.09.2024 г. са в размер на 7 580,72 лева; начислени са и дължими суми за работни заплати за периода 24.10.2024 г. – 12.02.2025 г. – 1529,16 лева. Начислените суми за командировки за периода 01.07.2024 г. – 10.09.2024 г. 1026,75 лева, а за периода 24.10.2024 г. – 10.09.2024 г. – 985,68 лева. Общо начислените и дължими суми за периода 01.07.2024 г. – 12.02.2025 г., са в размер на 11 323,98 лева., общо изплатени са 10 072,22 лева, от които заплати и обезщетения – 4 863,17 лева, суми за командировки за периода 01.07.2024 г. – 10.09.2024 г. – 1 123,21 лева, заплати и командировки за периода 24.10.2024 г. – 12.02.2025 г. – 4 085,84 лева. Начислените суми, вкл. обезщетенията превишават изплатените суми със сумата от 1251,76 лева.

Изплатените суми за служебни аванси за периода 01.07.2024 г. – 12.02.2025 г. са в размер на 4 439,71 лева. Отчетените служебни аванси с авансовите отчети са общо в размер на 4 606,57 лева.

3

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ, в тежест на ищеца е да докаже: че е работил по трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено /независимо от правното основание за прекратяване/, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че е придобил при същия работодател или в същата група предприятия трудов стаж в размер на поне 10 г.; размера на последното му брутно трудово възнаграждение.

В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже заплащането на дължимото обезщетение в пълен размер.

От приетите доказателства се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, считано от 2012 г., за длъжността „***“; че на М. А. Г. се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 29.04.2024г.; че работотдателят е отразил задължение за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, за периода 10.09.2012 г. – 16.09.2024 г., в размер на 5598 лева.

Спорен по делото е въпросът дали същото следва да се присъди в полза на работника предвид волезиявлението на работодателя за прихващане.

От експертизата се установява, че за периода 25.07.2024 г. – 30.10.2024 г., в полза на работника са начислявани суми за „аванс, заплата и командировка“, без да е ясно посочено каква част е за заплата и каква за аванс. От така воденото счетоводство, не се установява дали в действителност е налице задържане от страна на работника на авансово платени суми. Ето защо предявеният иск по чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата от 5598 лева следва да се уважи, като се присъди законна лихва считано от датата на подаване на иска, тъй като не е представена покана.

По насрещния иск с правно основание чл. 207 КТ.

Съгласно уредената в КТ специална отговорност за вреди, работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и 2 КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По - строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ, а при вреди, състоящи се в липси - в пълен размер - чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 КТ.

Правилото е, че в случаите, в които се твърди вреда от липса, отговорността е винаги в пълен размер.

Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, 4 работникът, комуто е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря спрямо работодателя за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им.

Спорното вземане, чието установяване се иска е за сумата 1571 лв., която се претендира на основание чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ - за реализиране на пълната имуществена отговорност от дейността на ответника за причинена вреда - липси вследствие неотчитане и невръщане на дадени на ответника, във връзка с възложената му работа и отчетническа дейност, парични средства през периода 24.10.2024 г. до 12.02.2025 г.

Предпоставките за провеждането на този иск са: наличие на трудово правоотношение между страните, по силата на което ответникът - работник/служител трябва да е изпълнявал отчетнически функции - т. е. съгласно характеристиката на трудовото му правоотношение да е имал задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности в това си качество; настъпили вреди в резултат на осъществяваната от ответника трудова дейност, като вредите да са с неустановен произход - липси.